Времетраене: до 2 часа

Любопитна информация за Йончево и Страшно езеро

• Йончево и Страшно езеро са две красиви езера в Рила планина.
• Йончевото езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Той бил известен с любовта си към планината и с рилските си пейзажи.
• Името на Страшното езеро също е свързано с художника. Един път, докато бил на езерото, се разразила страшна буря и той затичал надолу. По пътя си срещнал други туристи и извикал „Страшно, езерото, страшно!“. Тогава кръстили горното езеро „Страшното“.

Как се стига до Йончево и Страшно езеро?

С кола: 
ЦПШ „Мальовица“ – 18 км от село Говедарци

Пеша:
ЦПШ „Мальовица“- Йончево езеро – 1 час и 30 минути
Йончево езеро – Страшното езеро – 1 час и 30 минути
Страшното езеро – ЦПШ „Мальовица“ – 2 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Централна планинска школа – Йончево езеро

От ЦПШ „Мальовица“ тръгнете в посока хотел „Мальовица“. Вляво от главния вход на хотела ще видите пътека, която навлиза в гората. Обозначена е с табелка и зелена маркировка.

Маршрутът започва с леко изкачване, след което ще излезете на ски пистите. Тук дръжте пътеката вляво, а не по пистите нагоре. После пътеката отново навлиза в горичка, където узрелите боровинки и малинки може да ви позабавят.

На няколко места ще пресечете поточетата на Горна Прека река. Пътеката е много разнообразна – има изкачвания, слизания, върви се ту в гора, ту на открито. Когато излезете от гората следва стръмно, но кратко изкачване. До езерото остават около 30 минути. Ще преминете през поток на Средна Прека река.

Още 10-15 минути вървете по пътеката през ниските клекове и пред вас ще се открие Йончевото езеро.

От тук можете да продължите към Страшното езеро и хижа „Мальовица“ или ако се чувствате уморени, се върнете по същия път обратно.

Йончево езеро – Страшното езеро

Насладете се на прекрасното езеро, направете заслужена почивка и съберете сили за следващата част от прехода – към Страшното езеро. От Йончевото езеро трябва да тръгнете надясно и нагоре, покрай една голяма скала и плоча с образа на художника Христо Йончев. Маркировката, която трябва да следвате, вече е синя (зелената ще ви отведете до хижа „Мечит“).

Започва изкачване по камъни, а под тях се чува ромолене на поточета – толкова типично за Рила. Малко по-нагоре вляво ще видите една скала, от която се открива прекрасна гледка към Йончевото езеро.

Продължете нагоре по пътеката, очаква ви 40-минутно стръмно изкачване, но то няма да е най-трудното.

Ще минете покрай две блата и не след дълго ще излезете на по-полегат участък. После предстои най-трудната част, а именно катеренето на четири крака по скалите.

Бъдете внимателни ако е валяло и скалите са мокри и хлъзгави. Все пак не се притеснявайте, този участък е кратък и след 20-минутно катерене и придвижване по скалите ще зърнете заслона и Страшното езеро.

Страшното езеро

То е сгушено между скали и над него ще видите да се извисяват върховете Попова капа, Малък, Среден и Голям Купен. Когато времето е лошо езерото наистина изглежда страховито. В изградения до езерото заслон можете да се подслоните, ако е необходимо.

Страшното езеро – хижа „Мальовица“ – ЦПШ „Мальовица“
От Страшното езеро към ЦПШ „Мальовица“ (през хижа „Мальовица“) тръгнете по пътеката вдясно. Следвайте червено-жълтата маркировка, като почти през цялото време ще вървите надолу. Ще минете покрай още две красиви езера – Тихото езеро и по-голямото от Камилските езера.

Вляво от вас са върховете Голям Купен и Ловница.

След езерата ви очаква малко изкачване. По-нататък пътеката минава по камъни, под които ще чуете ромоленето на Малка Мальовишка река. До тук от Страшното езеро е около час. Следващият етап от маршрута е едно много дълго и мъчително за краката слизане до хижа „Мальовица“.

Колкото по-надолу слизате, толкова по-натоварващо става за коленете. След 30 минути ще стигнете място с панорамна гледка към хижа „Мальовица“. Следете маркировката, защото в един момент пътеката завива леко наляво. В хижата можете да си отдъхнете и похапнете преди последното спускане.

От хижата до ЦПШ „Мальовица“ пътеката върви успоредно на река Голяма Мальовица, а маркировката е синя. Трудно бихте се объркали.

Забележителности в близост до Йончево и Страшно езеро

Връх Мальовица
Върхът е един от най-посещаваните и любим на много туристи. Със своите 2729 метра надморска височина върхът се нарежда сред 20-те най-високи върхове в България и е на седмо място в Рила. До него се стига по маркирана пътека от хижата за около 2 часа и 40 минути.

Еленино езеро
Еленино езеро се намира в Мальовишкия дял на Рила. Разположено е на 2479 метра и е най-голямото от езерна група, наречена Еленски езера. Езерото се намира по маршрута за връх Мальовица. Изходна точка е ЦПШ Мальовица. За да стигнете до езерото ще ви отнеме около 2 часа и 50 минути в посока.
Чували ли сте за легендата и от къде идва името му?
Легендите разказват за младата Елена, хубава девойка от Самоков, която била продадена на Селим паша. Момата обаче успяла да избяга в планината, където срещнала четата на Мальо. Заживяла с четниците, но се влюбила в байрактаря. Любовта била взаимна, но неизказана. Един ден Елена успяла да отмъсти на Селим паша, който бил отнел невинността ѝ навремето. Не след дълго смелата девойка била покосена от куршум. Четниците занесли тялото и високо в планината на брега на красивото езеро, а преди да издъхне Елена признала любовта си пред своя любим. Той я погребал край бреговете на красивото езеро, което оттогава носи нейното име и красота.

Любопитна информация за хижа „Мальовица“

• Хижа „Мальовица“ се намира в Северозападна Рила
• Разположена е на 1960 метра надморска височина.
• Представлява масивна триетажна постройка.

Как се стига до хижа „Мальовица“?

С кола: 
ЦПШ „Мальовица“ – 18 км от село Говедарци

Пеша:
ЦПШ „Мальовица“- хижа „Мальовица“- 1 час

Описание на маршрута

Централна планинска школа – хижа „Мальовица“

Преходът започва от района на Централна планинска школа. Маршрутът до хижата е много лек и приятен. В началото се върви в гъста гора, като с времето пред вас се откриват красиви гледки към планината. По маршрута има чешма, от която можете да си налеете вода на самата хижа също има. Следвайте синята маркировка и след около 1 час ще стигнете хижата.

Основна информация за хижа „Мальовица“

Хижа „Мальовица“ е една от най-често посещаваните хижи в Рила. Намира се на 1960 м н.в. в долината на едноименната река. Представлява масивна триетажна постройка. Има столова и се предлагат храна и напитки.

Нашето последно посещение на хижата беше в края на август 2021 година.

💡 Съвет: През уикендите и почивните дни хижата е много посещавана през цялата година.

Информацията е обновена през юни 2023 г.

Какво още трябва да знаете?

• През летните месеци може да отседнете и в обновените бунгала към хижата.
• Прогнозата за времето можете да видите тук
• Хижата е част от международния пешеходен маршрут Е-4.

Забележителности в близост до хижа „Мальовица“

Връх Мальовица
Върхът се нарежда сред 20-те най-високи върхове в България и е на седмо място в Рила. Намира се в северозападната част на Рила, висок е 2729 м. Това е един от най-посещаваните и любим на много туристи върхове. До него се стига по маркирана пътека от хижата за около 2 часа и 40 минути.

Йончево езеро
Езерото се намира на около 2013 метра надморска височина в Рила планина. Йончевото езерото е кръстено на самоковския художник Христо Йончев-Крискарец. Той бил известен с любовта си към планината и с рилските си пейзажи.
Най-бързия маршрут до него е с начална точка Централна планинска школа. Маршрута ще ви отведе до него за около 1 час и 30 минути.

Страшното езеро
Това е най-голямото и най-високо разположеното от езерата в Прекоречкия циркус на Мальовишкия дял. Намира се на 2465 м надморска височина. Името на Страшното езеро също е свързано с художника Христо Йончев. Един път, докато бил на езерото, се разразила страшна буря и той затичал надолу. По пътя си срещнал други туристи и извикал „Страшно, езерото, страшно!“. Тогава кръстили горното езеро „Страшното“.

ЕТАПИ НА МАРШРУТА:

С кола: 
Хижа „Беласица“- 9 км от град Петрич

Основна информация за хижа „Беласица“

Хижа „Беласица“ се намира на около 9 км – 20 минути с кола от град Петрич. До нея може да се стигне и пеша по горските пътечки.

Хижата е на 720 м н.в. скрита измежду вековни кестенови гори на ПП „Беласица“ . Пред нея има обширна зелена поляна с детска площадка, пейки и беседки за отдих, даже фитнес уреди. Красота! Изключително впечатление ни направи колко е чисто наоколо и как хората се стараят да не оставят боклук след себе си. Хижата разполага със 100 места, като всяка стая си има собствен санитарен възел. Готвят много вкусно и хижарите са любезни!

Нашето последно посещение на хижата беше в края на септември 2020 година.

💡 Съвет: През уиендите хижата е много посещавана.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• В района на хижата има: Детски кът, спортна площадка, силова площадка, удобно място за къмпингуване
• Подходящo e за домашни любимци

Маршрути от хижа „Беласица“

• Местност Равна скала – 30 минути
• Заслон Розова поляна – 40 минути
• Лешнишкия водопад – 40 минути
• Хижа „Конгур“- 1 час и 30 минути
• Връх Конгур – 3 часа и 30 минути
• Връх Радомир – 4 часа и 30 минути
• Връх Тумба – 12 часа

Любопитна информация за хижа „Плевен“

• Хижа „Плевен“ е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина.
• Намира се в северното подножие на връх Ботев. Работи целогодишно.

Как се стига до „Плевен“?

С кола:
До паркинга на 4 км след ВЕЦ „Видима“

Пеша:
ВЕЦ „Видима“ – хижа „Плевен“ – 1 час

Описание на маршрута

ВЕЦ „Видима“ – хижа „Плевен“

Маршрутът започва от паркинга, който се намира на около 4 км след ВЕЦ „Видима“. Ще видите табелки за хижа „Плевен“. Тръгнете по пътеката със зелена маркировка, като първо трябва да преминете рекичката.

След 10 минути ще стигнете разклонение – надясно по стръмната пътека през гората, а направо продължава широкият път, който е по-плавен и заобиколен, но отново ще ви отведе до хижата. Тръгнете нагоре по стръмната пътечка, за улеснение има изградени парапети, които да ви помагат при нужда.

През останалата част няма никакви разклонения и се върви все нагоре в гората. До хижата ще стигнете за около 1 час.

Основна информация за хижа „Плевен“

Хижа „Плевен“ е най-голямата високопланинска хижа в Стара планина. Намира се на 1385 м н.в. Състои се от две постройки – малка и голяма хижа, като общият капацитет на легловата база е над 180 места. Санитарните възли и баните са етажни. Хижата разполага с ресторант, където предлагат разнообразна храна – салати, супи, скара, пържени картофки и други.

Нашето последно посещение на хижата беше юни 2021 година.

💡 Съвет: Останете с нощувка, за да се насладите на залеза.

Информацията е обновена през юни 2023 г.

Какво още трябва да знаете за хижа „Плевен“

• Паркингът, който е до товарния лифт за хижата в началото на пътеката се заплаща.
• Най-впечатляващата част в хижата е уютната библиотека.
• От хижата при ясно време се открива красива гледка към връх Ботев.

Забележителности в близост до хижа „Плевен“

Връх Ботев
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина и с неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин. Старото име на върха е Юмрукчал. През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Райско пръскало
Водопадът Райско пръскало (1700 м н.в.) е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Височината му е 124,5 м. Водите му тръгват от вечните снежни преспи, скътани в южния склон на връх Ботев.

Любопитна информация за Самодивски езера (Кралевдворски езера)

• Самодивски езера (Кралевдворски езера) са малка група от три езера в Северен Пирин.
• Разположени са в малък циркус между върховете Джангал (2730 м) на север-северозапад, Момин двор (2714 м) на запад и Кралев двор (2548 м) на юг.
• Името им идва от поверието, че нощем край тях идват планинските самодиви.

Как се стига до Самодивски езера (Кралевдворски езера)?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт:
Хижа „Безбог“ – 30 минути

Пеша:
Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути
Попово езеро – Самодивски езера – 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

Поповото езеро е едно от най-посещаваните в Пирин планина. Преходът до него е около час и 20 минути, като най-трудната част е още в началото. Ако все още не сте го посещавали, може да прочетете целия маршрут в статията за Попово езеро преди да продължите към Самодивските езера.

Попово езеро – Самодивски езера

Заобиколете Поповото езеро от десния му бряг по няколко по-стръмни скали за изкачване и слизане. Не е нищо опасно, но все пак бъдете внимателни. След скалистата пътека излизате на широка поляна и продължавате направо. Следва важно разклонение – надясно към Самодивските езера и заслон „Тевно езеро“, а направо към връх Джано. Следвайте синята маркировка и продължете надясно към заслона.

Оттук започва изкачване и набиране на височина. Първото езеро, на което ще излезете е най-долното Самодивско езеро.

От тук може да продължите към заслон „Тевно езеро“ или да се върнете обратно по същия път.

Забележителности около Самодивски езера (Кралевдворски езера)

Връх Безбог
Безбог е гранитен връх в Пирин, разположен на Полежанското странично било. Висок е 2645 метра. В подножието му е разположено Безбожкото езеро, а на северния бряг хижа „Безбог“.

Тевно езеро
Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. Намира се на 2512 метра надморска височина. Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“.

Най-високото дърво в България се намира в Рила планина, в резерват „Парангалица“. То е смърч и се извисява на височина от 56 метра.

Как да стигнете до него?
Изходна точка е паркинга малко след ски парк Картала (28 км от Благоевград). Няколко метра след ски парка ще стигнете място с беседки и информационни табели. Там може да оставите колата.

От тук тръгнете по пътеката нагоре, ще подминете фургон от ляво, а малко след него от главния път се отделя пътечка с мостче, по която трябва да тръгнете. В началото има информационни табла.

Пътеката ще ви през няколко мостчета и след едно малко по-стръмно изкачване ще се озовете пред най-високото дърво в България.

Любопитна информация за екопътека и водопад Под Камико

• Екопътека Под Камико е изградена през 2012 година.
• Най-всиокия водопад по екопътеката е Под Камико.
• Водопад Под Камико е висок 40 метра.
• В ляво от него има друг висок и пълноводен водопад. 

Как се стига до екопътека и водопад Под Камико?

С кола: 
Село Гара Бов – на 50 км от град София

Пеша:
Село Гара Бов – Водопад Под Камико –  1 час

Описание на маршрута

Село Гара Бов – Екопътека и водопад Под Камико

Екопътека и водопад Под камико се намира в Западна Стара планина на около час от град София. Върви се предимно в прохладна гора по течението на река Старата река, покрай множество малки водопадчета.

Началото на екопътека „Под камико“ е край стадиона над село Гара Бов. Има обособен паркинг. Преминете през стадиона покрай пейките. Веднага след него трябва да прекосите реката и да минете на десния ѝ бряг. Следва плавно изкачване и навлизане в гора. На места може да видите зелена маркировка. В началото пътеката изглежда скучна, но след около 15 минути ще достигнете първите малки водопади.

В един момент пътеката прави остър завой на дясно и трябва да прекосите реката. Следва леко изкачване като ще се отдалечите от Старата река. Пътеката прави нещо като зиг-заг, след което следва спускане отново към реката.

Ще преминете малък дървен мост. След около 20 минути вървене по криволичеща пътека ще стигнете водопад Под Камико. Водопадът е висок около 40 метра. Може да отидете до подножието и да се насладите на пръските му.

Оттук пътеката продължава към село Бов, където може да минете над водопада.

Забележителности в близост Екопътека „Под камико“

Забележителности в близост до екопътека и водопад Под камико

Вазова екопътека
Екопътеката е една от най-посещаваните пътеки в близост до София. Разположена е в Искърското дефиле, като свързва селата Гара Бов и Заселе. Пътеката е много живописна. Изминава се за около час и 30 минути и е подходяща за деца.

Лакатнишки скали
Лакатнишките скали са защитена местност, част от Природен парк Врачански Балкан. Намират се в Западна Стара планина, разположени на левия склон на Искърското дефиле. В скалите са се формирали над 100 пещери и пропасти, най-дългата от които е Темната дупка – 9 км.
Това е едно от местата, на които се заражда българския алпинизъм.

Любопитна информация за хижа „Добрила“

• Хижа „Добрила“ се намира в Централен Балкан и е разположена на 1804 м надморска височина.
• През 2018 е отличена с „Най-добра туристическа хижа в България“
• Хижата е много посещавана.

Как се стига до хижа „Добрила“?

С кола: 
Лифт Сопот

С лифт: 
Долна станция лифт Сопот – Междинна станция на лифт Сопот – 20 минути

Пеша:
Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“ – 1 час

Описание на маршрута

Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“

От междинната станция може да тръгнете по широкия песъчлив път или по пътеката вляво, която върви успоредно на пътя. Препоръчваме ви пътеката, защото е по-приятна за ходене, маркировката е жълта. Пътеките се сливат и след около 20 минути от началото ще стигнете до табели на Национален Парк „Централен Балкан“.

Продължете по главния път и малко след табелите ще видите разклонение: надясно – към хижа „Добрила“, направо – пътят продължава към хижа „Незабравка“(не работи).

Следва стръмно изкачване, след което ще се озовете на широка поляна с красиви гледки.

Продължете по пътеката, която минава покрай горната станция на лифт „Сопот“ (не работи). От тук пътеката става все по-лека, навлиза се в иглолистна гора и така, след около 20 минути ходене, ще стигнете хижа „Добрила“.

Основна информация за хижа „Добрила“

Хижата е разположена на 1804 м н.в., в седловината между върховете Добрила и Левски. Разполага с около 50 места, има кухня, бюфет и механа. Санитарните възли са вътрешни. Има нова част, която разполага с 15 двойни стаи, от които 8 стаи със собствени санитарни възли и бани и 7 стаи с общи. Има широка поляна както и катерушки за деца. Хижата е отличена с „Най-добра туристическа хижа в България“ за 2018 година и е предпочитано място за много туристи.

Нашето последно посещение на хижата беше в края на септември 2021 година.

💡 Съвет: През летния сезон е добре да си запазите места няколко седмици по-рано.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

При лошо време или при по-малко хора лифтът не работи. За повече информация се обадете на 087 950 7466. Преходът е подходящ и за малки деца, които издържат на ходене.

Забележителности в близост до хижа „Добрила“

Хижа „Хубавец“
Хижа „Хубавец“ се намира на 970 м н.в. при водослива на Малката и Голямата река. До нея се стига от град Карлово по маркирана пътека. Маршрутът отнема 2 часа и е много приятен, защото се върви в красива гора покрай реката.

Връх Левски (Амбарица)
Връх Левски (Амбарица) е връх в Средна Стара планина. Висок е 2166 м, което го прави един от високите върхове в Стара планина. До него се стига 1 час и 25 минути от хижа „Добрила“.

Хижа „Амбарица“
Хижата се намира на 1503 м н.в. в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Хижата представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В новата сграда има вътрешни тоалетни, както и баня с топла вода на котелен бойлер. В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи.

Любопитна информация за Лакатнишки скали

• Лакатнишки скали са защитена местност, част от Природен парк Врачански Балкан.
• Намират се в Западна Стара планина, разположени на левия склон на Искърското дефиле.
• В скалите са се формирали над 100 пещери и пропасти, най-дългата от които е Темната дупка – 9 км.
• Това е едно от местата, на които се заражда българския алпинизъм.
• В местността има 6 района с над 350 маршрута с различна трудност.

Как се стига до Лакатнишки скали?

С кола: 
Карстов извор „Житолюб“, село Гара Лакатник

Пеша:
Карстов извор „Житолюб“ – Лакатнишки скали – 1 час

Описание на маршрута

Карстов извор „Житолюб“ – Лакатнишки скали – Паметника Септемврийци 1923

Начална точка за разходката до Лакатнишките скали е карстов извор Житолюб. Ако сте с кола може да спрете при ресторант “Пещерата“. Вляво от ресторанта ще видите карстовия извор. Ако изберете да стигнете до скалите с влак, пътуването от София ще ви отнеме около час. Малко след като слезете на гарата, трябва да преминете по въжен мост над река Искър. Няколко метра след моста в дясно ще видите заведение “Пещерата”.

В началото пътеката започва с леко изкачване, на места има изградени парапети и информационни табели. След около 10 минути от началото на маршрута ще стигнете до беседка с красива гледка към Искърското дефиле.

Тук ще стигнете и разклонение нагоре към пещера Темната дупка, а наляво към Паметника Септемврийци 1923.

Следвайте червената маркировка, пътеката е ясна и трудно бихте се изгубили. През голяма част от маршрута се върви на открито, затова ви съветваме да си вземете шапка, очила и слънцезащитен крем. През целия път се откриват страхотни гледки. До крайната точка на маршрута се стига за около 1 час.

Забележителности в близост до Лакатнишки скали

Екопътека „Под камико“
Намира се в Западна Стара планина, в близост до село Гара Бов. Върви се предимно в прохладна широколистна гора. Начална точка е стадион Скалата в село Гара Бов. Пред стадиона има паркинг, където може да оставите колата. До водопада се стига за около час. Пътеката към водопада върви успоредно с реката и се минава покрай няколко по-малки, но красиви водопада. 

Вазова екопътека
Екопътеката е една от най-посещаваните пътеки в близост до София. Разположена е в Искърското дефиле, като свързва селата Гара Бов и Заселе. Пътеката е много живописна. Изминава се за около час и 30 минути и е подходяща за деца.

Кобилини стени
Кобилини стени са впечатляващи варовикови скали на югозападните склонове на върховете Бегличка могила (1482 м) и Пършевица (1430 м). Представляват поредица от няколко скални венци с различна височина, ориентирани към Искърския пролом. До тях се стига за около 40-50 минути като през по-голяма част се върви на открито. Мястото е подходящо за разходка с малки деца.