Времетраене: до 2 часа

Любопитна информация за Стобски пирамиди

• Стобските пирамиди са причудливи скални формации от глина и пясък, образувани от ерозия. Дебелината на пирамидите е 30-40 м, средната им височина е 6-10 м, а на места достигат до 12 м.
• Те са включени в Червената книга на България като критично застрашени местообитания. 
• Стобските пирамиди не са толкова популярни като Мелнишките, но със сигурност не им отстъпват по живописност.

Как се стига до Сухото езеро?

С кола: 
Село Стоб, до Благоевград

Пеша:
Село Стоб – Стобски пирамиди – 30 минути

Описание на маршрута

Село Стоб – Стобски пирамиди

Началната точка е източния край на село Стоб. В селото има указателни табели към Стобските пирамиди, които може да следвате. Асфалтовия път ще ви отведе до паркинг, където е началото на пътеката.

Пътеката към пирамидите е обозначена с табели и маркировка. Има изкачвания и стръмни участъци, но нищо трудно.

Ако се изморите може да си починете на пейките по пътя. До първите скални образувания ще стигнете за около 15 минути. Освен живописния скален феномен, може да се полюбувате на гледки към Рила.

Ако посещавате Стобските пирамиди е препоръчително да отидете преди или най-добре следобед, защото по пътеката няма сянка. Задължително си носете и бутилка с вода.

Забележителности в близост до Стобски пирамиди

Екопътека „Водопади Бохемия“
Екопътеката се намира няколко километра след град Рила в посока Рилски манастир. Тя не е дълга и се изминава за около 45 минути, но може да се пробвате по екстремния маршрут или по лекия.

местността Кирилова поляна
Гледките, които се откриват в местността са изключително красиви. От поляната се виждат Рилските зъбери – връх Орлове, Ловница и други. Местността е начална точка на множество маршрути в Рила планина.

Екопътека Кръста
Точно срещу началната точка на екопътека „Водопади Бохемия“ се намира и изходната точка на екопътека Кръста. Подходяща е за къса и лека разходка. Изминава се за около 45 минути, а в края на пътеката ви очакват красиви гледки към Рила.

Любопитна информация за Парк за танцуващи мечки

• Парк за танцуващи мечки Белица се намира се в Южна Рила в местността Андрианов чарк
• Парк за (спасени) танцуващи мечки е създаден още през 2000 година.
• Парка се обитава от 22 мечки.

Как се стига до Парк за танцуващи мечки?

С кола: 
Парк за танцуващи мечки – 12 км след град Белица, Рила планина

Съветът ни е да зададете на google maps Fun Park Rila, защото нашия gps нещо се обърка. След което продължете по пътя и след около 2 км, ще стигнете до „Парк за танцуващи мечки – Белица“. Важно е да знаете, че карането по черен път е около 3 км, но с лека кола не е проблем да се мине.

Какво е Парк за танцуващи мечки?

Името на парка за някои хора е малко подвеждащо, и за съжаление очакват да видят мечки, които танцуват. За щастие обаче там ще намерите мечета, които спасени от тази жестока „традиция“.

Как е създаден паркът?

Паркът е създаден още през 2000 година със средства на фондациите „Четири лапи“ и „Бриджит Бардо“ и Община Белица. През първата година паркът се обитава от три спасени мечета – Марияна, Стефан и Калинка. През следващата 2001 година към тях се присъединяват и мъжките мечета Гошо и Боби. Към днешната година 2020 са спасени и изживяват старините си на спокойствие 20 мечки, повечето женски и на възраст 20-25 години.

Благодарение на усилията на фондациите през 2002г. със закон е забранено лова, търговията и представленията с кафяви мечки, а през 2007г. са спасени и последните три танцуващи мечки в България – Мима, Светла и Мишо.

Каква е идеята на Парк за танцуващи мечки?

Освен да се осигури спокойно място за мечетата без тормоз, където да доживеят до старини, паркът има за цел да ги върне към естествените им инстинкт и поведение. Като например вместо директно да ги хранят, професионален екип разхвърля навсякъде храната им и ги оставя те сами да си я намерят. В началото се е налагало екипът да прави бърлоги за зимен сън, но в последните години почти всички мечки сами се справят с тази задача.

Една от главните политики на паркът е – без размножаване. Ще попитате защо? Спасените мечки в Белица са доста възрастни и едно раждане би било много рисковано за тях. И нещо по-важно едно мече родено извън дивата природа никога не би оцеляло ако бъде пуснато на свобода, а паркът не е зоологическа градина.

Правила, които трябва да спазвате:

• Не хранете мечките
• Не дразнете мечките
• Не вдигайте шум
• В никакъв случай не пускайте музика и не си мислете, че мечките ще тръгнат да танцуват

Работно време:

• Април – Юни: 12:00 ч. – 18:00 ч.
• Юли – Август: 10:00 ч. – 12:00 ч. ; 13:00ч. – 18:00ч.
• Септември – Ноември – 12:00ч. – 18:00ч.
• Декември – Март: затворено за посетители

Вход:

• Вход за възрастни: 10.00 лв.;
• Вход за деца(7-18 години): 3.00 лв.
• Вход за деца(до 6 години): безплатно

Паркът е с обща площ 120 000 кв.м, разделен на няколко сектора. В паркът има общо 22 мечета, но колко от тях ще видите е въпрос на късмет. Хората, които работят там са изключително любезни и си личи, че правят всичко с любов.

Забележителности в близост до Парк за танцуващи мечки

Рила Фън Парк
Това е първият първият планински увеселителен парк в България. Отворен е през 2019 година. Намира се на около 2 км от Парка за танцуващи мечки. Атракцията е спускане по хълма с двуместна количка(влакче).

Курорт „Семково“
Курортът се намира на 17 километра от Белица. Той е един от най-старите планински курорти в България. Малко над курорта се намира и хижа „Семково“. От тук тръгват множество маршрути до Югозападна Рила.

Църква „Св. св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ в село Добърско
Една от най-значимите забележителности в района е църквата в село Добърско. На пръв поглед невзрачна и малка, но с богата история.

Според официално открити документи църквата е строена през XVII век (1614 г.). Някои наши историци и археолози смятат обаче, че църквата е построена още по време на Първото Българско Царство. До ден днешен под църквата в селото извира аязмо, което не променя нивото на водата си нито през зимата, нито през лятото. Това, което се отличава в църквата и я прави популярна е изобразяването на сцената на „Преображение Господне”. В нея Исус Христос е сякаш в ракета.

Хижа „Яворов“
Хижата се намира в Пирин планина и е по-далеко от град Белица, но е чудесно място за разходка. До нея се стига пеш за около 1 час и 30 минути. Хижата е една от най-посещаваните в Пирин планина.

Любопитна информация за водопад Попина лъка

• Водопад Попина лъка е най-лесно достъпният в Пирин.
• Намира се на 18 км от град Сандански в местността Попина лъка.

Как се стига до водопад Попина лъка?

С кола: 
Местност Попина лъка – 18 км от град Сандански

Описание на маршрута

Водопад Попина лъка

Водопадът Попина лъка се намира в едноименната местност, до която се стига с кола – на 18 км от Сандански.

Водопадът е разположен по течението на река Башлийца, като водите му се спускат от 12-13 метра височина от два водни пада. През цялата година е пълноводен.

Местността, в която се намира е на 1230 м н.в., и е много приятна за отдих на чист планински въздух сред вековните иглолистни дървета. Има различни развлечения – пешеходен и вело туризъм. В Попина Лъка се намира и най-ниско разположената хижа в Пирин – хижа „Яне Сандански“.

Забележителности в близост до Пътека през вековете

Заслон „Спано поле”
През 2020 година бунгалата или така наречените “гъбки” са напълно реновирани. Във всяко бунгалце се влиза без обувки, за да може да се запази максимално чисто. Има контакти, както и мрежа на прозорците. В банята има топла вода и вътрешна тоалетна. Хижарите са дружелюбни и готвят много вкусно (препоръчваме ви да опитате гъбената им супа).

Хижа „Беговица” („Каменица”)
Хижата се намира в Северен Пирин. Разположена е на 1750 метра надморска височина на границата на горския пояс на левия бряг на река Беговица. До хижата се стига за 1 час и 30 минути от местност Попина лъка, като прехода е в гора. Хижата е построена през 1966 година от туристическото дружество „Еделвайс“, град Сандански. Капацитетът на хижата е 176 места.

Тевно езеро
Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. Намира се на 2512 метра надморска височина. Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“.

Други маршрути наоколо

• Местност Попина лъка – заслон „Спано поле“.

Любопитна информация за Мегалит Вратата на Богинята

• Мегалит Вратата на Богинята е композиция от няколко огромни камъка (някои се виждат как са отсечени), като по средата има оформен прозорец.
• Смята се, че Мегалитът е създаден преди повече от 4000 години от народ живял по българските земи, а след това е използван от траките.
• Изграден е така, че по време на лятното равноденствие на 21-ви юни по време на залеза слънчевите лъчи преминават през прозореца.
Тук идва и теория, че мястото е било нещо като портал между световете, защото траките вярвали, че залезът символизира светът на мъртвите. Гледайки този мегалит започват да изникват много въпроси – как точно са направили това съоръжение, какво точно представлява.

Как се стига до Екопътека “Пътека през вековете”?

С кола: 
Село Бузовград до Казанлък, Сърнена средна гора

Пеша:
Пътека през вековете – 2 часа кръгов

Как се стига до началото до Екопътека “Пътека през вековете”?

Началото на пътеката започва от края на село Бузовград и по-точно южната му част. Минавайки през центъра на селото ще видите няколко насочващи табелки. Ако идвате от Казанлък карате по главния път на селото и точно преди последните къщи се свива в ляво (колата може  да я оставите в дясно някъде по уличките) и след реката веднага в дясно. Ще видите началните табели на екопътеката.

Какво ще видите по “Пътеката през вековете”:

• Мегалит Вратата на Богинята
• Крепост Бузово кале
• Местност Черковищата
• Тракийска гробница Крепост Бузово кале
• Мъжкият камък  и Дяланият камък – за тях не ни остана време и не са описани. Те са малко по-встрани от кръговия маршрут и ако искате да ги видите трябва да се отклоните.

Описание на маршрута

Мегалит Вратата на Богинята

След като стигнете до началото на екопътеката започва леко изкачване в горичката. Самият преход е много приятен като на няколко места има пейки и беседки за почивка.

Върви се ту в широколистна гора, ту на открито. Когато стигнете до беседката с информационно табло продължавате на дясно. Трябва да следвате бяло-зелената маркировка или нарисуваните усмивки по дърветата (наистина). От началото на пътеката до първата забележителност Мегалит Вратата на Богинята се стига за около 40 минути.

От Мегалитът се открива невероятна гледка в към Долината на тракийските царе, град Казанлък, билото на Стара планина и язовир Копринка.

След като се насладите на прекрасните гледки, продължаваме с маршрута към следващото място. Върнете се на разклонението при беседката с информационното табло и вместо да тръгнете наляво (от където дойдохте), продължете направо.

Крепост Бузово кале

Не след дълго се стига до кръстопът с табелка, където поемете на ляво към Крепост Бузово кале.
След около 15 минути приятна разходка през горичката ще стигнете до крепостта, която е абсолютно автентична. Смята се, че крепостта е ранновизантийска от 5-6 в. Сл.Хр. Построена е, за да охранява северните подстъпи на Средна гора и да наблюдава Казанлъшкото поле.

Стените са почти разрушени, от крепостта са разкрити части от стени на наблюдателни кули и основи на сгради. Тук отново може да се насладите на прекрасни гледки към долината.

Черковището

Спускайки се надолу в гората, не след дълго – около 15 минути, се стига до местност Черковището, в която били изградени византийски базилики от 5-6-ти век.

Tракийска гробница

Продължете по пътеката, като тук има малко по-стръмно спускане и трябва да бъдете малко по-внимателни. През есенната може да се наберете шипки, а пролетта е пълно с люляк. След 15 минути ходене ще видите бяла сграда, зад която е скрита  тракийска гробница. Гробницата е  от IVв пр. Хр., но е ограбена още през древността. По форма и размери гробницата наподобява Голямата Косматка. За съжаление за момента е заключена и няма как да се види.

Наблизо има пейки за отдих, където може да поседнете и да се насладите на природата.

Връщайки се обратно на пътеката, се продължава на ляво. Тук вървите по почти равна пътека още около 30 минути докато не стигнете Бузовград.

Забележителности в близост до Пътека през вековете

Казанлъшка Тракийска гробница
Казанлъшката гробница е разположена в парк „Тюлбето” Тя е част от голям некропол, който е разположен до древната столица на Одриското царство Севтополис. Оригиналът е вграден в специална защитна постройка и достъпът път до него е ограничен, но има нейно абсолютно копие, което е достъпно за посетители.

Могила Голяма Косматка – Гробница Севт III
Голямата Косматка е едно от най-големите открития в долината на царете. Освен, че е голяма, тя е особена с това, че е една от малкото не ограбени гробници. Тя е открита през 2004г. Строена е е през втората половина на V в. пр. Хр. Предполага се, че повече от век е използвана като храм, в който са извършвани орфически практики. Състои се от дромос (дълъг 13м.) и три камери с различен план – правоъгълна, кръгла с куполно покритие и правоъгълна, изградена в монолитен блок.

Етнографски Комплекс “Дамасцена”
Етнографския комплекс разполага с малък музей, градина, ресторант и розоварна, където посетителите могат да наблюдават производството на розово масло и да научат различни факти, характерни за Роза Дамасцена и за произвежданото от нея масло.

Любопитна информация за Мелнишки (Роженски) пирамиди

• Природния феномен е по-известен като Мелнишките пирамиди, но тези в близост до Роженския манастир са познати и като Роженските. Пирамидите не са единствените скални образуваните от този тип, но определено са едни от най-внушителните, които сме виждали.

Какво представляват пирамидите?
Мèлнишките пирамиди са скални образувания. Често в районите с най-интензивно действие на ерозията, се образуват цели групи от най-различни причудливи форми. Височината им достига до 100 метра. През 1960 г. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност. Площта на защитената територия обхваща 1165,5 ха.

Как са се образували?
Пирамидите, започват да се сформират още преди 4-5 милиона години, когато на мястото на днешната Санданско-Петричка котловина е имало обширно плитко езеро. В продължение на години заради  ерозия на глинените почви в региона е са се сформирали образувания напомнящи пирамиди.

Как се стига до Мелнишки пирамиди?

С кола: 
Град Мелник

Пеша:
Град Мелник – Мелнишки пирамиди – Роженски манастир – 1 час и 15 минути

Преди да тръгнете:
До Роженските пирамиди може да се стигне по два начина. Първият е от град Мелник (който сме описали), а другият е от Роженския манастир. Ако сте на Роженския манастир, след като паркирате колата продължете по пътеката, която води към манастира, вървейки ще видите табела за Мелник и път надясно. Цялата еко пътека се изминава за час и нещо, а до гледките за около 30-40 минути.

Описание на маршрута

Град Мелник – Роженски манастир

Началната точка е град Мелник. Отбивката за Роженски манастир се намира веднага след „Музея на виното“ вляво. След последните къщи на града трябва да следвате зелената маркировка.

В началото се върви по черен път, който преминава в пътека и минава по Роженското дере. След 20 минути има разклонение, откъдето се тръгва надясно. След около още 10 минути следва единственото изкачване по маршрута. Трудно е, но си заслужава, защото гледките са невероятни! На север се издигат върховете на Пирин, на юг планината Славянка, на запад планината Беласица, а в далечината на изток – Роженския манастир.

Наоколо се намира феномена скални пирамиди. Те са много величествени и особено красиви, когато са осветени от залязващото слънце. Пътеката тук се разклонява на две, като може да тръгнете надясно, но трябва да бъдете внимателни. По пътя ще видите „самотното“ дърво и още много смайващи гледки.

След като се насладите на невероятната красота продължете по пътеката, като вместо да се връщате наляво тръгнете надясно към Роженския манастир. Следва леко спускане, като пътеката се стеснява. На едно място има изградени дървен мост и парапети, но имайте предвид, че не са стабилни, а може и да са разрушени. Малко по-надолу край една беседка има кръстопът. Надясно пътят води към Роженския манастир, а наляво към село Рожен. Тръгнете надясно и след около 10 минути ще стигнете до манастира. Маршрутът е лесен и предоставя уникални гледки от високо към скалните пирамиди.

Забележителности в близост до Мелнишките пирамиди

Роженски манастир
Манастирът е един от най-старите средновековни манастири в Югозападна България. Разположен е на югоизточните склонове на Пирин, над село Рожен, само на няколко километра от Мелник. Счита се, че е създаден през 13 век, разрушаван, изгарян и обновяван през вековете днес, той е в отлично състояние и е действащ.
Смята се, че Свети Иван Рилски е живял в него, преди да се засели в Рилската пустиня.

Пясъчният тунел при село Любовище
Село Любовище се намира само на няколко километра от Рожен. То е малко и китно, а жителите му са едва 20. Единственият път, по който може да се стигне до селцето е през 40-метров пясъчен тунел в слабо споен пясъчник. Този тунел се е превърналв символ на селото.

Град Мелник
Сгушен в югозападните поли на Пирин планина се намира най-малкото градче България – Мелник. Населението му е малко под 200 души, но рядко през летните и есенни месеци може да го видите празен. Мелник е една от най-популярните туристически дестинации в България и има защо. Към днешна дата Мелник е най-малкият град в България, като населението му е едва 177 души (данни от 2019г.) В миналото обаче нещата са били много по-различни. Гледайки назад е трудно да си представим, че тук са живели повече от 10 000 човека. Смята се, че едни от първите ѝ заселници били от тракийското племе Меди. Векове по-късно тук се заселват римляните. А след тях идват и славяните, които и дават името на града – Мелник. Според историците думата „мел“ означава „бяла глина, креда“, които всъщност са били пирамидите около града.

Любопитна информация за водопад Рилска Скакавица

• Това е най-високия водопад в Рила планина
• Висок е 70 метра.
• Водопадът се намира на река Скакавица – на 1950 метра надморска височина.

Как се стига до водопад Рилска Скакавица?

С кола: 
Местност Зелени Преслап – на 14 км от Сапарева Баня

Пеша:
Местност Зелени Преслап – Хижа „Скакавица“ – 1 час
Хижа „Скакавица“ – водопад Рилска Скакавица – 40 минути

Описание на маршрута

Местност Зелени Преслап – хижа „Скакавица“

От местност Зелени Преслап тръгнете по широкия черен път. Маркировката, която трябва да следвате, е червено-жълта, като жълтата по-късно продължава към хижа „Рилски езера“.

След 10-15 минути ще стигнете разклонение с табели. Табелите са ясни, но все пак внимавайте да не ги пропуснете. Поемете надясно и тръгнете през гората. Върви се около час, като в нашата статия може да прочетете цялото описание на маршрутът от Местност Зелени Преслап – хижа „Скакавица“.

Хижа „Скакавица“ – водопад Рилска Скакавица

За водопада трябва да продължите по пътеката след хижата. Тук вече няма лентова маркировка, но има стрелки, които насочват. Пътеката излиза в красива долина с много различни цветя и растения.

След това отново навлизате в гората. Маршрутът се вие покрай реката и нейните малки водопадчета. Веднага щом излезете от гората, в далечината на отсрещните скали ще видите водопада. Колкото повече се приближавате, толкова по-внушителен изглежда той. Можете  да се качите до подножието му и да усетите пръските му.

Забележителности в близост до водопад Рилска Скакавица

Седемте рилски езера
Намират се в Северозападна Рила, в Дамгския дял, наречен така на най-високия връх в околността – връх Дамга (2669 м). Разположени са стъпаловидно между 2100 м и 2500 м надморска височина в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и връх Харамията. Седемте рилски езера имат ледников произход. Свързани са помежду си с малки поточета. Те дават начало на река Джерман. Всяко езеро има собствено име, възникнало от формата и особеностите му.

Връх Кабул
Връх Кабул (2531 м н.в.) се намира в Западния дял на Рила планина, в близост до Отовишки връх и Седемте рилски езера. Той няма типичната алпийска форма, а по-скоро е заоблен, което го прави да прилича повече на родопски връх. Името му от турски в превод означава “облог, бас”.

Любопитна информация за Сухото езеро

• Сухото езеро е разположено на около 1890 м надморска височина между върховете Попова капа и Водни чал.
• Най-пълноводно е през късна пролет при топенето на снеговете, понякога и през есента.
• Името му произлиза от това, че понякога през лятото, когато е много горещо и сухо, езерото напълно пресъхва.

Как се стига до Сухото езеро?

С кола: 
Местност Кирилова поляна – на 7 км. от Рилски манастир

Пеша:
Местност Кирилова поляна – Сухото езеро – 1 час и 45 минути

Описание на маршрута

Местност Кирилова поляна – Сухото езеро

Оставете колата на паркинга в местността Кирилова поляна. Там има ресторант и чешма. Вляво зад чешмата има дърво с табели към заслон „Кобилино бранище“ и Сухото езеро. Поемете по пътеката и следвайте зелената маркировка. Пътеката е ясна и широка.

Когато навлезете в гората, започва постепенно изкачване. Ще стигнете до местност, която е обозначена с табела за лавинна опасност. От тук започва по-стръмно изкачване. След около 20-30 минути дърветата се разреждат и пред вас ще се открие невероятна гледка към Рилските зъбери.

Пейзажът е като от картичка. На мястото има пейка, на която можете да си отдъхнете. По-нататък пътеката става по-лека и полегата. Не след дълго ще минете през местността Къркулиците и един доста респектиращ улей, по който през зимата падат лавини. Наблизо, на около 5-10 минути ход, ще стигнете до още едно интересно място – скала с издълбан надпис „Добре дошле монастирски гости“, останал от времето, когато по пътеката са вървели поклонници към Рилския манастир.

От скалата с надписа, след като повървите още 20-тина минути, ще излезете на открита полянка с хвойна и нисък клек. В далечината вляво можете да видите множество водопади, спускащи се по отсрещните скали.

Продължете по пътеката и след 10 минути ще стигнете до бреговете на Сухото езеро.

Ако посетите езерото през летните месеци ще можете да го видите напълно пресъхнало и да разберете откъде идва името му.

Местността Кирилова поляна е изходна точка и за много други интересни маршрути в Рила, някои от които са до хижа „Рибни езера“ и до Смрадливото езеро.

Забележителности в близост до Сухото езеро

Смрадливото езеро
Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро в България и на Балкансикия полуостров. То има овална форма, дълго е 900 метра и широко 260 метра. Името му идва от легенда, която гласи, че един ден буря развълнувала много силно водите на езерото. Всичката риба била изхвърлена на бреговете му и след няколко дена предизвикала такава смрад, че районът не се измирисал три години.

Хижа „Рибни езера“ и Рибни езера
Рибните езера са две големи и още няколко много малки и непостоянни езера в Централна Рила. Горното Рибно езеро е по-голямото по площ от двете Рибни езера. Около него се извисяват върховете Канарата, Малък и Голям Мермер и Кьоравица. Над Долното Рибно езеро се извисява връх Йосифица. Между двете езера е разположена хижа „Рибни езера“.

Любопитна информация за Муратово езеро

• Муратовото езеро е ледниково езеро и е част от Бъндеришкия циркус.
• Над него се издига връх Муратов (2669 м).
• От него се открива красива гледка към връх Тодорка.
• Погледнато отгоре езерото има форма на сърце.

Как се стига до Муратово езеро?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро – 45 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро

Пътеката, която води до Муратовото езеро започва от хижа „Вихрен“. Тръгнете по синьо-жълтата маркировка нагоре по стълбичките. Следва изкачване по камъни, а след това и кратък равен участък. След 10-15 минути от началото на маршрута ще стигнете мостче. Не преминавайте по него, а тръгнете надясно по камъните, успоредно на реката.

В следващата част от маршрута е много вероятно да минете покрай стадо крави. Бъдете внимателни, защото не винаги са в “настроение”. Преминете бързо и гледайте да ги заобиколите.

Следва около 15 минутно изкачване, което е най-трудната част от маршрута. След това пътеката завива надясно и не след дълго пред вас ще се открие Муратовото езеро. Погледнато отгоре то има формата на сърце.

Може да поседнете край брега на езерото, да похапнете и да прекарате приятни часове на слънце и чист въздух. Прехода е лесен и приятен. Връщането към хижа „Вихрен“ е по същата пътека.
От езерото продължават маршрутите към Муратов връх, към хижа „Синаница“, връх Синаница и заслона „Спано поле“. От хижа „Вихрен“ може да изкачите връх Вихрен и Кончето.

Забележителности в близост до Муратово езеро

Връх Муратов
Муратов връх е висок 2669 м. Той е един от върховете в Пирин, с най-панорамните планински гледки. Намира се над Муратово езеро, но пътеката до него не е толкова лесна. От езерото до върха отнема около 1 час и 45 минути, като се изкачва Бъндеришка порта, а след това последните 40 минути до върха се катерят по камъни.

Бъндеришки езера (Рибното Бъндеришко езеро / Жабешкото езеро / Дългото езеро)
Бъндеришките езера, част от които е и Муратово езеро са голяма езерна група в Северен Пирин. Общата им площ  е цели 126,7 дка. Най-голямото и най-дълбоко е Рибното Бъндеришко езеро, чиято дълбочина е 12,2 м, а площта му е  65 дка.  Най-високо разположеното е Жабешкото. До тях се стига за около 1 час от хижа „Вихрен“.

Езеро Окото
Езерото е най-ниското езеро от групата на Бъндеришките езера. Изходна точка е хижа „Вихрен“. Главната пътека е покрай хижата с червено-зелена маркировка. Вървейки по пътеката, между клековете, ще видите пътека, която се изкачва към езерото. Маршрутът се изминава за около 30 минути. Езерото има формата на око, откъдето идва и името му. Като размери езерото е малко, но красиво и е много приятно за кратка разходка, особено ако сте с деца.

Разходката до Поповото езеро е една от по-кратките и сравнително лесни, които може да си направите в Пирин. Подходяща е за по-големи деца, но все пак имайте предвид, че има изкачвания и слизания, няма опасни места, но пък теренът е пътека с тук таме камъни. За някой ще се стори лесен, за други труден. Преценете според възможностите си. Върви се изцяло на открито.

Любопитна информация за Попово езеро

• Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин
• Езерото е разположено на дъното на най-големия циркус в Пирин – Поповоезерния и е най-голямото от единадесетте Попови езера.
• Дълбоко е 29.5 м, с което се нарежда на второ място в България.
• Езерото е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангал.

Как се стига до Попово езеро?

С кола: 
Хижа „Гоце Делчев“- 10 км от град Добринище

С лифт:
До хижа „Безбог“ – 20 минути

Пеша:
Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

За да стигнете до популярното Попово езеро тръгнете от хижа „Безбог“. Следвайте зелено – жълтата маркировка. Заобиколете по десния бряг на Безбожкото езеро, като вдясно може да видите основите на старата хижа „Безбог“ – построена през 1960-та година.

Хижата е била разрушена през 1971-ва година от лавина, която пада по улея от връх Безбог. За щастие няма пострадали. През следващата 1972-ра година започва строежа на новата хижа „Безбог“ вече на по-подходящо място, където се намира и до днес.

Продължете направо към най-трудната част от прехода – така наречената „душевадка“. Това е стръмна пътека, която още в началото ще ви остави без дъх. Минете ли този участък останалата част от маршрута е песен. Пътеката за малко преминава сред клекове, след което пред вас се откриват невероятни гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

В далечината ще видите и целта за деня – Поповото езеро. След около 20-30 минути ще стигнете до разклон, от който трябва да продължите направо. Надясно пътеката води към върховете Полежан и Безбог. Следват леки спускания и изкачвания по маршрута, като след около 10 минути преди да стигнете езерото ще се отзовете на второто и последно разклонение. Надясно с жълта маркировка е пътеката към хижа „Демяница“, а наляво по зелената маркировка продължава пътеката, която трябва да следвате.

Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. Не можете да го сбъркате. В средата му има малък остров покрит с клекове. Езерото е обградено от върховете Сиврия (2591 м, ляво), Джангал (2729 м, дясно), Джано (2657 м), които го пазят.
Оттук може да продължите за заслон „Тевно езеро“, да изкачите връх Джано, връх Джангал или да се върнете по обратния път към хижа „Безбог“.

Забележителности в близост до Поповото езеро

Връх Джано
Връх Джано се намира само на около 1 час и 10 минути от Поповото езеро. До него се стига по маршрута със синя маркировка. Върхът е висок 2668 м и е разположен на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал. Гледката, която се открива от него е невероятна – вдясно Кременските езера, вляво Попово езеро, а по средата връх Сиврия.

Самодивски езера
Самодивските езера са са малка група от три езера в Северен Пирин. Разположени са в малък циркус между върховете Джангал , Момин двор и Кралев двор на юг. Те се намират по маршрута от хижа „Безбог“ към Тевно езеро и са на около 40 минути от Поповото езеро. Името им идва от поверието, че нощем край тях идват планинските самодиви.

Тевно езеро
Тевно езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. То е разположено на 2512 метра надморска височина в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“. До езерото се стига за около 2 часа и 10 минути от Поповото езеро.