Липсват продукти в количката.

Общо:

    » »
  • Връх Ботев от хижа „Рай“ – по стъпките на Тарзан (двудневен)

Връх Ботев от хижа „Рай“ – по стъпките на Тарзан (двудневен)


Върхове

изходна точка

Местност Паниците

денивелация положителна

1896 м

денивелация отрицателна

267 м

трудност

5/6 трудно

времетраене

6 часа в посока

дължина и тип на маршрута

12.9 км в посока

Любопитна информация за връх Ботев и Тарзановата пътека

• Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина.
• С неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин.
• Старото име на върха е Юмрукчал.
• През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
• До върха може да се стигне по няколко маршрута, като най-краткият е по Тарзановата пътека.
• Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор „Тарзан“, който прокарва пътеката през 1944 г. По-късно загива точно на нея.

Метеорологичната станция и други сгради на връх Ботев

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Тарзановата пътека

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Ден 1
Местност Паниците – хижа „Рай“

С кола: 
До местност Паниците – на 5.6 км от град Калофер

Пеша:
1. Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа

Описание на маршрута

Местност Паниците – хижа „Рай“

Началото на маршрута започва малко след хотел „Калоферските войводи“ – ще видите упътваща табела. След това пътеката пресича река Тунджа по мост, след което върви за кратко по левия бряг на реката. Маркировката, която трябва да следвате през целия маршрут е синя. Очаква ви много стръмен склон в гората докато не стигнете табела на НП „Централен Балкан“, където пътеката става сравнително равна. Маршрутът продължава през гориста местност, а веднага след нея се излиза на открито. Тук може да срещнете стада с добитък и кучета, които ги пазят. Съветваме ви да ги заобиколите отдалеч, за да не се впуснат кучетата.

Стадо крави по пътя към връх Ботев

Продължавайки по пътеката ще видите отклонение: пътеката вдясно и нагоре, отбелязана с жълта маркировка, води към заслон „Маринка“ и връх Ботев, а вляво друга пътека със зелена маркировка идва от екопътека „Бяла река“. Вие трябва да продължите по пътеката направо със синята маркировка. Само няколко минути след разклона пред вас ще се открият едни от най-красивите гледки – към Джендема и връх Ботев над него. Тук ще видите две пейки, на които да си починете и да се насладите на красотата на природата.

Изкачване в гората

Не след дълго маршрутът навлиза в гориста местност, а след 10-15 минути отново ще видите място за отдих с гледка към върха. Скоро ще стигнете до дървен мост и ще преминете река Малка Бъзовица, а малко след това ще видите първата чешма (Мечата глава) по пътя. Около нея има пейки за почивка. След около 10-тина минути има още една чешма. Малко след втората чешма ще преминете бетонен мост. Оттук започва постепенно изкачване.

Останалата част от маршрута до хижа ще вървите през гора, което е страхотно спасение в горещите дни. Преди най-трудното изкачване ще видите две пейки насред гората – починете си, защото следва най-стръмният участък. Пътеката започва да се вие на зиг-заг. Изкачването изглежда безкрайно, но с добро темпо продължава около 30-40 минути. Ще излезете на хребета и пред вас ще се открие панорамна гледка към хижа „Рай“, а зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема. До хижата ви остават около 5 минути.

Гледка към Райските скали и Райското пръскало малко преди хижа Рай

През летния сезон и особено през уикендите около хижата е пълно с десетки хора и е доста шумно. Препоръчваме ви да си носите храна, защото се случва в хижата да не предлагат в определени часове. Ако ще преспивате се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта. Важно е през летния сезон да си запазите места поне месец по-рано.

Сутрин на хижа Рай

Ден 2
Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Пеша:
1. Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека) – 3 часа
2. Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 5 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

От хижата тръгнете по пътеката край параклиса. Маркировката за момента е синя и зелена. Не след дълго ще стигнете разклона за Райското пръскало, подминете го и продължете по пътеката. След още малко ще видите предупредителна табела за лавини, след нея е и разклонът. Главната пътека със синя маркировка продължава към хижа „Васил Левски“, докато Тарзановата пътеката е надясно и нагоре. Хванете ли пътеката, от тук до връх Ботев трудно бихте се объркали. От разклонението до първото метално въже е около 30 минути.

Тарзановата пътека

Тарзановата пътека на места е тясна и стръмна, но има поставени въжета, които да ви помогнат да преминавате. Тя е далеч по-лека от връх Купена в Стара планина или Кончето в Пирин. Все пак е важно да знаете, че при мокро време става хлъзгаво и опасно. Участъкът със стоманените въжета се минава за около 45 минути, след което ще излезете над Райските скали.

От тук се открива гледка към хижа „Рай“. Тук можете да тръгнете по билната пътека с колова маркировка наляво или да продължите по лятната, маркирана със зелен цвят.

Изкачване по пътеката към вртх Ботев

Препоръчваме ви при лошо време с ниска видимост да използвате билната пътека. При ясно време продължете по лятната. Пътеката става с по-лек наклон и е очертана и широка. Пред вас ще се открие кулата на върха. В далечината ще видите и Вечната пряспа, която дава начало на водата, спускаща се към Райското пръскало. След около половин час пътят прави завой. Малко след него се оглеждайте вляво за маркировка. Пътят направо пак ще ви отведе до върха, но е по-заобиколен. Той е препоръчителен при мъгла и лошо време. Още малко изкачване и ще стигнете първенеца на Стара планина – връх Ботев. Тук можете да си направите почивка и да хапнете.

Опознай Родината, за да я обикнеш още повече - Георги К. Георгиев

Важно е да знаете, че връх Ботев се смята за най-мъгливото и едно от най-ветровите места в България, затова бъдете добре подготвени за прехода и следете метеорологичната обстановка.

Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Връщането към хижа „Рай“ и местност Паниците става по същия маршрут.

Слизане от връх Ботев към хижа Рай по Тарзановата пътека

Често задавани въпроси


Къде можем да оставим колата?

Колата може да оставите в местността Паниците.

Има ли вода по маршрута до връх Ботев?

По маршрута до хижа „Рай“ има две чешми, от които да си налеете вода, след това по пътя няма.

Какво трябва да знаем за маршрута до връх Ботев през Тарзановата пътека?

  • Маршрутът, макар и популярен не е за подценяване. Ако не се чувствате уверени тръгнете заедно с планински водач.
  • Времето в Стара планина изключително бързо се променя и трябва да бъдете внимателни и добре екипирани. Особено на върха често пада мъгла и има силен вятър и е важно да може да се ориентирате.
  • Ако ще преспивате в хижата се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта.
  • Ако имате страх от височини маршрутът през Тарзановата пътека не е за вас.
  • Маршрутът е само летен, не се минава през зимата, защото е изключително опасен.

Лесен ли е маршрутът до връх Ботев през Тарзановата пътека?

Маршрутът е със средна трудност. По Тарзановата пътека трябва да се качвате и слизате внимателно, особено ако скоро е валяло бъдете предпазливи. Ако имате страх от височини този маршрут не е за вас. През зимата за връх Ботев НЕ се минава по този маршрут.

Подходящ ли е маршрутът до връх Ботев през Тарзановата пътека за деца?

Маршрутът не е подходящ за деца.

За кои сезони е подходящ маршрутът до връх Ботев през Тарзановата пътека?

Само през летните месеци

Заслужава ли си да посетите връх Ботев?

Маршрутът е изключително разнообразен и красив и определено си заслужава да го преминете.

Мариана Киречева

Аз съм дизайнер по професия и любител планинар. От малка ходя по планините и винаги съм носила в себе си тази любов и свързаност с природата. Още през 2014 започнах първия си блог с идеята да споделям авторски снимки и лични преживявания из различни кътчета на България. Надявам се да намерите интересна и полезна информация тук.

Сподели:

    » »
  • Връх Синаница – изкачване на Разцепения връх (двудневен)

Връх Синаница – изкачване на Разцепения връх (двудневен)


Върхове

изходна точка

хижа „Вихрен“

денивелация положителна

ден 1 - 663 м / ден 2 - 844 м

денивелация отрицателна

ден 1 - 436 м / ден 2 - 623 м

трудност

5/6 трудно

времетраене

Средно 5 часа на ден

дължина и тип на маршрута

ден 1 - 7.3 км / ден 2 8.9 км

Любопитна информация за връх Синаница

• Връх Синаница е един от най-красивите български върхове.
• Намира се в Северен Пирин.
• Издига се на 2516 м височина.
• Изграден е от розово-сив мрамор.
• Погледнато от югозапад има разцепен вид.
• Може да го срещнете още под името Разцепения връх, Сини връх, Чуката и други.

Поглед към връх Синаница

Преди да тръгнете

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:
• Хижа „Вихрен“ – връх Синаница през Момин връх – 3 часа и 50 минути
• Хижа „Вихрен“ – връх Синаница през хижа „Синаница“ – 3 часа и 50 минути (описания маршрут)
• Хижа „Яне Сандански“ – връх Синаница – 4 часа

Ако имате опит в планината може да направите маршрута от хижа „Вихрен“ и за ден по билото на върха. Има вариант да се качите до върха, а след това да отидете до заслон „Спано поле“. Този двудневен маршрут сме описали в книгата ни за Пирин планина.
Маршрутът, който ние ви предлагаме описан тук е през хижа „Синаница“, където да останете за една нощувка.

Първи ден
Хижа „Вихрен” – хижа „Синаница“ – 3 часа и 50 минути
Втори ден
Хижа „Синаница“ – връх Синаница – хижа „Вихрен“ – 5 часа и 40 минути

Стръмните склонове на връх Синаница

Как се стига до връх Синаница?

Ден 1
Хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
1. Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро – 45 минути
2. Муратово езеро – Бъндеришка порта – 1 час и 5 минути
3. Бъндеришка порта – Синанишка порта – 1 час и 30 минути
4. Синанишка порта – Синанишко езеро и хижа „Синаница“ – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“

От хижа „Вихрен“ тръгвате по синьо-жълтата маркировка към Муратовото езеро. До езерото ще ви отнеме около 45-50 минути. Може да направите кратка пауза и да се насладите на езерото с гледка към връх Тодорка. От езерото продължавате по сипеите нагоре като следвате маркировката. Очаква ви кратък равен участък, а след това и най-голямото изкачване за деня, а именно Бъндеришката порта. Частта от Муратово езеро до Бъндеришка порта се минава за час и малко. След като стъпите на Бъндеришка порта пред вас се разкрива гледка към обширното Спано поле.
Следва и най-приятната част от прехода – вървите по почти равна и добре отъпкана пътека. Маркировката тук вече е в син цвят. Час и половина от Бъндеришката порта трябва да стигнете и Синанишката порта. От тук ще се разкрие гледка към кристалните води на Синанишкото езеро и стръмните бели склонове на връх Синаница. Слизането към хижата е бавно и на места по сипеи, но пък гледките са много красиви.
Пълно описание на тази част от прехода може да прочетете в основната ни статия за прехода хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“.

Връх Синаница и Синанишкото езеро  погледнато от Синанишката порта

Ден 2
Хижа „Синаница“ – връх Вихрен – хижа „Вихрен“

Пеша:
Хижа „Синаница“ – връх Синаница – 1 час
Връх Синаница – Синанишка порта – 1 час
Синанишка порта – хижа „Вихрен“ – 3 часа и 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Синаница“ – връх Синаница

Изкачването от хижата към върха е доста стръмно и затова не се препоръчва за хора със страх от височини. На места пътеката е опасна.

Заобиколете Синанишкото езеро отляво. По пътя няма маркировка (на места може да видите зелени линии), затова следвайте „пирамидките“ от натрупани камъни.

Стръмно изкачване към връх Синаница от хижа Синаница

Лека-полека започва изкачването по големите камъни, на места има сипеи и трябва да се внимава. Наклонът е голям и понякога се налага да се придвижвате на „четири крака“. Вървете на определено разстояние един от друг, тъй като някои камъни не са стабилни и може да се търколят надолу към другата част от групата. Колкото по-нагоре се изкачвате толкова по-красиви гледки се откриват зад вас. Спиранията зачестяват не толкова заради умората, колкото за да им се насладите.
Синанишкото езеро отвисоко изглежда невероятно.

Гледка от пътеката към хижа Синаница и връх Вихрен в далечината

В далечината зад него се виждат връх Вихрен, връх Кутело и връх Бански суходол.

Гледка към хижа Синаница долу в далечината и върховете Вихрен и Кутело

След около час катерене ще стигнете върха. Чувството да гледаш отвисоко е уникално. Буквално забравяш за всичко и само се наслаждаваш на панорамата във всички посоки.

Връх Синаница, българското знаме и връх Вихрен на заден фон

Връх Синаница – Синанишка порта

След изкачването на 2516 м височина следва слизане. Вместо да се връщате отново към хижа „Синаница“ продължете по билото от юг към Синанишката порта. Трябва да внимавате да не се хлъзнете по сипеите.

Стръмната пътека от връх Синаница по билото от юг към Синанишката порта

Пътеката не е маркирана, но е ясно различима и минава покрай съседния Момин връх, отделен от връх Синаница с голям процеп. Тази част от маршрута напомня на почти отвесната част на пътя към Кончето. Пътеката е тясна и трябва да вървите един по един.

Поглед назад към връх Синаница по пътеката към Синанишката порта
Стръмния южен склон на връх Синаница

На места по пътя има пролуки между скалите, откъдето може да видите хижа „Синаница“, Синанишкото езеро както и върха. И от тези места гледките са спиращи дъха.


През голяма част от пътя в далечината на юг се вижда заслон „Спано поле“. В зависимост от темпото ще стигнете до Синанишката порта за около час.
Ако искате да покорите връх Синаница без да минавате през хижата е удачно да минете по южния склон – пътеката, която минава през Момин връх . И този маршрут не е за хора, които имат проблем с височините, но няма много рязко изкачване и скали.

Гледка към местност Големо Спано поле и пирински върхове

Синанишка порта – хижа „Вихрен“

От Синанишката порта поемете по пътя на обратно към хижа „Вихрен“. Ако имате достатъчно време може да изкачите Муратов връх.

Забележителности в близост до връх Синаница

Заслон „Спано поле“
Заслонът се намира в Северен Пирин на 2055 м надморска височина. Представлява основна сграда с кухня и туристическа столове, както и спално помещение. През основната сграда има 10 четири местни бунгала. Бунгалата са реновирани през 2020 година.

Връх Муратов
Върхът се намира в Северен Пирин на главното пиринско било. Висок е 2669 метра. и е изграден от гранит. На връщане от връх Синаница към хижа „Вихрен“ може да отделите малко време за да го изкачите. От Бъндеришка порта до върха е около 40 минути.

Често задавани въпроси


Къде можем да оставим колата?

Колата може да оставите на хижа „Вихрен“. Съветваме ви да сте там най-късно 7:30 часа, защото паркинга бързо се запълва. Паркингът е безплатен. През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа.

Има ли вода по маршрута до връх Синаница?

Вода по маршрута ще може да си налеете само от хижа „Вихрен“ и хижа „Синаница“.

Какво трябва да знаем за маршрута до връх Синаница?

  • Изкачването от хижата към върха е много стръмно и затова не се препоръчва за хора със страх от височини.
  • Съобразете се с прогнозата за времето. Маршрутът е изцяло на открито и при гръмотевична буря няма варианти къде да се скриете.
  • Носете си достатъчно вода.
  • Маршрутът е подходящ за преминаване само през летните месеци.

Лесен ли е маршрутът до връх Синаница?

Маршрутът е с по-висока трудност.

Подходящ ли е маршрутът до връх Синаница за деца?

Не, не е подходящ за деца.

За кои сезони е подходящ маршрутът до връх Синаница?

За топлите летни месеци.

Заслужава ли си да посетите връх Синаница?

Върхът е много красив и впечатляващ, а от него се разкриват невероятни гледки.

Мариана Киречева

Аз съм дизайнер по професия и любител планинар. От малка ходя по планините и винаги съм носила в себе си тази любов и свързаност с природата. Още през 2014 започнах първия си блог с идеята да споделям авторски снимки и лични преживявания из различни кътчета на България. Надявам се да намерите интересна и полезна информация тук.

Сподели:

Изкачване на връх Купена в Стара планина


Върхове

изходна точка

Лифт Сопот

денивелация положителна

1348 м

денивелация отрицателна

2266 м

трудност

5/6 трудно

времетраене

8 часа и 15 минути общо

дължина и тип на маршрута

19.5 кръгов

Любопитна информация за връх Купена

• Връх Купена се намира в Централен Балкан.
• Висок е 2169 м надморска височина
• Смята за един от най-красивите и трудни за изкачване върхове в Стара планина.
• Има много остри форми и е алпийски тип.
• Част е от маршрута „Ком-Емине“.

Връх Купена и връх Ботев в далечината в Стара планина

Как се стига до връх Купена?

С кола:
Лифт „Сопот“ – на 1 км от град Сопот

С лифт:
До междинна станция на лифт „Сопот“ – 20 минути

Пеша:
1. Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица) – 2 часа и 20 минути
2. Връх Левски(Амбарица) – връх Купена – 1 час и 15 минути
3. Връх Купена – хижа „Хубавец“ – 2 часа и 40 минути
4. Хижа „Хубавец“ – град Карлово – 2 часа

Описание на маршрута

Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица)

Първият етап от маршрута е преминаването през хижа „Добрила“ и изкачването на връх Левски(Амбарица). До стигането на хижата ще ви е нужен около час, а до върха още час и 20 минути. Ако за първи път минавате маршрута може да прочетете цялото описание тук.

Връх Левски (Амбарица) – Купена

От върха тръгнете по билото на изток към връх Малка Амбарица. Може да подсечете върха от ляво.

Старопланинско било и Връх Купена

След 15-20 минути от връх Левски (Амбарица) ще стигнете първото разклонение – наляво по коловата маркировка е пътят за хижа „Амбарица“.

Връх Купена и връх Малка Амбарица

Вие продължете направо по главната пътека. След 10 минути ще стигнете и до втория разклон към хижа „Амбарица“, който е маркиран със зелено. Отново продължете направо.

Пътеката към връх Купена

Пътеката е сравнително лека, няма резки изкачвания или слизания. След още 20 минути ще минете покрай връх Малък Купен и не след дълго ще стигнете подножието на връх Купена. Тук можете да си направите почивка преди изкачването на върха. Вдясно ще видите единственото високопланинско езеро в Стара планина – Локвата.

След кратка почивка ви очаква най-трудната част от маршрута – изкачването на върха. Ако до сега сте си помагали с щеки, време е да ги приберете. Изкачването върви по тясна и стръмна пътека, на места дори екстремна и трябва да се катерите на „четири крака“. Малко преди върха предстои най-сложната част – стеснение между скалите, което трябва да преминете, като се наберете и подпрете на съседната скала или някой ви издърпа. Доста е неудобно, ако сте с раница. Има стоманени въжета, но по-ниските хора трудно ги достигат. Минете ли тази част, другото е песен!

Стигнете ли върха, ще разберете защо си е заслужавало. Гледките са спиращи дъха!

Алпийското било на Стара планина

Пред вас ще се разкрие така наречения алпийското било на Стара планина – върховете Кръстците, Костенурката, Жълтец, Млечен чал и в далечината първенецът на Стара планина – връх Ботев. Зад вас остават върховете Левски и Малка Амбарица. На югоизток ще забележите сгушена в гората хижа „Васил Левски“.

Връх Купена – хижа „Хубавец“

Този етап от маршрута е малко по-труден за ориентиране. Ако не се чувствате сигурни, се върнете по същия път към хижа „Добрила“.
След като сте си починали и сте се насладили на чудесните гледки, тръгнете по южния склон на връх Купена. Пътеката в началото е стръмна, като по-надолу става по-полегата. За ориентир може да използвате езерото Локвата.

Трябва да минете покрай него и да ви остане вдясно. След като подминете езерото трябва да достигнете хребет Хубавеца. Спуснете се право по хребета – в далечината леко вдясно от вас трябва да виждате пастирска колиба (Маркова колиба) и долината на Стара река.

Продължете все надолу, добре е, ако имате щеки, да ги използвате, за да си спестите болката в колената. От връх Купена до пастирската колиба ще ви отнеме около час и половина.

До Маркова колиба има чешмичка, от която можете да си налеете вода. Подминете колибата отляво и продължете по пътеката, която навлиза сред високи храсти.

Не след дълго храстите ще се сменят с дървета и вече ще се намирате в гората. Маркировка няма, но пътеката е ясна и се вие все надолу. Колкото по-надолу слизате, толкова по-стръмно става. Около 55 минути след пастирската колиба ще чуете шума на реката и ще излезете на главната пътека между хижите „Амбарица“ и „Хубавец“.

От тук поемете наляво, където пътеката върви покрай реката и след 15 минути ще стигнете до хижа „Хубавец“.

Хижа „Хубавец“ – град Карлово

От хижата тръгнете по синята маркировка към град Карлово. Пътеката в началото е почти равна и се движи покрай Стара река в приказна гора. Ще минете няколко мостчета, които ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

След около 50 минути ще достигнете до бараж, а вляво от пътеката ще видите пейки за отдих. Маршрутът се движи ту нагоре, ту надолу. На 40 минути от баража ще стигнете пейка с гледка към град Карлово. От тук пътеката става все по-скалиста. След 30 минути от пейката ще достигнете и крайната точка – парка на град Карлово.

Забележителности в близост до връх Купена

Връх Ботев

Връх Ботев е първенецът на Стара планина. Намира се в централната част на планината на 2375,9 м. Старото име на върха е Юмрукчал. До него водят множество маршрути, като най-популярните са от хижа „Рай“ и хижа „Плевен“.

Хижа „Амбарица“

Хижата се намира на 1503 м н.в. в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Хижата представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В новата сграда има вътрешни тоалетни, както и баня с топла вода на котелен бойлер. В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи.

Често задавани въпроси


Къде можем да оставим колата?

Колата може да оставите на паркинга на лифт „Сопот“. Паркингът е безплатен.

Има ли вода по маршрута до връх Купена?

Вода по маршрута ще може да си налеете само от хижите.

Какво трябва да знаем за маршрута до връх Купена?

Ако искате да направите маршрута е добре да си осигурите транспорт от град Карлово до град Сопот, защото началната и крайната точка са различни. В частта от връх Купена до хижа „Хубавец“ маркировка няма и е важно да сте подготвени предварително, за да се ориентирате добре. Имайте предвид, че слизането е много продължително и стръмно.

Лесен ли е маршрутът до връх Купена?

Маршрутът е с висока трудност и е за хора, които имат опит в планината.

Подходящ ли е маршрутът до връх Купена за деца?

Маршрутът не е подходящ за деца.

Други полезни ресурси

Може да следите метеорологичната обстановка в  MeteoBlue.

Заслужава ли си да посетите връх Купена?

Връх Купена е един от най-вълнуващите за изкачване в Стара планина, определено си заслужава да го посетите.

Мариана Киречева

Аз съм дизайнер по професия и любител планинар. От малка ходя по планините и винаги съм носила в себе си тази любов и свързаност с природата. Още през 2014 започнах първия си блог с идеята да споделям авторски снимки и лични преживявания из различни кътчета на България. Надявам се да намерите интересна и полезна информация тук.

Сподели:

    » »
  • Кончето през връх Вихрен – адреналин и красиви гледки

Кончето през връх Вихрен – адреналин и красиви гледки


Върхове

изходна точка

Хижа „Вихрен“

денивелация положителна

1378 м

денивелация отрицателна

1378 м

трудност

5/6 трудно

времетраене

7 часа и 40 мин общо

дължина и тип на маршрута

11.1 км кръгов

Любопитна информация за Кончето

• Кончето е труднодостъпна седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 м.
• В най-тясната си част е широк половин метър.
• Северозападните склонове са много стръмни, а североизточните – почти отвесни.

Как се стига до Кончето?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
1. Хижа „Вихрен“ – връх Вихрен- около 2 часа и 55 минути
2. Връх Вихрен – Премката – 40 минути
3. Премката – връх Кутело – 40 минути
4. Връх Кутело – Кончето – 30 минути
5. Кончето – Премката – 45 минути
6. Премката – Казаните – хижа „Вихрен“ – 2 часа и 10 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Кабата – връх Вихрен

Преди да тръгнете на този преход е хубаво да сте физически добре подготвени. Ако все още не сте изкачвали първенецът на Пирин планина може да прочетете описанието на маршрута статията ни за връх Вихрен.

Връх Кутело погледнат от връх Вихрен

Връх Вихрен – Премката

След кратка почивка и наслаждаване на пейзажа продължете по маршрута към Кончето. Слизането от тази страна на връх Вихрен е доста по-тежко. Склонът е стръмен, мрамора хлъзгав, но има метални въжета, за които може да се държите. Въпреки това бъдете внимателни. За по-малко от час ще стигнете до седловината Премката, която се намира между два от най-високите върхове на Пирин планина – Вихрен (2914 м) и Кутело (2908 м). Тук може да видите прочутия пирински еделвайс (само му се любувайте без да го късате), както и диви козички, които подскачат насам-натам.

Връх Вихрен погледнат от връх Кутело

Премката – връх Кутело – Кончето – Премката

След като краката са ви добре отпочинали започнете следващото изкачване, това на връх Кутело. Денивелацията е голяма, а пътеката, по която трябва да вървите е покрита с камъни и сипеи. Върхът отново изглежда много близо, но всъщност отнема около 40 минути, за да го изкачите.

Някъде по средата на склона червената маркировка се отделя наляво към Кончето, където е и по-лекия вариант за да стигнете до там. Тази пътека подсича връх Кутело, но все пак бъдете внимателни – пътеката е тясна и когато има много хора разминаването става трудно. Ако все пак искате да се поизпотите още малко продължете нагоре към връх Кутело. След разклона няма маркировка, но целта е видима. След върха следва стръмно спускане към Кончето.

Кончето е най-впечатляващия скален ръб в Пирин планина. Едната му страна е почти отвесна и гледа към около 70 метрова пропаст. В най-тесните участъци, седловината е широка около 50 см. Има обезопасителни въжета, на които може да се държите, но не разчитайте изцяло на тях.

⚠️Важно: Ако имате страх от височини, това място не е за вас. През летните уикенди мястото е пълно с хора и маршрутът е доста натоварен. Разминаването става бавно.

Хора минават по Кончето в Пирин планина

Премката – Казаните – хижа „Вихрен“

След като се върнете на Премката може отново да направите кратка почивка и да се полюбувате на подскачащите диви козички. От Премката може да се върнете до хижа „Вихрен“ през Казаните (няма нужда да изкачвате отново връх Вихрен).

Започва леко и плавно спускане към Казаните, като зад вас отдясно остава връх Вихрен, а отляво връх Кутело. Маркировката в тази част на маршрута е червена и зелена – червената за хижа „Вихрен“, която ще следвате, а зелената отвежда до хижа „Бъндерица“. Малко по-надолу по пътеката има стръмен и каменист участък, където трябва да внимавате да не се подхлъзнете.
След като минете стръмната част ще се озовете в местността Казаните, която представлява два големи циркуса – Голям Казан и Малък Казан. По пътеката вляво ще видите и едноименния заслон, който е изграден на прага на двата циркуса. Заслонът е построен през 50-те години на миналия век с цел да подслонява хората, които през тези години, са изучавали снежниците в тази част на Пирин планина.

Малко след заслон Казана е и разклонението за хижа „Вихрен“. Лявата пътека отвежда към хижа „Бъндерица“, а дясната, накъдето трябва да поемете води към хижа „Вихрен“.

В този етап от маршрута има малко неприятни места. На моменти пътеката се губи и има стръмни участъци. Този етап отнема около 20 минути, след което следва рязък завой надясно. От пътеката вече се вижда хижа „Вихрен“, която изглежда примамливо близо, но всъщност остава още около час и половина ходене, докато стигнете до нея.

След около час се стига разклонението и рекичката (от началото на маршрута). Пътеката за хижата е на ляво. Оттук ви остават последни 20 минути.

Маршрутът е труден и не е подходящ за всеки и може да се съкрати в зависимост от възможностите ви. Тръпката и изживяването да сте на двата най-високи върха на Пирин планина е неописуема.

Други маршрути наоколо

Често задавани въпроси


Къде можем да оставим колата?

Колата може да оставите на хижа „Вихрен“. Съветваме ви да сте там най-късно 7:30 часа, защото паркинга бързо се запълва. Паркингът е безплатен.През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа.

Има ли вода по маршрута до Кончето?

Вземете си поне 2 литра вода, защото по пътя до върха вода няма. Може да си налеете на чешмата до хижата.

Какво трябва да знаем за маршрута до Кончето?

  • Ако ви е страх от височини или имате проблеми с вестибуларния апарат – този маршрут не е подходящ за вас.
  • Не забравяйте слънцезащитни продукти – високо в планината слънцето е много силно.
  • Тръгнете с удобни обувки – през голяма част от пътя има сипеи и камъни, на места е и хлъзгаво, важно е обувките, с които тръгвате да са подходящи.
  • Съобразете се с метеорологичните условия – дори и да сте се нагласили да изкачите върха, ако прогнозата се промени не тръгвайте, на върха няма да е много весело ако има гръмотевична буря.
  • Вземете си връхни дрехи – дори и да сте планирали маршрута в средата на лятото, не забравяйте, че високо в планината най-често духа вятър и е по-хладно.

Лесен ли е маршрутът до връх Кончето?

Маршрутът е висока трудност. Важно е да нямате страх от височини.

Подходящ ли е маршрутът до връх Кончето за деца?

Маршрутът не е подходящ за деца.

За кои сезони е подходящ маршрутът до връх Кончето?

Маршрутът е подходящ за преминаване през летните месеци.

Заслужава ли си да посетите Кончето?

Ако обичате адреналина определено трябва да го преминете.

Мариана Киречева

Аз съм дизайнер по професия и любител планинар. От малка ходя по планините и винаги съм носила в себе си тази любов и свързаност с природата. Още през 2014 започнах първия си блог с идеята да споделям авторски снимки и лични преживявания из различни кътчета на България. Надявам се да намерите интересна и полезна информация тук.

Сподели:

Планинка е проект, създаден от любовта към дизайна и планината.

Свържете се с нас:

© 2024 Всички права запазени

Website by WebToSpec