Планина: Стара Планина

Любопитна информация за водопад Сувчарско пръскало

• Водопад Сувчарско пръскало се намира в Стара планина.
• Водите му се спускат от 54 м височина.

Как се стига до водопад Сувчарско пръскало?

С кола:
Село Христо Даново– на 15 км от град Сопот
При влизане в селото продължете по главния път, докато не достигнете широко площадче с паркинг. Там може да оставите колите.
Имате и друг вариант-ако искате да спестите време, може да минете през циганската махала и да карате по асфалтирания път докъдето стигнете.

Пеша:
Село Христо Даново – Водопад Сувчарско пръскало – 2 часа

Описание на маршрута

Село Христо Даново – отбивка за водопада

В центъра на селото ще видите маркировка. Тръгва се по улицата между спирката и площада. Минава се покрай няколко къщи докато улицата прави лек завой на ляво и преминава в черен път.

Продължавайте нагоре, има разклонение като трябва да държите вдясно. Пътечката ще ви отведе до асфалтовия път. След като излезете на него, тръгнете нагоре. В началото настилката на асфалтовия път е добра, но по-нататък се влошава, има паднали камъни и много стеснения.

Да вървиш по такъв път не е най-приятната разходка, няма как да се загубиш, но пък е доста скучен. На места се откриват панорамни гледки към селото и околностите. Ще минете покрай българския флаг, който е поставен там през 2023 година. През голяма част от времето се върви на открито, като само на места растителността успява да направи сянка.

Определено не препоръчваме да минавате маршрута през лятото. След около 15 минути от знамето, вдясно ще видите беседка и чешмичка. Може да си направите кратка почивка и да си напълните вода.

Пътят продължава все нагоре плавно да се изкачва, като след още 20-30 от беседката ще стигнете до бариера. Малко след нея вдясно има поставена пейка за отдих.

По-наттък по пътеката има още една бариера и табелка. Тук официално започва територията на Национален парк Централен Балкан. Малко след нея ще преминете мост. След моста има отново беседка. Там е и разклонението за водопад Сувчарско пръскало.

Отбивка за водопада – водопад Сувчарско пръскало
В този етап маршрутът до пръскалото е малко по-разнообразен. Пътеката е тясна, на места стръмна. В началото върви успоредно покрай реката, като в един момент започва стръмно изкачване в гората. Изминаването на този етап отнема около 20-30 минути.

От далеч ще чуете грохота на водопада. Пътеката, която води до подножието му е много стръмна и тясна. Не е подходяща за малки деца и хора със страх от височини. Трябва се преминава бавно и внимателно, защото отдясно е почти отвесно.

Водопада е с височина 54 метра. Той е изключително красив, мощен и като цяло впечатляващ! Със сигурност си заслужава да бъде видян. Препоръчваме ви да поседите и да му се насладите. След това пътят наобратно е същият.

Забележителности в близост до водопад Сувчарско пръскало

Водопад Сучурум
Водопадът се намира в края на град Карлово. Намира се малко след ВЕЦ Левски и е много леснодостъпен.

Хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало
Ако сте в района за повече дни ви препоръчваме да посетите хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало. Маршрутът започва от края на парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ в град Карлово. Преходът преминава през 3 хижи и пътеката е изключително живопосна. Отнема около 4 часа и 40 минути в посока, затова ако не сте достатъчно опитни ви препоръчваме да го направите с преспиване.

Хижа „Добрила“
Хижа „Добрила“ се намира в Централен Балкан и е разположена на 1804 м надморска височина. До нея се стига за около 1 час от междинната станция на лифт Сопот. Пътеката до нея не е трудна, но имайте предвид, че половината път е изкачване. Хижата е много посещавана целогодишно. Хижарите готвят много вкусно и са гостоприемни.

Любопитна информация за хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало

• Хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало се намират в Стара планина.
• Хижата е първата построена в Стара планина – през 1925 г.
• Тя е третата построена в България – след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша.
• Намира се в местността Голямата гюрля и е разположена на 1450 м н.в.
• Карловското пръскало е един от най-високо разположените водопади на територията на България.
• Намира се на около 1400 м н.в., а водите му падат от 30 метра височина.

Как се стига до хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало?

С кола:
До Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, град Карлово

Пеша:
1. Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – хижа „Хубавец“ – 2 часа
2. Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“ – 1 час
3. Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“ – 1 час и 30 минути
4. Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало – 10 минути

Описание на маршрута

Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – Хижа „Хубавец“

Маршрутът започва от края на парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ в град Карлово. След като стигнете парка, тръгнете по главната му алея и продължете почти до края. Ще стигнете мост със зелени парапети. Направо алеята продължава към ВЕЦ Левски и водопад Сучурум. Вляво преди моста има леко скрита пътека и табели за хижите „Хубавец“, „Балкански рози“ и „Васил Левски“. Тръгнете нагоре по пътеката. Очаква ви леко стръмно изкачване. Има табели, по които да се ориентирате, както и сини и зелени стрелки.

След около 15 минути ще стигнете разклонение. Пътеката надясно със синя маркировка е към хижите „Балкански рози“ и „Васил Левски“, а наляво – към хижа „Добрила“. Малко след разклонението ще видите пейка и първата чешма по маршрута.

Продължавайки нагоре ще стигнете друга пейка с много красива гледка към Балкана. Зад вас остава град Карлово и Карловската котловина. Пътеката има изкачвания и слизания докато в един момент ще стигнете сграда и бараж, а малко след него беседки за отдих, които се намират покрай реката.

До първата хижа – „Хубавец“ ви остават около 50 минути. Пътеката става все по-приятна като мостчетата ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

Малко преди хижата ще стигнете разклонение – наляво пътеката продължава към билото на Стара планина – връх Купена както и към хижа „Амбарица“, а надясно – към хижите „Балкански рози” и „Васил Левски“.

Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“

Продължете по пътеката, която минава вдясно от хижа „Хубавец“. Тя все така се вие покрай реката, като я пресича през няколко бетонни мостчета. След около 30 минути ще стигнете гроба на баба Меца стръвница. Няма как да не го забележите, защото е реален гроб на мечка. До него има дърво с аптечка и пейка за отдих. Пътеката е почти равна и е много приятна за ходене.

Малко преди хижа „Балкански рози“ има два метални моста, така ще разберете, че почти сте стигнали. В хижата можете да хапнете, да си починете и да се насладите на спокойствието и тишината, преди да продължите към хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало. В хижата може да си направите кратка почивка, да си налеете вода и да продължите към следващата хижа – „Балкански рози“.

Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“

От хижа „Балкански рози“ продължете по пътеката със синя маркировка към хижа „Васил Левски“. По пътеката няма чешми, затова си налейте вода. Първо ще преминете един бетонен мост, след което пътеката става малко по-стръмна и вече се върви високо над реката. След кратко изкачване ще чуете бученето на Казаните, които представляват няколко вира. След тях за последен път ще минете от другата страна на реката. Следва тесен и скалист участък. Пътеката ще ви преведе през няколко дървени мостчета и покрай няколко малки водопада. Последните няколкостотин метра, преди да излезете на поляната пред хижата, са най-изморителни.

За около час и половина от хижа „Балкански рози“ ще стигнете до хижа „Васил Левски“. В хижата можете да пиете домашен чай с истински мед, нещо, което за съжаление все по-рядко срещаме по хижите. Имайте предвид, че не винаги има обяд, затова се обадете предварително.

Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало

За да стигнете Карловското пръскало, тръгнете от хижата (ако сте с гръб) надолу и наляво. Ще видите насочваща табела. Първо ще минете през един дървен мост, а след това ще вървите успоредно на реката. Пътеката е ясна и няма как да се объркате.

За около 10 минути ще стигнете водопада. Карловското пръскало е много впечатляващо, препоръчваме ви да го посетите през пролетта или през ранното лято, за да се насладите на красотата му.

Основна информация за хижа „Васил Левски“

Хижа „Васил Левски“ е първата хижа, построена в Стара планина (1925 г.) и трета в България, след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша. Разположена е на 1450 м н. в. в местността Голямата гюрля. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 74 места, с вътрешни санитарни възли и бани.

Нашето последно посещение на хижата беше през септември 2021 година.

Информацията е обновена през май 2023 г.

Забележителности в близост до хижа „Васил Левски“

Райското пръскало
Водопадът Райско пръскало (1700 м н.в.) е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Височината му е 124,5 м. Водите му тръгват от вечните снежни преспи, скътани в южния склон на връх Ботев.

Връх Ботев
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина и с неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин. Старото име на върха е Юмрукчал. През 1942 г. там е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Любопитна информация за водопад Боров Камък

• Водопад Боров Камък се намира във Врачански Балкан.
• Част е от екопътеката Боров Камък.
• Водите му се спускат от 65 м височина. Ако не ви е страх да се понамокрите може да минете зад него и да му се насладите отблизо

Как се стига до водопад Боров Камък?

С кола:
Село Згориград– на 6,5 км от град Враца

Пеша:
Село Згориград – Водопад Боров Камък – 1 час и 30 минути

Описание на маршрута

Село Згориград – Водопад Боров Камък

Водопадът се намира в красивия Врачански балкан. Той е част от екопътека „Боров Камък“, която е една от най-живописните и интересни в България.

Изходна точка е края на село Згориград, което се намира на около 1 час и 35 минути от София. Пътеката започва от един почти обратен завой малко след последните къщи на селото. Ще видите указателна табела, както и може да има паркирани коли.

В началото маршрутът върви успоредно на река Лева, не след дълго ще стигнете първото мостче и ще прекосите реката.

От тук до края мостчетата ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата. На моменти има стръмни участъци, които трябва да преминете с повишено внимание. Ако скоро е валяло също трябва да внимавате, защото стъпала стават доста мокри и хлъзгави.

Пътеката е предимно сенчеста и е много приятна за топлите дни. За да видите обаче водопада пълноводен ви препоръчваме да отидете след някои дъждовен ден или през пролетта.

Важно е да знаете, че по пътеката няма чешми, затова си напълнете предварително вода. Пътеката не е подходяща за малки деца, заради множеството стръмни участъци.

След около час и 30 минути ще стигнете до водопад „Боров Камък“. Той е много красив и впечатляващ. Водите му се спускат от 65 м височина. Ако не ви е страх да се понамокрите може да минете зад него и да му се насладите отблизо.

Ако искате може да продължите по пътеката след водопада, тя ще ви отведе до площадка с гледка към село Згориград, а още 15 минути след това ще стигнете до поляна с изграден заслон. Тази пътека продължава към хижа „Пършевица“, където в близост се намират Кобилини стени.

Забележителности в близост до водопад Боров камък

Кобилини стени
Кобилини стени са впечатляващи варовикови скали на югозападните склонове на върховете Бегличка могила (1482 м) и Пършевица (1430 м). Представляват поредица от няколко скални венци с различна височина, ориентирани към Искърския пролом. До тях се стига за около 40 минути от хижа „Пършевица“.

Любопитна информация за хижа „Ехо“ и връх Юмрука

• Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.).
• Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“.
• Хижата е част от международния маршрут Е-3.
• Връх Юмрука е висок 1818 м.
• Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече.

Преди да тръгнете

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:
• Местност Беклемето – хижа „Козя Стена“ – хижа „Ехо“ – 5 часа (описания по-долу маршрут)
• Село Рибарица – хижа „Ехо“ – 3 часа и 30 минути
• Село Розино – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути
• Град Клисура – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути

Как се стига до хижа „Ехо“ и връх Юмрука?

С кола: 
Местност Беклемето

Пеша:
1. Проход Беклемето – хижа „Козя стена“ – 2 часа и 30 минути
2. Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“ – 2 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Проход Беклемето – хижа „Козя стена“

Маршрутът започва от прохода Беклемето. През целия преход се върви на открито и преминаването му не се препоръчва при лоши метеорологични условия, гръмотевични бури, силни ветрове и дъжд. Водоизточници няма, освен на хижа „Козя стена“ и на хижа „Ехо“, затова си вземете достатъчно вода.

В началото се върви по широк коларски път. След около 50 минути от началото на пътеката ще стигнете паметник на загинали съветски летци. Тук пътеката се разделя – зимният маршрут поема нагоре по билото към връх Козя стена, а летният маршрут го подсича от юг. Ако ви е страх от стръмни участъци ви препоръчваме да подсечете върха и да тръгнете по лятната пътека. Продължавайки по билото ще стигнете до връх Козя стена.

От там следва леко спускане, а след това преминаване през скали, обезопасени със стоманени въжета. При преминаването им бъдете внимателни и не разчитайте изцяло на въжетата.
След като преминете този по-екстремен участък, двете пътеки (зимна и лятна) се събират за малко. Летният маршрут продължава с кратко изкачване към седловината между върховете Боба (Баба) и Безименен. През целия маршрут се редуват стръмни и полегати участъци. След върха в далечината се вижда хижа „Козя стена“.

Маршрутът продължава по пътеката направо и след няколко завоя хижата ще се озове пред вас – все едно е кацнала на билото на Балкана.
В хижата можете да си починете, да хапнете и да се заредите с вода. Препоръчваме ви да опитате от домашния им сок от бъз.

Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“

Подминете хижа „Козя стена“ и продължете по пътеката с червена маркировка към хижа „Ехо“. Малко след хижата пътеката се разделя на две – горната минава по билото, а долната е подсичаща. Вие преценете по коя искате да минете, но бихме казали, че и двете пътеки, са с еднаква трудност. Ако сте избрали билната, продължете по нея. Има леки изкачвания и слизания, през повечето време се върви на открито, но има и кратки гористи участъци. Билото се подсича ту от северния, ту от южния му склон.

След около 1 час и 40 минути от хижа „Козя стена“ ще стигнете до връх Ушите. В подножието му има разклонение – надясно към хижа „Хайдушка песен“, а вие продължете направо.
От тук до хижа „Ехо“ остава около 1 час. Пътеката вече не е толкова камениста, минава през няколко малинови полета и места с висока папрат.

В участъка с високата папрат е разклонението за село Рибарица. Малко преди да стигнете хижа „Ехо“ ви очаква и последното кратко изкачване, след което тя ще се открие пред очите ви. Пред нея има пейки, от които можете да наблюдавате красиви залези.

Препоръчваме ви на сутринта да посрещнете изгрева на връх Юмрука, който се намира на около 20-30 минути от хижата. При ясно време гледките са невероятни и стигат чак до връх Ботев. От хижа „Ехо“ можете да направите по-дълъг преход към връх Вежен и хижа „Вежен“.

Основна информация за хижа „Ехо“

Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.). Разполага с 50 места, като повчето са с големи стаи с много легла. Има голяма столова, и доста често голям избор в храната. Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“. Хижата е част от международния маршрут Е-3. Интересно за хижата е, че е изградена от русенското туристическо дружество “Академик” през 1985 година.

Нашето последно посещение на хижата беше август 2021 година.

💡 Съвет: Препоръчваме ви да посрещенете изгрева на връх Юмрука.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• Възможно е през летните месеци да няма достатъчно вода и банята да не работи.
• Обхват има само близо до параклиса, но не на всички мобилни оператори.
• Ако не успеете да се свържете по телефона с хижарите, пишете на вайбър на един от посочените номера.
• След ядене всеки сам си измива съдовете и приборите, които е използвал.
• Ако не сте достатъчно добре подготвени не ви препоръчваме да посещавате хижата през зимните месеци, защото има лавиноопасни места.

Забележителности в близост до хижа „Ехо“

Хижа „Козя Стена“
Хижа „Козя стена“ се намира на 1560 м н.в., в местността Хайдук чешма в Средна Стара планина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места, с етажни санитарни възли. До хижата се стига за около 2 часа и 30 минути от хижа „Ехо“.

Хижа „Вежен“
Хижа „Вежен“ се намира в местността Царичина, на 1640 м н.в. Представлява комплекс от две масивни сгради с вътрешни бани и тоалетни. Има кухня, столова, а отвън – поляна с люлки. Връх Вежен е висок 2198 м. Представлява обширно заравнено плато. В района на върха се намира единственият по-голям горски масив от бяла мура. Хижата се намира на около 5 часа и 15 минути от хижа „Ехо“.

Връх Юмрука
Връх Юмрука е висок 1818 м. Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече. От него се разкриват изключителни гледки към Балкана. Изгревите и залезите оттам са магични! До върха се стига за около 30 минути от хижа „Ехо“.

Любопитна информация за връх Ботев и Тарзановата пътека

• Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина.
• С неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин.
• Старото име на върха е Юмрукчал.
• През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
• До върха може да се стигне по няколко маршрута, като най-краткият е по Тарзановата пътека.
• Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор „Тарзан“, който прокарва пътеката през 1944 г. По-късно загива точно на нея.

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Ден 1
Местност Паниците – хижа „Рай“

С кола: 
До местност Паниците – на 5.6 км от град Калофер

Пеша:
1. Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа

Описание на маршрута

Местност Паниците – хижа „Рай“

Началото на маршрута започва малко след хотел „Калоферските войводи“ – ще видите упътваща табела. След това пътеката пресича река Тунджа по мост, след което върви за кратко по левия бряг на реката. Маркировката, която трябва да следвате през целия маршрут е синя. Очаква ви много стръмен склон в гората докато не стигнете табела на НП „Централен Балкан“, където пътеката става сравнително равна. Маршрутът продължава през гориста местност, а веднага след нея се излиза на открито. Тук може да срещнете стада с добитък и кучета, които ги пазят. Съветваме ви да ги заобиколите отдалеч, за да не се впуснат кучетата.

Продължавайки по пътеката ще видите отклонение: пътеката вдясно и нагоре, отбелязана с жълта маркировка, води към заслон „Маринка“ и връх Ботев, а вляво друга пътека със зелена маркировка идва от екопътека „Бяла река“. Вие трябва да продължите по пътеката направо със синята маркировка. Само няколко минути след разклона пред вас ще се открият едни от най-красивите гледки – към Джендема и връх Ботев над него. Тук ще видите две пейки, на които да си починете и да се насладите на красотата на природата.

Изкачване в гората

Не след дълго маршрутът навлиза в гориста местност, а след 10-15 минути отново ще видите място за отдих с гледка към върха. Скоро ще стигнете до дървен мост и ще преминете река Малка Бъзовица, а малко след това ще видите първата чешма (Мечата глава) по пътя. Около нея има пейки за почивка. След около 10-тина минути има още една чешма. Малко след втората чешма ще преминете бетонен мост. Оттук започва постепенно изкачване.

Останалата част от маршрута до хижа ще вървите през гора, което е страхотно спасение в горещите дни. Преди най-трудното изкачване ще видите две пейки насред гората – починете си, защото следва най-стръмният участък. Пътеката започва да се вие на зиг-заг. Изкачването изглежда безкрайно, но с добро темпо продължава около 30-40 минути. Ще излезете на хребета и пред вас ще се открие панорамна гледка към хижа „Рай“, а зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема. До хижата ви остават около 5 минути.

През летния сезон и особено през уикендите около хижата е пълно с десетки хора и е доста шумно. Препоръчваме ви да си носите храна, защото се случва в хижата да не предлагат в определени часове. Ако ще преспивате се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта. Важно е през летния сезон да си запазите места поне месец по-рано.

Ден 2
Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Пеша:
1. Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека) – 3 часа
2. Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 5 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

От хижата тръгнете по пътеката край параклиса. Маркировката за момента е синя и зелена. Не след дълго ще стигнете разклона за Райското пръскало, подминете го и продължете по пътеката. След още малко ще видите предупредителна табела за лавини, след нея е и разклонът. Главната пътека със синя маркировка продължава към хижа „Васил Левски“, докато Тарзановата пътеката е надясно и нагоре. Хванете ли пътеката, от тук до връх Ботев трудно бихте се объркали. От разклонението до първото метално въже е около 30 минути.

Тарзановата пътека

Тарзановата пътека на места е тясна и стръмна, но има поставени въжета, които да ви помогнат да преминавате. Тя е далеч по-лека от връх Купена в Стара планина или Кончето в Пирин. Все пак е важно да знаете, че при мокро време става хлъзгаво и опасно. Участъкът със стоманените въжета се минава за около 45 минути, след което ще излезете над Райските скали.

От тук се открива гледка към хижа „Рай“. Тук можете да тръгнете по билната пътека с колова маркировка наляво или да продължите по лятната, маркирана със зелен цвят.

Препоръчваме ви при лошо време с ниска видимост да използвате билната пътека. При ясно време продължете по лятната. Пътеката става с по-лек наклон и е очертана и широка. Пред вас ще се открие кулата на върха. В далечината ще видите и Вечната пряспа, която дава начало на водата, спускаща се към Райското пръскало. След около половин час пътят прави завой. Малко след него се оглеждайте вляво за маркировка. Пътят направо пак ще ви отведе до върха, но е по-заобиколен. Той е препоръчителен при мъгла и лошо време. Още малко изкачване и ще стигнете първенеца на Стара планина – връх Ботев. Тук можете да си направите почивка и да хапнете.

Важно е да знаете, че връх Ботев се смята за най-мъгливото и едно от най-ветровите места в България, затова бъдете добре подготвени за прехода и следете метеорологичната обстановка.

Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Връщането към хижа „Рай“ и местност Паниците става по същия маршрут.

Любопитна информация за хижа „Козя Стена“

• Хижа „Козя стена“ се намира на 1560 м н.в., в местността Хайдук чешма в Средна Стара планина.
• Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места, с етажни санитарни възли. Електрифицирана е от соларна система и е водоснабдена.
• През горещите летни дни водата трябва да се пести, защото водоизточникът драстично намалява.

Как се стига до хижа „Козя Стена“?

С кола: 
Местност Беклемето

Пеша:
Местност Беклемето – паметник на летците – 50 минути
Паметник на летците – хижа „Козя стена“ – 1 час и 40 минути

Описание на маршрута

Проход Беклемето – паметник на летците

Маршрутът започва от прохода Беклемето. През целия преход се върви на открито и преминаването му не се препоръчва при лоши метеорологични условия, гръмотевични бури, силни ветрове и дъжд. Водоизточници няма, освен на хижата, затова си вземете достатъчно вода.

В началото се върви по широк коларски път. В тази част често има стада крави или коне, покрай тях може да има и кучета, така че бъдете внимателни и ги заобиколете колкото може по-отдалеч. Не след дълго отпред ще видите възвишение – от тук можете да продължите нагоре по коловата маркировка или да подсечете върха отдясно по лятната пътека. Изборът е ваш. След около 50 минути от началото на пътеката ще стигнете паметник на загинали съветски летци.

Паметник на летците – връх Козя Стена – хижа „Козя стена“

Тук пътеката се разделя – зимният маршрут поема нагоре по билото към връх Козя стена, а летният маршрут го подсича от юг. Ако ви е страх от стръмни участъци ви препоръчваме да подсечете върха и да тръгнете по лятната пътека. Все пак и тук трябва да бъдете внимателни, защото пътека е камениста и на места – тясна. Продължавайки по билото ще стигнете до връх Козя стена.

От там следва леко спускане, а след това преминаване през скали, обезопасени със стоманени въжета. При преминаването им бъдете внимателни и не разчитайте изцяло на въжетата. Гледките, които се откриват във всички посоки на Балкана, са зашеметяващи.

По този маршрут се намира и прочутият старопланински еделвайс. Еделвайсът е защитен и рядък вид – неговото късане е строго забранено. Няма да издаваме точно къде е, но сме сигурни, че ще го намерите.

След като преминете този по-екстремен участък, двете пътеки (зимна и лятна) се събират за малко. Летният маршрут продължава с кратко изкачване към седловината между върховете Боба (Баба) и Безименен. През целия маршрут се редуват стръмни и полегати участъци. Тук преценете дали да продължите нагоре по зимната пътека или да подсечете връх Боба отляво. След върха в далечината се вижда хижата. В следващата част от маршрута ви очаква леко спускане към седловината Ветровити преслап. Вдясно остава връх Кучето. В най-ниската част има паметник на планинаря Петко Дачев. Вдясно е разклонът към хижа „Хайдушка песен“ и село Чифлик.

Маршрутът продължава по пътеката направо и след няколко завоя хижата ще се озове пред вас – все едно е кацнала на билото на Балкана. Мястото е много живописно.

В хижата можете да си починете, да хапнете и да се заредите с вода. Препоръчваме ви да опитате от домашния им сок от бъз. От хижа „Козя стена“ може да продължите към хижа „Ехо“.

Основна информация за хижа „Козя Стена“

Хижа „Козя стена“ се намира на 1560 метра надморска височина, в местността Хайдук чешма в Средна Стара планина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места, с етажни санитарни възли. Електрифицирана е от соларна система и е водоснабдена.

Нашето последно посещение на хижата беше в края на август 2021 година.

💡 Съвет: Ако правите прехода до хижа „Козя Стена“ от местност Беклемето е важно да проверите метеорологичните условия, защото маршрутът е изцяло на открито.

Информацията е обновена през юни 2023 г.

Основна информация за хижа „Козя Стена“

• Препоръчваме да опитате домашния сок от бъз.
• През горещите летни дни водата трябва да се пести, защото водоизточникът драстично намалява.

Забележителности в близост до хижа „Козя Стена“

Хижа „Ехо“
Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан и Юмрука.
Разположена е на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана. От нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“. До хижата се стига от хижа „Козя стена“ за 2 часа и 30 минути.

Любопитна информация за водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

• Водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“ се намират в Стара планина.
• Кадемлийското пръскало е един от най-красивите и впечатляващи водопади.
• Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.
• Хижа „Мандрата“ се намира в местността Смесите на 1472 м н.в.
• Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места, като всяка стая има собствен санитарен възел и баня. Има туристическа кухня и столова.

Как се стига до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“?

С кола:
До северния край на село Тъжа

Пеша:
1. Село Тъжа – хижа „Русалка“ – 2 часа
2. Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало – 2 часа
3. Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“- 1 час и 15 минути

Описание на маршрута

Село Тъжа – хижа „Русалка“

След като стигнете последните къщи в северната част на село Тъжа, намерете удобно място и оставете колата там. Тръгнете по широкия път и след около 20 минути пешеходния маршрут завива надясно по стръмна пътека. Маркировката, която следвате, е синя, като трябва да внимавате, защото на места се разклонява.

На няколко пъти пътеката пресича черния път. След около 1 час и 20 минути вървене ще излезете окончателно на главния път. От тук до края на прехода вече няма подсичащи пътеки. Още 20 минути вървене и ще видите разклонение надясно за хижа „Русалка“. В хижата можете да си направите почивка и да хапнете, преди да продължите към Кадемлийското пръскало.

Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало

След почивката се върнете на главния път и продължете нагоре. По пътя се върви леко и няма резки и стръмни изкачвания. Ще стигнете до табела на Национален парк „Централен Балкан“. По-нагоре има няколко чешми и пейки за отдих. След 30-тина минути ще стигнете бариера и контролно-информационен пункт. Малко след пункта вляво има широко място с панорамни гледки. От него можете да видите в далечината Пенчовското пръскало и Петкановите водопади. Пътят продължава все нагоре, като навлиза в гора, което през лятото е много приятно. На един от завоите ще видите спускащите се води на река Бабска. След около 40 минути от пункта ще стигнете до разклонението за хижа „Триглав“. За Кадемлийското пръскало продължете направо. На един от завоите ще стигнете каменна чешма.

От чешмата до Кадемлийското пръскало остават около 30 минути, като в последната част се излиза на открито. Докато вървите и си мислите, че този път няма край, изведнъж след един от завоите пред вас ще се открие един от най-красивите водопади. Гледката е наистина спираща дъха! Кадемлийското пръскало е целогодишно пълноводен и е един от най-впечатляващите водопади у нас. Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.

Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“

След като се насладите на величието на водопада, можете да продължите към хижа „Мандрата“. Пътят е все така широк и все повече се приближава към река Тъжа. След около 1 час ще излезете в местността Смесите. Тя се нарича така, защото тук се събират (и се смесват) водите на пет реки, образувайки по-голямата река Тъжа.

Ще видите указателни табели – надясно е широк път, който води до почивна станция на МВР, както и пътеката към връх Голям Кадемлия. В далечината направо ще видите сграда. Тръгнете към нея и я подминете. След нея пред вас ще се открие и крайната точка – хижа „Мандрата“, до която се стига за още 15 минути. Мястото, на което се намира хижата, е изключително живописно и спокойно. Често се виждат стада крави и овце, пасящи кротко наоколо.

Хижата е много хубава, готвят вкусно и е чисто. Добре е да се обадите предварително. В случай, че е затворена, не се притеснявайте – само на 10 минути се намира хижа „Тъжа“.

Ако планирате да останете повече дни, от хижа „Мандрата“ можете да направите преход до върховете Голям Кадемлия, Марагидик или Ботев. Други интересни обекти наоколо са хижа „Мазалат“ и Пеещите скали.

Забележителности в близост до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлияе вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев. Намира се на 2276 м надморска височина. Той е част от масива Триглав. На върха има туристически заслон. Заслонът „Голям Кадемлия“ побира около 8-10 човека. От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 4 часа.

Връх Марагидик
Връх Марагидик е още познат като връх Русалка. Върхът е висок 1889 м надморска височина и се намира в Централна Стара планина, близо до град Априлци. От върха при ясно време, се откриват невероятни гледки към северното подножие на Балкана, както и върховете Ботев, Голям Кадемлия, Купена и други.
От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 1 час и 30 минути.

Още интересни маршрути в Стара планина може да откриете в книгата ни.

Любопитна информация за хижа „Хубавец“?

• Хижа „Хубавец“ се намира в Стара планина.
• Разположена е в резерват Стара река

Как се стига до хижа „Хубавец“?

С кола:
До Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, град Карлово

Пеша:
Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – хижа „Хубавец“ – 2 часа

Описание на маршрута

Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ – хижа „Хубавец“

Маршрутът започва от градския парк на Карлово. В края на парка има мост със зелени парапети, по който се стига до водопада Сучурум. Вляво преди моста започва тясна и стръмна пътека към хижите „Хубавец“, „Балкански рози“ и „Васил Левски“. Има табели, по които да се ориентирате, както и сини и зелени стрелки.

След около 15 минути катерене по стръмна пътека през гора ще стигнете разклонение. Пътеката надясно със синя маркировка е към хижите „Балкански рози“ и „Васил Левски“, а наляво – към хижа „Добрила“. Малко след това ще стигнете пейка с чешмичка. Продължете по-нагоре и не след дълго ще минете покрай табела на Национален парк „Централен Балкан“.

Пътеката ще ви отведе до следващото място с пейка, от където се откриват красиви гледки към Балкана, град Карлово и Карловската котловина. От тук маршрутът започва да се движи ту нагоре, ту надолу по скалист терен, навлизайки в горския пояс. Ще стигнете бараж и сграда, след които вдясно ще видите много приятна поляна покрай реката с пейки за отдих.

От тук до хижа „Хубавец“ остават около 50 минути. През цялото време ще се движите успоредно на Стара река, по приказна пътека през гората.

Мостчетата ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата. Малко преди хижата ще стигнете разклонение – наляво пътеката продължава към билото на Стара планина – връх Купена както и към хижа „Амбарица“, а надясно – към хижите „Балкански рози” и „Васил Левски“.

В хижа „Хубавец“ можете да си починете и да хапнете. От тук може да удължите разходката си и да стигнете до хижа „Балкански рози“. Ако имате сили и разполагате с повече време ви препоръчваме да посетите и хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало.

Основна информация за хижа „Хубавец“

Хижа „Хубавец“ се намира на 970 м н.в. при водослива на Малката и Голямата река. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 57 места, с външни санитарни възли и бани. От 2023 година хижата има нови стопани, които работят по възстановяването и ремонтирането на хижата.

Нашето последно посещение на хижата беше през септември 2021 година.

Информацията е обновена през юни 2023 г.

Любопитна информация за Кобилини стени

• Кобилини стени се намират във Врачански Балкан.
• Те са впечатляващи варовикови скали на югозападните склонове на върховете Бегличка могила (1482 м) и Пършевица (1430 м).
• Представляват поредица от няколко скални венци с различна височина, ориентирани към Искърския пролом.

Как се стига до Кобилини стени?

С кола:
Хижа „Пършевица“ –  на 21 км от гр. Враца

Пеша:
Хижа „Пършевица“ – Кобилини стени – 40 минути
(отделете поне 2 часа за разходката)

Описание на маршрута

Хижа „Пършевица“ – Кобилини стени

До красивите скални образувания може да се достигне по няколко маршрута, единият от които е от село Очиндол за около 3 часа. Най-лесният и бърз начин, за който ние ще ви разкажем, е от хижа „Пършевица“.

Tръгнете по жълтата маркировка вдясно от хижа „Пършевица“. Първо ще преминете за кратко през гора, а след това ще излезете на обширна поляна. Вляво от вас ще видите неработещ влек. Изкачването тук е плавно.

Ще стигнете разклонение – надясно към връх Бегличка могила, който можете да изкачите след това, вляво от вас остава връх Кръстанова могила, а направо – към връх Остра могила, накъдето трябва да продължите. Пролетно време е изключително живописно, защото поляните са изпъстрени с цветя.

От връх Остра могила се откриват невероятни гледки към отвесите на Кобилини стени. От него се вижда ясно и първенецът на Врачанската планина – връх Бегличка могила (1481 м).

След като се насладите на гледките, можете да се върнете обратно до разклонението и да изкачите на връх Бегличка могила.

Във Врачанския балкан може още да се разходите и до една от най-трудните екопътеки в България – Боров камък.

Забележителности в близост до Кобилини стени

Водопад Боров камък
Водопад Боров Камък се намира във Врачански Балкан. Част е от едноименната пътека. Началната точка е в края на село Згориград. До водопада се стига за около 1 час и 30 минути, а екопътеката продължава и след него.