Времетраене: 2ч-4ч

Любопитна информация за връх Мусала

• Връх Мусала е гордостта на Рила със своите 2925 метра. Той е най-всиокият връх в България и на целия Балкански полуостров.
• Върхът издига снага в Мусаленския дял на планината, на едно от основните рилски била – Мусаленското.
• Върховете Малка Мусала (2902 м) на изток-североизток и Малък Близнак (2777 м) – на юг, са в съседство с връх Мусала, на същото било.
• От върха се разкрива гледка към Пирин, Витоша, Средна гора, Родопите и величествената Стара планина.

Как се стига до връх Мусала?

С кола:
Лифт Ястребец, Боровец

С лифт: 
Лифт Ястребец – хижа „Ястребец“ – 20 минути

Пеша:
1. Хижа „Ястребец“ – хижа „Мусала“ – 1 час
2. Хижа „Мусала“ – Ледено езеро – 1 час и 30 минути
3. Ледено езеро – връх Мусала – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Мусала“ – Ледено езеро

След като стигнете хижа „Мусала“ ви остават около 2 часа преход до върха. До хижата се намират първите три езера от езерната група Мусаленски езера. Тръгнете по дясната страна на езерото пред хижа „Мусала“. От тук започва постепенно изкачване, пътеката става все по-камениста и все по-често се върви по морени. По пътеката ще минете покрай две езера, първото от които е Алековото езеро. След около 30-35 минути ще достигнете до Леденото езеро.

Ледено езеро – връх Мусала

Сега е моментът да си отдъхнете преди последното изкачване. То е най-трудно и изморително заради голямата денивелация. Тук е и единствената чешма по пътя.

Има две пътеки – лятна и зимна. Зимната е камениста и стръмна, но има обезопасително метално въже.

За по-неопитните туристи е препоръчително да изберат лятната пътека. След около половин час нагоре ще стигнете най-високата точка на България.

Пред вас ще се открие уникална гледка към върхове и езера. На юг са Маричините езера, на север – Ледено езеро и местността, от която дойдохте, на изток – върховете Малка Мусала (2902 м) и Иречек (2852 м). При ясно време можете да видите в далечината на запад връх Мальовица.

Сградите на връх Мусала

Сигурно много от вас са изкачвали първенецът на Балканите връх Мусала и са забелязвали двете сгради на върха. Знаете ли обаче какви са те и за какво служат?

Първата от тях е метеорологична станция, изградена през 1932 г., на Националния институт по метеорология и хидрология. Тя е първата за България и най-високо разположената на Балканския полуостров метеорологична станция.

Втората сграда е Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. В нея се извършват комплексен мониторинг на околната среда, глобалните промени в климата, физични и химични процеси в атмосферата и други изследвания.

Забележителности в близост до връх Мусала

Връх Иречек
Връх Иречек се намира в Източна Рила съвсем близо до връх Мусала. Той е висок 2852 метра и е на трето място по височина в Рила. До него може да се стигна от хижа „Мусала“ за около 3 часа.

Връх Дено̀ и Саръгьолски езера
Връх Дено̀ и Саръгьолски езера са разположени в Източна Рила, Мусаленския дял
Върхът е висок 2790 м н.в. и се нарежда на четвърто място по височина в Рила. Саръгьолските езера са скрити в подножието на връх Дено и са познати още като Жълтите езера. До върха се стига от хижа „Мусала“ за около 1 час и 15 минути, а до гледката към езерата за около 2 часа.

Маричини езера
Маричините езера са група от четири езера, разположени в Маричинския циркус, в Мусаленския дял на Рила. Циркусът е формиран между върховете Голям и Малък Близнак, връх Маришки чал и връх Манчо. От езерата извира река Тиха Марица, която се слива с река Права Марица и двете дават началото на най-дългата река, извираща от територията на България – Марица. Две от езерата пресъхват през лятото, а другите две са постоянни. Те са труднодостъпни, но може да ги видите от връх Мусала.

Как се стига до заслон „Спано поле“?

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:

• Хижа „Вихрен“ – заслон „Спано поле“ – 2 часа и 15 минути
• Хижа „Яне Сандански“ – заслон „Спано поле“ – 2 часа и 30 минути
• Хижа „Яне Сандански“ – хижа „Беговица“ – заслон „Спано поле“ – 5 часа

Основна информация за заслон „Спано поле“

Заслонът се намира в Северен Пирин на 2055 м н.в. През 2020 година бунгалата или така наречените “гъбки” са напълно реновирани. Има контакти, както и мрежа на прозорците. В банята има топла вода и вътрешна тоалетна. Хижарите са дружелюбни и готвят много вкусно.

Нашето последно посещение на хижата беше през юли 2020 година.

💡 Съвет: Запазете си място в бунгалата, от тях има красива гледка към връх Синаница.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• Препоръчваме ви да опитате гъбената им супа.
• В основната сграда има 4 триместни стаи и общо спално помещение с 13 места. Отделно има 10 четири местни бунгала
• В бунгалата се влиза без обувки, за да се поддържат чисти.
• Има баня, която се отоплява с дърва.

Маршрути от заслон „Спано поле“

• Връх Башлийски чукар – 1 час и 30 минути
• Връх Бъндеришки чукар – 2 часа
• Връх Спанополски чукар – 1 час и 30 минути
• Хижа „Синаница“ – 2 часа
• Хижа „Беговица“ – 3 часа и 30 минути
• Заслон „Тевно езеро“ – 3 часа и 30 минути

Как се стига до хижа „Белмекен“?

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:

• Язоври Белемкен – хижа „Белмекен“ – 2 часа и 15 минути
• Язоври Белемкен – връх Белмекен – хижа „Белмекен“ – 2 часа и 55 минути

Други изходни точки за хижата:

• Хижа „Венетица“ – 4 часа и 30 минути
• Хижа „Гургулица“ – 5 часа
• Град Костенец – 5 часа
• Хижа „Заврачица“ – 7 часа

Основна информация за хижа „Белмекен“

Хижа „Белмекен“ се намира в Източна Рила и е разположена на 2224 м н.в. Построена е през 1932 година на брега на Равничалското езеро. Хижата впечатлява с архитектурата си, която е дело на известните архитекти Генчо Скордев и Елена Вараджиева. През 1997 при пожар изгаря стара част и част от по-новата хижа, която по-късно е възстановена.

Нашето последно посещение на хижата беше през юли 2021 година.

Информацията е обновена през юни 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• През зимния сезон не се препоръчва да се посещава
• През 2021 година има нови хижари, които полагат много труд и усилия в ремонтирането и поддържането на хижата.

Маршрути от хижа „Белмекен“

• Връх Белмекен – 1 час и 30 минути
• Връх Равни чал – 1 час и 30 минути
• Връх Сивричал – 1 час и 30 минути
• Връх Ибър – 3 часа
• Хижа „Христо Смирненски“ – 3 часа и 30 минути
• Връх Мусала – 12 часа

Любопитна информация за връх Мечит и Кайзеровият път

• Връх Мечит (2567 м) се намира в Мальовишкия дял на Северозападна Рила.
• Кайзеровите (Фердинандови) пътища (два на брой) в Рила са построени през 1917 г. по идея на цар Фердинанд, който искал да впечатли немския кайзер Вилхелм Втори с красотите на българските планини. Единият път тръгва от село Говедарци през връх Голям Мечит и е построен до местността Кобилино бранище. По план е трябвало да стигне до Рилския манастир. Другият път е от Боровец до Белица, през хижите „Чакър войвода“ и „Заврачица“.

Как се стига до връх Мечит?

С кола: 
Писта „Говедарци“ ( 3 км от центъра на село Говедарци)

Пеша:
1. Писта „Говедарци“ – хижа „Мечит“  – 1 час
2. Хижа „Мечит“ – връх Мечит – 2 часа и 15 минути

Описание на маршрута

В хижата можете да направите кратка почивка и да се заредите с вода, защото по пътя нагоре няма.

Хижа „Мечит“ – връх Мечит

От хижата продължете нагоре по главната пътека. На места ще видите зелено-жълта маркировка, която трябва да следвате до върха. Ще подминете  обширна поляна с чакало. Малко след това ще видите информационна табела на Национален парк „Рила“ и една неработеща чешмичка.

Тук има разклонение с червена маркировка, което трябва да подминете, защото маршрутът продължава по главния широк път, който се вие измежду високи клекове.

От хижата до върха се върви само на открито, затова е важно да сте подготвени – шапка, очила, слънцезащитен крем.

През лятото има много вкусни узрели боровинки, на които можете да се насладите. След около час и 15 минути ще минете покрай връх Малък Мечит, който остава в дясно от вас.

Продължете по пътя нагоре. На няколко места пътеката пресича пътя, така че, ако искате да спестите малко време, минете по нея. Колкото повече височина набирате, толкова по-красиви гледки се откриват пред вас. На един от завоите в далечината можете да видите Лопушки връх.

След около 40 минути крайната цел вече се вижда. Когато стигнете подножието на върха, трябва да се оглеждате за каменно колче с жълта боя. Оттам поемате надясно и нагоре по камъните, за да стигнете върха.

От върха се виждат голяма част от Рилските върхове. В далечината можете да видите връх Мусала, леко вляво и малко зад него – връх Иречек.

Ако се загледате на югоизток се вижда скритото езеро Йозола.

След като слезете на главната пътека, може да продължите по Кайзеровия път, за видите върха от друга гледна точка.

Любопитна информация за хижа „Мазалат“

• Хижа „Мазалат“ се нарежда на първите места сред най-добрите хижи в България.
• Хижата се намира в Стара планина в местността Мандрището, на 1523 м н.в
• Построена е през 1935 година
• Хижата е част от маршрута Ком-Емине 

Как се стига до хижа „Мазалат“

С кола: 
Хижа „Партизанска Песен“ – 24 км от гр. Габрово 

Пеша:
1.Хижа „Партизанска Песен“ – чешма – 1 час
2.Чешма – хижа „Мазалат“ – 2 часа

Описание на маршрута

Хижа „Партизанска Песен“ – чешма

Пътеката започва от хижа „Партизанска песен“, като първите 30 минути се върви в прохладна гора. Маршрутът до хижата е част от Е3, по-известен като Ком-Емине, и е добре маркиран (следвайте Пътеката започва от хижа „Партизанска песен“, като първите 30 минути се върви в прохладна гора. Маршрутът до хижата е част от Е3, по-известен като „Ком-Емине“, и е добре маркиран (следвайте червената маркировка). Пътеката ясно се вижда и трудно бихте могли да се изгубите. След приятната горичка лека по-лека наклона става по-голям и излизате на открит участък, от където в далечината се виждат върховете Бузлуджа и Шипка, както и няколко вятърни турбини. Има едно местенце с голямо дърво и пейки, където можете да направите кратка почивка. Не след дълго се излиза на чешмичката, тя е над пътеката и трябва да внимавате да не я пропуснете. Отдъхнете и напълнете вода, защото е единствената по пътя.

Чешма – хижа „Мазалат“

От чешмичката поемете нагоре и надясно по баира. Тук е най-голямото изкачване от маршрута. Тази част се минава трудно, защото през лятото е пълно с боровинки, на които не бихте устояли. След като изкачите възвишението пътеката става почти равна и навлиза в букова гора. Не забравяйте да вдигате достатъчно шум, за да избегнете среща с дивите животни и най-вече с мечките. Пътеката е много приятна и живописна. Скоро след като излезете от гората ще стигнете табела на Национален парк, от там пътят става широк и открит. Това е последната част от маршрута. До хижата остават около 20-30 минути. В хижата можете да хапнете, починете и да се насладите на гледките към масива Триглав. Ако имате достатъчно време, може да се разходите до връх Вълча глава (30 минути), скален феномен Пеещите скали (55 минути) или да направите маршрута до връх Голям Кадемлия.

Основна информация за хижа „Мазалат“

Намира се на главното било в местността Мандрището, на 1523 м н.в. Построена е през 1935 година, а през 1962 година е реконструирана. Представлява двуетажна масивна сграда с капацитет 60 места с вътрешна тоалетна. Разполага с туристическа кухня и столова. Към хижата има и друга двуетажна сграда с 30 легла и вътрешна тоалетна и умивалник. Хижа „Мазалат“ се нарежда на първите места сред най-добрите хижи в България.

Нашето последно посещение на хижата беше през юли 2021 година.

💡 Съвет: През лятния сезон уиендите в хижата е пълно с туристи. Препоръчваме ви ако може да си запазите места в новата част.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• В края на лятото около хижата може да се чуе ревът на сватбуващи елени.

Забележителности в близост до хижа „Мазалат“

Скален феномен Пеещи скали
Скален феномен Пеещи скали се намира в Централен Балкан. Пеещите скали са наречени така, защото когато силния вятър се провира между тях се чува подобен на подсвиркване звук. До тях може да стигнете по маркирана пътека за около 1 час от хижата.

Връх Вълча глава (Куртбашица)
Връх Вълча глава e познат още с турското си име Куртбашица. Той се намира на 1660 м надморска височина. Намира се по марршута между хижите „Мазалат“ и „Тъжа“.  До върха се стига за около 30 минути от хижа „Мазалат“,а от него се откриват невероятни гледки към Балкана.

Хижа „Тъжа“
Хижа „Тъжа“ се намира в Централен Балкан на 1520 м надморска височина. Построена е през севлиевски туристи през 1927 година, а в миналото е носела името Марагидик. Хижата се намира източно от връх Ботев. Има около 52 места за нощуване, голяма столова и кухня. В близост се намира и връх Марагидик(Русалка).
До хижата се стига за около 3 часа и 3 минути от хижа „Мазалат“.

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлия (2276 м н.в.) е вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев (2376 м н.в.). Върхът е част от масива Триглав.

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлия (2276 м н.в.) е вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев (2376 м н.в.). Върхът е част от масива Триглав. На върха има останали постройки на бивша военна база както и функциониращ туристически заслон.
По маршрутът до върха няма официална маркировка, защото не се води туристически връх. От хижата се стига за около 3 часа и 15 минути.

Любопитна информация за екопътека „Каньонът на водопадите“

• Екопътека „Каньона на водопадите“ е изградена през 2003 година
• Пътеката преминава през резерват „Сосковчето“
• По екопътека „Каньона на водопадите“ може да видите над 40 водопада
• Най-големият водопад се нарича Орфей и водния му пад е около 70 метра.
• По дължината на екопътеката са изградени три наблюдателни площадки, от които се разкриват красиви гледки към Родопите.

Как се стига до екопътека „Каньонът на водопадите“

С кола: 
Няколко километра след град Смолян в посока към село Мугла има отбивка в дясно, която води към началото на екопътеката. Отправна точка.

Пеша:
Екопътека „Каньонът на водопадите“ – 4 часа общо

Описание на маршрута

Екопътека „Каньонът на водопадите“

Пренасяме се в Родопите и едно от многото красиви кътчета там. Каньонът на водопадите е екопътека съвсем близо до град Смолян. Маршрута е лек и приятен, като общата обиколка е около четири часа. Началната точка е покрай Конна езда Ризов. Екопътеката започва от стар римски мост, който ще видите в ляво. Продължете нагоре по широкия път, ще минете покрай изоставени рибарници. По-нататък в ляво ще видите сграда в типично родопски стил – това е информационния център.

Оттук нагоре лека полека се навлиза в гората, като вървите успоредно на реката.

Следват много дървени мостчета, които ви прехвърлят  ту от единия – ту от другия бряг на реката. Пътеката е много живописна, пренасяте се в друг свят. Има много пейки, където може да отдъхнете и спокойно да се насладите на природата.

След като преминете едно от мостчетата ще видите разклонение, оттук започва кръговия маршрут и трябва да поемете надясно. Трябва да внимавате – на места пътеката е хлъзгава, особено ако е валяло дъжд. След още няколко дървени мостчета ще се озовете пред дървен навес, където може да отдъхнете и да хапнете.

Водопадът Орфей

Най-впечатляващия от всички 40 водопада, е водопад Орфей. Водите му се спускат от 68 метра височина, а пролетно време водите му са толкова мощни, че отдалеч може да чуете шума му. Ако леко се отклоните от пътеката спокойно може да стигнете под него и да усетите свежестта и пръските му. А ако застанете отдолу може да почувствате колко е впечатляващ.

След като се насладите на водопада продължете нагоре докато стигнете следващия мост от където ще видите следващия впечатляващ водопад – Сърцето. Наречен е така, защото мястото където се спускат водите му има формата на сърце.

Веднага след Сърцето, следват водопадите Казаните, наречени така, защото сякаш преливат един в друг.

Не след дълго стигате и последният водопад по пътеката – Ропката. От тук маршрутът се разделя – направо към хижа „Перелик“ , вие продължете по моста, под който минава водопада – към панорамните гледки.

Панорамна площадка Ропката
След като изкачите и последните стъпала, за да стигнете до гледките трябва да завиете на ляво. Ще видите скали, на които трябва да се покатерите, за да достигнете площадката. Бъдете внимателни, защото не са много добре обезопасени.

Гледките към Каньона ще ви оставят без думи!

Панорамна площадка Евредика
Върнете се отново на пътеката и продължете направо към следващата панорамна площадка Евредика. Маркировката, която трябва да следвате е синя. Оттук може да видите водопад Орфей.

Панорамна площадка е Стражите
Слеващата панорамна площадка е Стражите, тя е наречена така заради двете скали, приличащи на стражи.

След като се насладите на прекрасните гледки се върнете към пътеката, която се спуска надолу, на места е възможно да има счупени мостчета и трябва да ги заобиколите.

Какво още трябва да знаете?

• От няколко години има въведена входна такса за поддръжка на туристическия обект. Възрастни: 4 лв. / Деца над 7 г. и студенти: 3 лв. / Деца под 8 г.: безплатно

Забележителности в близост до екопътека „Каньонът на водопадите“

Екопътека „Трите Смолянски езера“
Екоптеката е една от популярни в района. В миналото езерата са били 20, а днес са едва 7. По екопътеката ще минете през 3 от езерата – Тревистото, Бистрото и Мътното. След като спрете паркирате колата ще се озовете пред първото езеро – Тревистото. За да минете цялата екопътека ще ви отнеме около 50 минути.

Орфееви скали
Орфееви скали се намират съвсем близо до Пампорово. Мястото е подходящо за бърза разходка. Изходната точка се намира само на няколко метра под връх Снежанка. В ляво ще видите уширение с място за паркиране. До скалите се стига за около 15 минути спокоен ход. Точно до скалите ще видите беседка. 

Любопитна информация за връх Вихрен

• Връх Вихрен (2914 м) е първенецът на Пирин планина и втори по височина в България след връх Мусала (2925 м) в Рила.
• До 1942г. върхът се е наричал Ел тепе (връх на бурите).
• Мраморният връх има форма на пресечена пирамида.
• От него се разкриват смайващи гледки към много от пиринските върхове.

Как се стига до връх Вихрен?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Кабата – 2 часа и 15 минути
Кабата – връх Вихрен – 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Кабата

Маршрутът към първенеца на Пирин започва от хижа „Вихрен“. Оттук следвайте червената маркировка. Нагоре по каменни сипеи пътеката се вие из иглолистни храсти и дръвчета.
Половин час по-късно ще стигнете до рекичка, където е и последното място, откъдето може да си напълните вода. Малко след нея пътеката се разклонява – надясно е към Казаните(откъдето ще се върнете), а леко в ляво към Кабата.

Продължете по пътеката нагоре и все нагоре. След още половин час ще излезете на обширна поляна, откъдето се разкрива гледка към връх Вихрен. Тук е подходящо място за кратка почивка. Върхът изглежда измамно близо, но все още остава почти толкова път, колкото е изминат до момента.

След като съберете сили продължете изкачването към седловина Кабата, която свързва връх Вихрен с Хвойнати връх. Малко преди да стигнете седловината пред вас ще се открие прекрасна гледка към едно от Влахините езера, връх Гредаро и Муратов връх. Прекрасна, прекрасна панорама.

Кабата – връх Вихрен

Тук отново може да направите малко по-дълга почивка, и да съберете сили за същинското изкачване. Тръгнете направо и нагоре към върха. Започва изморително изкачване по мраморните камъни и сипеи.

Внимавайте къде и как стъпвате. Маркировка няма, пътеката също се губи, затова следвайте каменните пирамидки. След около 40-60 минути (в зависимост от крачката) се стига до първенеца на Пирин – връх Вихрен.

Видите ли веднъж гледките от върха, ще забравите цялата умора. При ясно време се виждат Разложката котловина и Рила планина, отсреща връх Кутело и Мраморното било. Виждат се също върховете Тодорка, Хвойнати връх, Муратов връх. Долу в равнината се вижда град Банско както и хижа „Вихрен“.

Когато се насладите на гледките и си починете, решете накъде ще тръгнете. Имате няколко варианта: да се върнете по същия път обратно към хижа „Вихрен“, да слезете през Казаните или да продължите към Кончето.

Ако сте решили да минете по пътеката през Казаните, слезте по северния склон на върха.

Забележителности в близост до връх Вихрен

Карстов ръб Кончето
Кончето е труднодостъпна седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 метра надморска височина. Мястото е едно от най-популярните в Пирин. То е едно от най-красивите и опасни в планината. В най-тясната си част скалният ръб е широк половин метър. Дължината на ръба е около 400 м. По-популярните изходни точки са от хижа „Вихрен“ и хижа „Бъндерица“

Връх Муратов
Муратов връх е един от върховете в Пирин, с най-панорамните планински гледки. Намира се над Муратово езеро на 2669 м. От езерото до върха отнема около 1 час и 45 минути.

Любопитна информация за Тевно езеро

• Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето.
• Намира се на 2512 метра надморска височина.
• Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар.
• На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“.

Как се стига до Тевно езеро?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт:
Хижа „Безбог“ – 30 минути

Пеша:
Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути
Попово езеро – Самодивски езера – 40 минути
Самодивски езера – Лява Краледворска порта – 1 час и 10 минути
Лява Краледворска порта – Тевно езеро – 20 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

Началната точка на пешеходния преход е хижа „Безбог“. Най-трудната част от маршрута до Попово езеро е още в началото – така наречената „душевадка“. Стръмна пътека, която ще ви остави без дъх.

Пътеката през цялото време е на открито. Пред вас ще се открият смайващи гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

Първият етап – до Попово езеро се изминава за час и 20 минути. Ако все още не сте посещавали езерото цялото описание на маршрута може да прочетете в статията ни за маршрута от хижа „Безбог“ до Попово езеро.

Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. Не можете да го сбъркате. В средата му има малък остров покрит с клекове. Езерото е обградено от върховете Сиврия (2590 м, ляво), Джангал (2730 м, дясно), Джано (2668 м), които го пазят.

Попово езеро – Самодивски езера

Самодивските езера са следващите, до които ще стигнете през този преход. След като минете от дясната страна на Попово езеро ще излезете на обширна поляна. Малко след това ви очаква важно разклонение – надясно към Самодивските езера и заслон „Тевно езеро“, а направо към връх Джано. Вие поемете надясно и следвайте синята маркировка.

Започва изкачване и набиране на височина. Първото езеро, което ще видите е най-долното Самодивско езеро. Някъде между скалите ще чуете румоленето на река, от където може за последно да си налеете вода. Следващото място с вода е Тевно езеро.

Самодивски езера – Лява Краледворска порта – Тевно езеро

Оттук нагоре следва само изкачване по скали и морени до Лява Краледворска порта. Тук няма нещо сложно и опасно в терена, но както всяко друго изкачване и това не е леко.

Лява Краледворска порта е седловина между два върха- Кралев двор и Момини двори. Последни усилия по сипея преди да изкачите портата и след това ще ви се открие завладяваща гледка към циркус Белемето.

От Тевно езеро може да се върнете към хижа „Безбог“ по обратния път през Самодивските езера и Попово езеро или да продължите по няколко различни маршрута – към хижа „Беговица“, към хижа „Демяница“, към хижа „Вихрен“ или към заслон „Спано поле“.

Полезна информация за заслон „Тевно езеро“ :

Заслон „Тевно езеро“ представлява двуетажна постройка. На първия етаж е столова, а на втория спално помещение с нарове. Има и нова част с няколко стаи с около по 8 места. Санитарните възли са външни.В заслона се предлага храна. Отворено е целогодишно, но има персонал само в периода май-ноември.

Телефон за връзка: 0886 397 268; 0884 663 635
В района няма обхват, затова ако не се свържете изпратете SMS.

Забележителности около Тевно езеро

Връх Каменица
Връх Каменица е един от най-високите върхове в Пирин планина. Той е разположен в Северен Пирин на 2822 метра надморска височина. От него се откриват красиви гледки към съседните върхове. До върха може да се стигна от Тевно езеро за около 2 часа.

Връх Джангал
Връх Дженгал е един от най-популярните върхове в Пирин. Разположен е в Северен Пирин и е висок 2730 метра надморска височина.

Любопитна информация за Скален феномен Пеещи скали

•  Скален феномен Пеещи скали се намира в Централен Балкан.
•  Пеещите скали са наречени така, защото когато силния вятър се провира между тях се чува подобен на подсвиркване звук.
•  Намират се по маршрута между хижа „Мазалат“ и хижа „Тъжа“.

Как се стига до Скален феномен Пеещи скали?

С кола: 
Хижа „Партизанска Песен“ – 24 км от град Габрово 

Пеша:
1. Хижа „Партизанска Песен“ – хижа „Мазалат“ – 3 часа
2. Хижа „Мазалат“ – Скален феномен Пеещи скали – 1 час

Описание на маршрута

Хижа „Партизанска Песен“ – чешма

Маршрутът започва от хижа „Партизанска песен“. До хижа „Мазалат“ е около 3 часа (в зависимост от темпото). Маркировката, която трябва да следите е червена. По пътя има една чешма, на която може да си напълните вода. По-голяма част от прехода се върви в красива гора. Ако все още не сте били на хижата искате да прочетете пълното описание на маршрута може да прочетете в статията ни за хижа „Мазалат“.

Хижа „Мазалат“ – Скален феномен Пеещи скали

От хижата продължете по червената маркировка на запад. Малко по-нататък ще видите табела за хижите „Тъжа“ и „Мандрата“ и първоначално ще следвате тази цел. Към върха няма табела, защото не се води туристически връх.

През целия преход ще се движите на открито, затова при слънчево време не забравяйте слънцезащитните предпазни средства. По маршрута има водоизточник малко преди връх Голям Кадемлия.

Пътеката в началото е сравнително равна и приятна. Ще подсечете връх Вълча глава, който ще остане вляво от вас. Малко след това ще навлезете в резерват „Пеещи скали“.

Пред вас ще се открие гледка към скалния феномен Пеещи скали, връх Росоватец вдясно и вляво връх Малък Кадемлия, а зад него – връх Голям Кадемлия (ще го познаете по сградата на върха).

По нататък по пътеката ще стигнете до Пеещите скали. Смята се, че когато има силен вятър се чуват скалите да „пеят“. Можете да ги подсечете от дясно по лятната пътека или да ги изкачите. От тук може да се върнете по същия път към хижа „Мазалат“ или да продължите към връх Голям Кадемлия или хижа „Тъжа“. В този дял на Стара планина се намира и един от най-красивите водопади – Кадемлийско пръскало.

Забележителности в близост до скален феномен Пеещи скали

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлия (2276 м н.в.) е вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев (2376 м н.в.). Върхът е част от масива Триглав. Съседните върхове, които също са част от масива, са врховете Малък Кадемлия и Пиргос. На върха има останали постройки на бивша военна база и туристически заслон. Заслонът „Голям Кадемлия“ побира около 8-10 човека. Вътре има двуетажни легла, маса с пейки и посуда.

Кадемлийско пръскало
Кадемлийското пръскало е един от най-красивите и впечатляващи водопади. Намира се на около 1450 м н.в. в Средна Стара планина. Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.

Още интересни маршрути в Стара планина може да откриете в книгата ни.