Любопитна информация за връх Вихрен

• Връх Вихрен (2914 м) е първенецът на Пирин планина и втори по височина в България след връх Мусала (2925 м) в Рила.
• До 1942г. върхът се е наричал Ел тепе (връх на бурите).
• Мраморният връх има форма на пресечена пирамида.
• От него се разкриват смайващи гледки към много от пиринските върхове.

Как се стига до връх Вихрен?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Кабата – 2 часа и 15 минути
Кабата – връх Вихрен – 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Кабата

Маршрутът към първенеца на Пирин започва от хижа „Вихрен“. Оттук следвайте червената маркировка. Нагоре по каменни сипеи пътеката се вие из иглолистни храсти и дръвчета.
Половин час по-късно ще стигнете до рекичка, където е и последното място, откъдето може да си напълните вода. Малко след нея пътеката се разклонява – надясно е към Казаните(откъдето ще се върнете), а леко в ляво към Кабата.

Продължете по пътеката нагоре и все нагоре. След още половин час ще излезете на обширна поляна, откъдето се разкрива гледка към връх Вихрен. Тук е подходящо място за кратка почивка. Върхът изглежда измамно близо, но все още остава почти толкова път, колкото е изминат до момента.

След като съберете сили продължете изкачването към седловина Кабата, която свързва връх Вихрен с Хвойнати връх. Малко преди да стигнете седловината пред вас ще се открие прекрасна гледка към едно от Влахините езера, връх Гредаро и Муратов връх. Прекрасна, прекрасна панорама.

Кабата – връх Вихрен

Тук отново може да направите малко по-дълга почивка, и да съберете сили за същинското изкачване. Тръгнете направо и нагоре към върха. Започва изморително изкачване по мраморните камъни и сипеи.

Внимавайте къде и как стъпвате. Маркировка няма, пътеката също се губи, затова следвайте каменните пирамидки. След около 40-60 минути (в зависимост от крачката) се стига до първенеца на Пирин – връх Вихрен.

Видите ли веднъж гледките от върха, ще забравите цялата умора. При ясно време се виждат Разложката котловина и Рила планина, отсреща връх Кутело и Мраморното било. Виждат се също върховете Тодорка, Хвойнати връх, Муратов връх. Долу в равнината се вижда град Банско както и хижа „Вихрен“.

Когато се насладите на гледките и си починете, решете накъде ще тръгнете. Имате няколко варианта: да се върнете по същия път обратно към хижа „Вихрен“, да слезете през Казаните или да продължите към Кончето.

Ако сте решили да минете по пътеката през Казаните, слезте по северния склон на върха.

Забележителности в близост до връх Вихрен

Карстов ръб Кончето
Кончето е труднодостъпна седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 метра надморска височина. Мястото е едно от най-популярните в Пирин. То е едно от най-красивите и опасни в планината. В най-тясната си част скалният ръб е широк половин метър. Дължината на ръба е около 400 м. По-популярните изходни точки са от хижа „Вихрен“ и хижа „Бъндерица“

Връх Муратов
Муратов връх е един от върховете в Пирин, с най-панорамните планински гледки. Намира се над Муратово езеро на 2669 м. От езерото до върха отнема около 1 час и 45 минути.

Любопитна информация за връх Свищи плаз

• Връх Свищи плаз и хижа „Кашана“ се намират в Средна Стара планина
• Върхът се издига на 1888 м надморска височина.
• Прието е, че името му идва от стръмните западни склонове, по които се свличат лавини (свищи), по гладки като плазове улеи.

Как се стига до връх Свищи плаз?

С кола: 
Хижа „Кашана“ – на 11 км от град Златица

Пеша:
Хижа „Кашана“ – връх Свищи плаз – 2 часа и 15 минути

Описание на маршрута

Хижа „Кашана“ – връх Свищи плаз

След като паркирате колата над хижа „Кашана“, ще видите много указателни табели, включително и за върха. Пресечете шосето и тръгнете по широката пътека. След около 5 минути ходене вдясно ще видите поляна. Може да тръгнете през поляната по стръмния склон към връх Капалу (1622 м) и да се включите в коловата маркировка.

Другият вариант е да продължите по широкия път, който отново ще ви отведе на билото малко под връх Капалу. От там пътеката е все по билото до подножието на връх Свищи плаз. Тук гледките стават все по-панорамни. Пред вас на изток ще видите крайната цел, а пред него връх Курдуна (1822 м).

На запад ще видите рудник, а зад него върховете Мургана, Челопешка баба, Мара Гидия, а вдясно от тях – връх Баба (Етрополска Баба). По маршрута често може да срещнете диви кончета или крави. Продължете по пътеката към следващия връх – Курдуна (1822 м).

След като преминете този връх и седловината след него, пътеката ще ви отведе до подножието на върха. Пътеката направо минава по билото към върха.

Тук трябва да продължите надясно и да започнете изкачването на върха. Следва голям наклон и пътеката става по-стръмна, но няма да ви затрудни. След около 15 минути ще стигнете върха. От него при ясно време можете да видите в далечината хижа „Свищи плаз“, както и градовете Златица и Пирдоп на юг.

От върха се върнете обратно по същия път.

Забележителности в близост до връх Свищи плаз

Хижа „Мургана“
Намира се в Средната Стара Планина на 1430 м надморска височина. До нея има асфалтов път от хижа „Кашана“ за по-високопроходими автомобили. Основната сграда на хижата разполага с 50 места.

Хижа „Свищи плаз“
Намира се в Средната Стара Планина в близост до град Златица. Разположена е в местността Малка поляна, в югозападното подножие на връх Михаля. Сградата е триетажна с 57 места.
Намира се на около час и половина от едноименния връх.

Още интересни маршрути в Стара планина може да откриете в книгата ни.

Любопитна информация за връх Белмекен и хижа „Белмекен“

• Връх Белмекен е разположен в Ибърския дял на Рила и е висок 2626 м.
• В близост се намира язовир „Белмекен“.
• Върхът преди се е наричал Бели връх за кратко, както и Коларов.
• Хижа „Белмекен“ се намира в Източна Рила и е разположена на 2224 м н.в.
• Построена е на брега на Равничалското езеро.

Как се стига до връх Белмекен и хижа „Белмекен“?

С кола: 
Язовир „Белмекен“

Пеша:
1. Язовир „Белмекен“ – връх Белмекен – 2 часа и 15 минути
2. Връх Белмекен – хижа „Белмекен“ – 40 минути
3. Хижа „Белмекен“ – язовир „Белмекен“ – 1 час и 40 минути

Описание на маршрута

Язовир „Белмекен“ – връх Белмекен

След като паркирате колата ще видите табела на Национален парк „Рила“ и ясно отъпкана пътека. От тук започва маршрутът. Маркировката в началото е червена, но тя е само до подножието на върха.
Връх Белмекен се издига точно над язовира, така че постоянно ще наблюдавате целта. Етапът до подножието е с лек наклон и е загрявка за самото изкачване.

Целият маршрут е изцяло на открито. На места се минава през високи клекове. Колкото повече се изкачвате, толкова по-красиви гледки се откриват.

Срещу вас ще видите величествения връх Сивричал (2640 м). Не след дълго ще излезете над долината на река Ръждавица.

Тук трябва да оставите главната маркирана пътека, която продължава към хижа „Белмекен“ и да се отправите надясно към връх Белмекен. Внимавайте да не изпуснете разклонението.

От тук започва голямото изкачване. Маркировка вече няма, но пътеката е ясна. Самото изкачване може да ви се стори безкрайно, но си заслужава. През цялото време вдясно ще се открива гледка към язовир „Белмекен“. След около 2 часа и 15 минути от началото на маршрута ще стигнете върха. От върха гледките са невероятни.

След като си почините можете да се върнете по същия път или да продължите към хижа „Белмекен“.

Връх Белмекен – хижа „Белмекен“

От върха тръгнете на запад и следвайте зимната колова маркировка. Следва около 25-минутно спускане. Докато вървите, вдясно в далечината ще видите хижа „Белмекен“.

Ще излезете в седловината между върховете Равни чал (2637 м) и Белмекен (2626 м), където има разклон. Поемете надясно и следвайте отново коловата маркировка. Не след дълго ще видите Равничалското езеро и ще започнете да слизате плавно към хижата.

Теренът вече е каменист и следва 10-минутно по-стръмно спускане. Гледката на моменти напомня на хижа „Синаница“ в Пирин планина. След около 30-40 минути от връх Белемекен ще стигнете до бреговете на Равничалското езеро и хижа „Белмекен“. В хижата можете да хапнете и да си починете. За връзка с хижата: 0879 461 899; 0889 798 586

Хижа „Белмекен“ – язовир „Белмекен“

От хижата отново тръгнете покрай Равничалското езеро по вече познатия път. След като стигнете разклона между върховете Равни чал и Белмекен, тръгнете леко нагоре към върха, а след това поемете надясно по червената маркировка.

Маркировката е много нарядко, но пътеката е отъпкана. Пътеката подсича връх Белмекен и върви успоредно на река Ръждавица.

След около час и 30 минути ще стигнете до подножието на връх Белмекен, от където се изкачихте. От тук поемате по вече познатата пътека към язовир „Белмекен“.

Забележителности в близост до връх Белмекен и хижа „Белмекен“

Връх Ибър
Върхът се намира в Изотчна Рила на 2663 метра надморска височина. На него е кръстен един от дяловете на Източна Рила – Ибърски дял.  Върхът е масивен и ясно открояващ се. До него се стига от спортна база Белмекен за около 2 часа и 30 минути.

Язовир Белмекен
Язовир Белмекен е разположен в Рила планина на 1923 м н.в. Той е и един от най-високите язовири у нас и на Балканите. Името на язовира означава „Бяло стопанство“, като притежава смесен българо-турски произход. Мястото определено впечатлява със своето спокойствие и красота. През по-топлите месеци е много подходящо за пикник или преходи. В близост се намира и Високопланински спортен комплекс „Белмекен“, който е посещаван от български както и много чуждестранни спортисти.

Любопитна информация за връх Левски(Амбарица)

• Връх Левски (Амбарица) е връх в Средна Стара планина.
• Висок е 2166 м, което го прави един от високите върхове в Стара планина
• Намира се на територията на Национален парк Централен Балкан
• През него минава туристическият маршрут Ком-Емине
• От върха се открива гледка към върховете Купена, Костенурката и Ботев, а на запад – хижа „Амбарица“

Как се стига до връх Левски (Амбарица)?

С кола: 
Лифт Сопот

С лифт: 
Долна станция лифт Сопот – Междинна станция на лифт Сопот – 20 минути

Пеша:
Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“ – 1 час
Хижа „Добрила“ – връх Левски (Амбарица) – 1 час и 20 минути

Описание на маршрута

Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“

Маршрутът от междинната станция до хижа „Добрила“ се изминава за около час. Пътят в началото е широк и песъчлив.

През по-голяма част се върви на открито, като последните 10-15 минути се навлиза в гора преди да излезете на хижата.

Подробно описание на маршрута може да в статията ни за хижа „Добрила“. В хижата можете да хапнете, да си починете и да си налеете вода, защото в следващата част на маршрута няма.

Хижа „Добрила“ – връх Левски (Амбарица)
От хижа „Добрила“ тръгнете през източната порта на двора на хижата. Маршрутът започва със стръмно изкачване. Следвайте коловата маркировка.

След като минете изкачването следва кратък равен участък, а после отново трябва да изкачите едно възвишение. Продължете по билото, като следвате коловата маркировка.

При ясно време пред вас ще се открие и крайната цел – връх Левски.

Често в този участък се срещат стада диви коне. Последното изкачване е най-изморително, но с няколко почивки ще стигнете върха. Ще го познаете по цветния заслон „Амбарица“.

Гледките към „гръбнака на Балкана“ са зашеметяващи. При ясно време от върха се виждат: на изток върховете Купена, Костенурката и Ботев, а на запад – хижа „Амбарица“.

Преходи в близост до връх Левски (Амбарица)

Връх Купена – 2 часа 35 минути
Връх Купена се смята за един от най-красивите и трудни за изкачване върхове в Стара планина. Той се извисява на 2169 метра надморска височина, има много остри форми и е алпийски тип. Върхът се намира на билото на планината и е част от маршрута „Ком-Емине“.

Връх Ботев – 9 часа
Връх Ботев е първенеца на Стара планина. Той се издига на 2375,9 м надморска височина. До него се стига до множество маршрути, най-популярните, от които са от хижа „Плевен“ и хижа „Рай“. Върхът е час от маршрута „Ком-Емине“.

Хижа „Амбарица“ – 3 часа
Хижата се намира на 1503 метра надморска височина в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи. Най-популярният маршрут е от местност Смесите, като до хижата се стига за около 3 часа.

Хижа „Дерменка“ – 3 часа
Намира се в Троянски балкан в резерват “Стенето”. Разположена е на билото на Стара планина на 1504 метра надморска височина. Най-удобната изходна точка за хижата е местността Беклемето.

Хижа „Васил Левски“ – 4 часа и 30 минути
Хижа „Васил Левски“ е първата хижа, построена в Стара планина (1925 г.) и трета в България, след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша. Разположена е на 1450 метра надморска височина в местността Голямата гюрля.

Любопитна информация за връх Мальовица

• Мальовица се намира в северозападната част на Рила, висок е 2729 м.
• Нарежда се сред 20-те най-високи върхове в България и е на седмо място в Рила.
• Според преданията името идва от Мальо войвода – борец срещу поробителите, загинал някъде в Мальовишката долина. Върху най-старите карти върхът е отбелязан като Малевица.

Как се стига до връх Мальовица?

С кола: 
ЦПШ „Мальовица“ – 18 км от село Говедарци

Пеша:
1. ЦПШ „Мальовица“– хижа „Мальовица“ – 1 час
2. Хижа „Мальовица“ – втора тераса – 1 час
3. Втора тераса – Еленино езеро – 50 минути
4. Еленино езеро – връх Мальовица – 50 минути

Описание на маршрута

ЦПШ „Мальовица“ – хижа „Мальовица“

Първият етап от прехода започва от Меча поляна край ЦПШ „Мальовица“. Това е и най-лесната и приятна част от маршрута. Пътеката започва в гъста гора, колкото по-нагоре се изкачвате, толкова по-красиви стават гледките към планината. По пътя има две чешми, от които ще можете да си налеете вода, и още една – на самата хижа. Това са единствените чешми по маршрута, така че ви съветваме да се запасите с вода. Следвайте синята маркировка и след около 1 час ще преминете първия етап.

Хижа „Мальовица“ – Втора тераса

След кратка почивка и глътка въздух на хижа „Мальовица“ идва време за истинското изкачване. Маркировката в този участък е червено-синя, но в един момент тя ще се раздели – червената, която трябва да следвате, води към връх Мальовица, а синята – към връх Орловец. В този участък на няколко пъти се прекосява Мальовишката река. През пролетта и в ранно лято реката е доста пълноводна, тя не е дълбока, но внимавайте да не се подхлъзнете на някой камък. Половин час след хижата ще стигнете първата тераса, а след още половин час – втората. Терасите са места, на които наклонът почти липсва. В началото на втората тераса ще видите скалата с паметни плочи на загинали планинари и алпинисти.

Втора тераса – Еленино езеро

Следва изкачване към Еленино езеро, намиращо се на 2479 м надморска височина. Пътят нагоре става по-каменист, затова трябва да внимавате повече, на места има сипеи. Продължете да следвате червената маркировка, а малко по-нагоре ще се появят и металните колове на зимната маркировка. На няколко места има стръмни изкачвания, които залъгват, че след тях ще се появи гледка към езерото.

След около 50 минути трудно изкачване ще достигнете бреговете на Еленино езеро. Време е за почивка и хапване преди следващия етап.

Еленино езеро – връх Мальовица

Отдъхнете и починете добре, защото започва и последното изкачване към върха. Теренът продължава да е каменист, на много места има сипеи и трябва да се внимава. Стръмното изкачване продължава около 40-50 минути. Минете ли тази част от маршрута, преходът става отново лесен. Като изкачите билото пред вас ще се открие панорамна гледка към Рилския манастир. За да достигнете върха са нужни последни 10 минути ходене по билото. Ще стигнете до разклон, където червената маркировка продължава наляво към Додов връх и хижа „Иван Вазов“ (виж стр. 147), а надясно по билото към връх Мальовица. В началото пътеката е леко стръмна и тясна, но гледките наоколо са невероятни – при ясно време се вижда връх Мусала, Урдините езера, Рилския манастир, хижа „Мальовица“.

За да се върнете обратно до ЦПШ „Мальовица“ тръгнете по вече познатия маршрут.

За да се върнете обратно до ЦПШ „Мальовица“ тръгнете по вече познатия маршрут през хижа „Мальовица“.

Забележителности в близост до връх Мальовица

Йончево и Страшно езеро
Йончевото и Страшното езеро са разположени в Северозападната част на Рила. Изходна точка е хотел Мальовица(в близост до ЦПШ Мальовица). Срещу входа на хотел Мальовица ще видите пътека и табелка към Йончевото езеро. Йончевото езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Той бил известен с любовта си към планината и с рилските си пейзажи.
Името на Страшното езеро също е свързано с художника. Един път, докато бил на езерото, се разразила страшна буря и той затичал надолу. По пътя си срещнал други туристи и извикал „Страшно, езерото, страшно!“. Тогава кръстили горното езеро „Страшното“.

Урдини езера
В съседство с популярните Седем рилски езера се намира Урдиния циркус и долината на Урдина река. Урдините езера са шест на брой и са с ледников произход. Намират се между върховете Дамга (2670 м) и Додов връх (2661 м). От Урдините езера се стичат поточета, които се сливат и образуват Урдина река, която е десен приток на Черни Искър. Как може да стигнете до Урдиния циркус?
Има няколко варианта, като за тази част на Рила е хубаво да сте добре запознати с маршрута или да сте с опитен водач. Един от популярните маршрути е от разклона малко преди връх Мальовица да се спуснете към Додов връх и преди него да тръгнете към Урдиния циркус.

Яврова поляна
Яворова поляна се намира в близост до ЦПШ Мальовица. Мястото е широка поляна с беседка. Върви се предимно в гора и наблизо минава и реката. Подходящо е за разходка с деца. Там е и пресечната точка на няколко маршрута, единия от които е към долината на Урдина река към Урдините езера. Другият маршрут е към хижа „Вада“. До Яворова поляна се стига за около 50 минути като се върви по широк черен път. Изходната точка се намира малко преди ЦПШ Мальовица като в google може да го намерите като “Екопътека Приятели на растенията”.

Още интересни маршрути в Рила може да откриете в книгата ни.

Любопитна информация за Кончето

• Кончето е труднодостъпна седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 м.
• В най-тясната си част е широк половин метър.
• Северозападните склонове са много стръмни, а североизточните – почти отвесни.

Как се стига до Кончето?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
1. Хижа „Вихрен“ – връх Вихрен- около 2 часа и 55 минути
2. Връх Вихрен – Премката – 40 минути
3. Премката – връх Кутело – 40 минути
4. Връх Кутело – Кончето – 30 минути
5. Кончето – Премката – 45 минути
6. Премката – Казаните – хижа „Вихрен“ – 2 часа и 10 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Кабата – връх Вихрен

Преди да тръгнете на този преход е хубаво да сте физически добре подготвени. Ако все още не сте изкачвали първенецът на Пирин планина може да прочетете описанието на маршрута статията ни за връх Вихрен.

Връх Вихрен – Премката

След кратка почивка и наслаждаване на пейзажа продължете по маршрута към Кончето. Слизането от тази страна на връх Вихрен е доста по-тежко. Склонът е стръмен, мрамора хлъзгав, но има метални въжета, за които може да се държите. Въпреки това бъдете внимателни. За по-малко от час ще стигнете до седловината Премката, която се намира между два от най-високите върхове на Пирин планина – Вихрен (2914 м) и Кутело (2908 м). Тук може да видите прочутия пирински еделвайс (само му се любувайте без да го късате), както и диви козички, които подскачат насам-натам.

Премката – връх Кутело – Кончето – Премката

След като краката са ви добре отпочинали започнете следващото изкачване, това на връх Кутело. Денивелацията е голяма, а пътеката, по която трябва да вървите е покрита с камъни и сипеи. Върхът отново изглежда много близо, но всъщност отнема около 40 минути, за да го изкачите.

Някъде по средата на склона червената маркировка се отделя наляво към Кончето, където е и по-лекия вариант за да стигнете до там. Тази пътека подсича връх Кутело, но все пак бъдете внимателни – пътеката е тясна и когато има много хора разминаването става трудно. Ако все пак искате да се поизпотите още малко продължете нагоре към връх Кутело. След разклона няма маркировка, но целта е видима. След върха следва стръмно спускане към Кончето.

Кончето е най-впечатляващия скален ръб в Пирин планина. Едната му страна е почти отвесна и гледа към около 70 метрова пропаст. В най-тесните участъци, седловината е широка около 50 см. Има обезопасителни въжета, на които може да се държите, но не разчитайте изцяло на тях.

⚠️Важно: Ако имате страх от височини, това място не е за вас. През летните уикенди мястото е пълно с хора и маршрутът е доста натоварен. Разминаването става бавно.

Премката – Казаните – хижа „Вихрен“

След като се върнете на Премката може отново да направите кратка почивка и да се полюбувате на подскачащите диви козички. От Премката може да се върнете до хижа „Вихрен“ през Казаните (няма нужда да изкачвате отново връх Вихрен).

Започва леко и плавно спускане към Казаните, като зад вас отдясно остава връх Вихрен, а отляво връх Кутело. Маркировката в тази част на маршрута е червена и зелена – червената за хижа „Вихрен“, която ще следвате, а зелената отвежда до хижа „Бъндерица“. Малко по-надолу по пътеката има стръмен и каменист участък, където трябва да внимавате да не се подхлъзнете.
След като минете стръмната част ще се озовете в местността Казаните, която представлява два големи циркуса – Голям Казан и Малък Казан. По пътеката вляво ще видите и едноименния заслон, който е изграден на прага на двата циркуса. Заслонът е построен през 50-те години на миналия век с цел да подслонява хората, които през тези години, са изучавали снежниците в тази част на Пирин планина.

Малко след заслон Казана е и разклонението за хижа „Вихрен“. Лявата пътека отвежда към хижа „Бъндерица“, а дясната, накъдето трябва да поемете води към хижа „Вихрен“.

В този етап от маршрута има малко неприятни места. На моменти пътеката се губи и има стръмни участъци. Този етап отнема около 20 минути, след което следва рязък завой надясно. От пътеката вече се вижда хижа „Вихрен“, която изглежда примамливо близо, но всъщност остава още около час и половина ходене, докато стигнете до нея.

След около час се стига разклонението и рекичката (от началото на маршрута). Пътеката за хижата е на ляво. Оттук ви остават последни 20 минути.

Маршрутът е труден и не е подходящ за всеки и може да се съкрати в зависимост от възможностите ви. Тръпката и изживяването да сте на двата най-високи върха на Пирин планина е неописуема.

Други маршрути наоколо

• Хижа „Вихрен“ – връх Вихрен
• Хижа „Вихрен“ – Василашки езера
• Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро
• Хижа „Вихрен“ – Синанишко езеро