Любопитна информация за връх Ботев и Тарзановата пътека

• Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина.
• С неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин.
• Старото име на върха е Юмрукчал.
• През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
• До върха може да се стигне по няколко маршрута, като най-краткият е по Тарзановата пътека.
• Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор „Тарзан“, който прокарва пътеката през 1944 г. По-късно загива точно на нея.

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Ден 1
Местност Паниците – хижа „Рай“

С кола: 
До местност Паниците – на 5.6 км от град Калофер

Пеша:
1. Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа

Описание на маршрута

Местност Паниците – хижа „Рай“

Началото на маршрута започва малко след хотел „Калоферските войводи“ – ще видите упътваща табела. След това пътеката пресича река Тунджа по мост, след което върви за кратко по левия бряг на реката. Маркировката, която трябва да следвате през целия маршрут е синя. Очаква ви много стръмен склон в гората докато не стигнете табела на НП „Централен Балкан“, където пътеката става сравнително равна. Маршрутът продължава през гориста местност, а веднага след нея се излиза на открито. Тук може да срещнете стада с добитък и кучета, които ги пазят. Съветваме ви да ги заобиколите отдалеч, за да не се впуснат кучетата.

Продължавайки по пътеката ще видите отклонение: пътеката вдясно и нагоре, отбелязана с жълта маркировка, води към заслон „Маринка“ и връх Ботев, а вляво друга пътека със зелена маркировка идва от екопътека „Бяла река“. Вие трябва да продължите по пътеката направо със синята маркировка. Само няколко минути след разклона пред вас ще се открият едни от най-красивите гледки – към Джендема и връх Ботев над него. Тук ще видите две пейки, на които да си починете и да се насладите на красотата на природата.

Изкачване в гората

Не след дълго маршрутът навлиза в гориста местност, а след 10-15 минути отново ще видите място за отдих с гледка към върха. Скоро ще стигнете до дървен мост и ще преминете река Малка Бъзовица, а малко след това ще видите първата чешма (Мечата глава) по пътя. Около нея има пейки за почивка. След около 10-тина минути има още една чешма. Малко след втората чешма ще преминете бетонен мост. Оттук започва постепенно изкачване.

Останалата част от маршрута до хижа ще вървите през гора, което е страхотно спасение в горещите дни. Преди най-трудното изкачване ще видите две пейки насред гората – починете си, защото следва най-стръмният участък. Пътеката започва да се вие на зиг-заг. Изкачването изглежда безкрайно, но с добро темпо продължава около 30-40 минути. Ще излезете на хребета и пред вас ще се открие панорамна гледка към хижа „Рай“, а зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема. До хижата ви остават около 5 минути.

През летния сезон и особено през уикендите около хижата е пълно с десетки хора и е доста шумно. Препоръчваме ви да си носите храна, защото се случва в хижата да не предлагат в определени часове. Ако ще преспивате се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта. Важно е през летния сезон да си запазите места поне месец по-рано.

Ден 2
Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Пеша:
1. Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека) – 3 часа
2. Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 5 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

От хижата тръгнете по пътеката край параклиса. Маркировката за момента е синя и зелена. Не след дълго ще стигнете разклона за Райското пръскало, подминете го и продължете по пътеката. След още малко ще видите предупредителна табела за лавини, след нея е и разклонът. Главната пътека със синя маркировка продължава към хижа „Васил Левски“, докато Тарзановата пътеката е надясно и нагоре. Хванете ли пътеката, от тук до връх Ботев трудно бихте се объркали. От разклонението до първото метално въже е около 30 минути.

Тарзановата пътека

Тарзановата пътека на места е тясна и стръмна, но има поставени въжета, които да ви помогнат да преминавате. Тя е далеч по-лека от връх Купена в Стара планина или Кончето в Пирин. Все пак е важно да знаете, че при мокро време става хлъзгаво и опасно. Участъкът със стоманените въжета се минава за около 45 минути, след което ще излезете над Райските скали.

От тук се открива гледка към хижа „Рай“. Тук можете да тръгнете по билната пътека с колова маркировка наляво или да продължите по лятната, маркирана със зелен цвят.

Препоръчваме ви при лошо време с ниска видимост да използвате билната пътека. При ясно време продължете по лятната. Пътеката става с по-лек наклон и е очертана и широка. Пред вас ще се открие кулата на върха. В далечината ще видите и Вечната пряспа, която дава начало на водата, спускаща се към Райското пръскало. След около половин час пътят прави завой. Малко след него се оглеждайте вляво за маркировка. Пътят направо пак ще ви отведе до върха, но е по-заобиколен. Той е препоръчителен при мъгла и лошо време. Още малко изкачване и ще стигнете първенеца на Стара планина – връх Ботев. Тук можете да си направите почивка и да хапнете.

Важно е да знаете, че връх Ботев се смята за най-мъгливото и едно от най-ветровите места в България, затова бъдете добре подготвени за прехода и следете метеорологичната обстановка.

Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Връщането към хижа „Рай“ и местност Паниците става по същия маршрут.