Етикет: 2/6 лесно

Любопитна информация за Мелнишки (Роженски) пирамиди

• Природния феномен е по-известен като Мелнишките пирамиди, но тези в близост до Роженския манастир са познати и като Роженските. Пирамидите не са единствените скални образуваните от този тип, но определено са едни от най-внушителните, които сме виждали.

Какво представляват пирамидите?
Мèлнишките пирамиди са скални образувания. Често в районите с най-интензивно действие на ерозията, се образуват цели групи от най-различни причудливи форми. Височината им достига до 100 метра. През 1960 г. Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност. Площта на защитената територия обхваща 1165,5 ха.

Как са се образували?
Пирамидите, започват да се сформират още преди 4-5 милиона години, когато на мястото на днешната Санданско-Петричка котловина е имало обширно плитко езеро. В продължение на години заради  ерозия на глинените почви в региона е са се сформирали образувания напомнящи пирамиди.

Как се стига до Мелнишки пирамиди?

С кола: 
Град Мелник

Пеша:
Град Мелник – Мелнишки пирамиди – Роженски манастир – 1 час и 15 минути

Преди да тръгнете:
До Роженските пирамиди може да се стигне по два начина. Първият е от град Мелник (който сме описали), а другият е от Роженския манастир. Ако сте на Роженския манастир, след като паркирате колата продължете по пътеката, която води към манастира, вървейки ще видите табела за Мелник и път надясно. Цялата еко пътека се изминава за час и нещо, а до гледките за около 30-40 минути.

Описание на маршрута

Град Мелник – Роженски манастир

Началната точка е град Мелник. Отбивката за Роженски манастир се намира веднага след „Музея на виното“ вляво. След последните къщи на града трябва да следвате зелената маркировка.

В началото се върви по черен път, който преминава в пътека и минава по Роженското дере. След 20 минути има разклонение, откъдето се тръгва надясно. След около още 10 минути следва единственото изкачване по маршрута. Трудно е, но си заслужава, защото гледките са невероятни! На север се издигат върховете на Пирин, на юг планината Славянка, на запад планината Беласица, а в далечината на изток – Роженския манастир.

Наоколо се намира феномена скални пирамиди. Те са много величествени и особено красиви, когато са осветени от залязващото слънце. Пътеката тук се разклонява на две, като може да тръгнете надясно, но трябва да бъдете внимателни. По пътя ще видите „самотното“ дърво и още много смайващи гледки.

След като се насладите на невероятната красота продължете по пътеката, като вместо да се връщате наляво тръгнете надясно към Роженския манастир. Следва леко спускане, като пътеката се стеснява. На едно място има изградени дървен мост и парапети, но имайте предвид, че не са стабилни, а може и да са разрушени. Малко по-надолу край една беседка има кръстопът. Надясно пътят води към Роженския манастир, а наляво към село Рожен. Тръгнете надясно и след около 10 минути ще стигнете до манастира. Маршрутът е лесен и предоставя уникални гледки от високо към скалните пирамиди.

Забележителности в близост до Мелнишките пирамиди

Роженски манастир
Манастирът е един от най-старите средновековни манастири в Югозападна България. Разположен е на югоизточните склонове на Пирин, над село Рожен, само на няколко километра от Мелник. Счита се, че е създаден през 13 век, разрушаван, изгарян и обновяван през вековете днес, той е в отлично състояние и е действащ.
Смята се, че Свети Иван Рилски е живял в него, преди да се засели в Рилската пустиня.

Пясъчният тунел при село Любовище
Село Любовище се намира само на няколко километра от Рожен. То е малко и китно, а жителите му са едва 20. Единственият път, по който може да се стигне до селцето е през 40-метров пясъчен тунел в слабо споен пясъчник. Този тунел се е превърналв символ на селото.

Град Мелник
Сгушен в югозападните поли на Пирин планина се намира най-малкото градче България – Мелник. Населението му е малко под 200 души, но рядко през летните и есенни месеци може да го видите празен. Мелник е една от най-популярните туристически дестинации в България и има защо. Към днешна дата Мелник е най-малкият град в България, като населението му е едва 177 души (данни от 2019г.) В миналото обаче нещата са били много по-различни. Гледайки назад е трудно да си представим, че тук са живели повече от 10 000 човека. Смята се, че едни от първите ѝ заселници били от тракийското племе Меди. Векове по-късно тук се заселват римляните. А след тях идват и славяните, които и дават името на града – Мелник. Според историците думата „мел“ означава „бяла глина, креда“, които всъщност са били пирамидите около града.

Любопитна информация за водопад Рилска Скакавица

• Това е най-високия водопад в Рила планина
• Висок е 70 метра.
• Водопадът се намира на река Скакавица – на 1950 метра надморска височина.

Как се стига до водопад Рилска Скакавица?

С кола: 
Местност Зелени Преслап – на 14 км от Сапарева Баня

Пеша:
Местност Зелени Преслап – Хижа „Скакавица“ – 1 час
Хижа „Скакавица“ – водопад Рилска Скакавица – 40 минути

Описание на маршрута

Местност Зелени Преслап – хижа „Скакавица“

От местност Зелени Преслап тръгнете по широкия черен път. Маркировката, която трябва да следвате, е червено-жълта, като жълтата по-късно продължава към хижа „Рилски езера“.

След 10-15 минути ще стигнете разклонение с табели. Табелите са ясни, но все пак внимавайте да не ги пропуснете. Поемете надясно и тръгнете през гората. Върви се около час, като в нашата статия може да прочетете цялото описание на маршрутът от Местност Зелени Преслап – хижа „Скакавица“.

Хижа „Скакавица“ – водопад Рилска Скакавица

За водопада трябва да продължите по пътеката след хижата. Тук вече няма лентова маркировка, но има стрелки, които насочват. Пътеката излиза в красива долина с много различни цветя и растения.

След това отново навлизате в гората. Маршрутът се вие покрай реката и нейните малки водопадчета. Веднага щом излезете от гората, в далечината на отсрещните скали ще видите водопада. Колкото повече се приближавате, толкова по-внушителен изглежда той. Можете  да се качите до подножието му и да усетите пръските му.

Забележителности в близост до водопад Рилска Скакавица

Седемте рилски езера
Намират се в Северозападна Рила, в Дамгския дял, наречен така на най-високия връх в околността – връх Дамга (2669 м). Разположени са стъпаловидно между 2100 м и 2500 м надморска височина в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и връх Харамията. Седемте рилски езера имат ледников произход. Свързани са помежду си с малки поточета. Те дават начало на река Джерман. Всяко езеро има собствено име, възникнало от формата и особеностите му.

Връх Кабул
Връх Кабул (2531 м н.в.) се намира в Западния дял на Рила планина, в близост до Отовишки връх и Седемте рилски езера. Той няма типичната алпийска форма, а по-скоро е заоблен, което го прави да прилича повече на родопски връх. Името му от турски в превод означава “облог, бас”.

Любопитна информация за Сухото езеро

• Сухото езеро е разположено на около 1890 м надморска височина между върховете Попова капа и Водни чал.
• Най-пълноводно е през късна пролет при топенето на снеговете, понякога и през есента.
• Името му произлиза от това, че понякога през лятото, когато е много горещо и сухо, езерото напълно пресъхва.

Как се стига до Сухото езеро?

С кола: 
Местност Кирилова поляна – на 7 км. от Рилски манастир

Пеша:
Местност Кирилова поляна – Сухото езеро – 1 час и 45 минути

Описание на маршрута

Местност Кирилова поляна – Сухото езеро

Оставете колата на паркинга в местността Кирилова поляна. Там има ресторант и чешма. Вляво зад чешмата има дърво с табели към заслон „Кобилино бранище“ и Сухото езеро. Поемете по пътеката и следвайте зелената маркировка. Пътеката е ясна и широка.

Когато навлезете в гората, започва постепенно изкачване. Ще стигнете до местност, която е обозначена с табела за лавинна опасност. От тук започва по-стръмно изкачване. След около 20-30 минути дърветата се разреждат и пред вас ще се открие невероятна гледка към Рилските зъбери.

Пейзажът е като от картичка. На мястото има пейка, на която можете да си отдъхнете. По-нататък пътеката става по-лека и полегата. Не след дълго ще минете през местността Къркулиците и един доста респектиращ улей, по който през зимата падат лавини. Наблизо, на около 5-10 минути ход, ще стигнете до още едно интересно място – скала с издълбан надпис „Добре дошле монастирски гости“, останал от времето, когато по пътеката са вървели поклонници към Рилския манастир.

От скалата с надписа, след като повървите още 20-тина минути, ще излезете на открита полянка с хвойна и нисък клек. В далечината вляво можете да видите множество водопади, спускащи се по отсрещните скали.

Продължете по пътеката и след 10 минути ще стигнете до бреговете на Сухото езеро.

Ако посетите езерото през летните месеци ще можете да го видите напълно пресъхнало и да разберете откъде идва името му.

Местността Кирилова поляна е изходна точка и за много други интересни маршрути в Рила, някои от които са до хижа „Рибни езера“ и до Смрадливото езеро.

Забележителности в близост до Сухото езеро

Смрадливото езеро
Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро в България и на Балкансикия полуостров. То има овална форма, дълго е 900 метра и широко 260 метра. Името му идва от легенда, която гласи, че един ден буря развълнувала много силно водите на езерото. Всичката риба била изхвърлена на бреговете му и след няколко дена предизвикала такава смрад, че районът не се измирисал три години.

Хижа „Рибни езера“ и Рибни езера
Рибните езера са две големи и още няколко много малки и непостоянни езера в Централна Рила. Горното Рибно езеро е по-голямото по площ от двете Рибни езера. Около него се извисяват върховете Канарата, Малък и Голям Мермер и Кьоравица. Над Долното Рибно езеро се извисява връх Йосифица. Между двете езера е разположена хижа „Рибни езера“.

Любопитна информация за Муратово езеро

• Муратовото езеро е ледниково езеро и е част от Бъндеришкия циркус.
• Над него се издига връх Муратов (2669 м).
• От него се открива красива гледка към връх Тодорка.
• Погледнато отгоре езерото има форма на сърце.

Как се стига до Муратово езеро?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро – 45 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро

Пътеката, която води до Муратовото езеро започва от хижа „Вихрен“. Тръгнете по синьо-жълтата маркировка нагоре по стълбичките. Следва изкачване по камъни, а след това и кратък равен участък. След 10-15 минути от началото на маршрута ще стигнете мостче. Не преминавайте по него, а тръгнете надясно по камъните, успоредно на реката.

В следващата част от маршрута е много вероятно да минете покрай стадо крави. Бъдете внимателни, защото не винаги са в “настроение”. Преминете бързо и гледайте да ги заобиколите.

Следва около 15 минутно изкачване, което е най-трудната част от маршрута. След това пътеката завива надясно и не след дълго пред вас ще се открие Муратовото езеро. Погледнато отгоре то има формата на сърце.

Може да поседнете край брега на езерото, да похапнете и да прекарате приятни часове на слънце и чист въздух. Прехода е лесен и приятен. Връщането към хижа „Вихрен“ е по същата пътека.
От езерото продължават маршрутите към Муратов връх, към хижа „Синаница“, връх Синаница и заслона „Спано поле“. От хижа „Вихрен“ може да изкачите връх Вихрен и Кончето.

Забележителности в близост до Муратово езеро

Връх Муратов
Муратов връх е висок 2669 м. Той е един от върховете в Пирин, с най-панорамните планински гледки. Намира се над Муратово езеро, но пътеката до него не е толкова лесна. От езерото до върха отнема около 1 час и 45 минути, като се изкачва Бъндеришка порта, а след това последните 40 минути до върха се катерят по камъни.

Бъндеришки езера (Рибното Бъндеришко езеро / Жабешкото езеро / Дългото езеро)
Бъндеришките езера, част от които е и Муратово езеро са голяма езерна група в Северен Пирин. Общата им площ  е цели 126,7 дка. Най-голямото и най-дълбоко е Рибното Бъндеришко езеро, чиято дълбочина е 12,2 м, а площта му е  65 дка.  Най-високо разположеното е Жабешкото. До тях се стига за около 1 час от хижа „Вихрен“.

Езеро Окото
Езерото е най-ниското езеро от групата на Бъндеришките езера. Изходна точка е хижа „Вихрен“. Главната пътека е покрай хижата с червено-зелена маркировка. Вървейки по пътеката, между клековете, ще видите пътека, която се изкачва към езерото. Маршрутът се изминава за около 30 минути. Езерото има формата на око, откъдето идва и името му. Като размери езерото е малко, но красиво и е много приятно за кратка разходка, особено ако сте с деца.

Любопитна информация за Попово езеро

• Поповото езеро е най-голямото по-площ и най-дълбокото езеро в Пирин
• Езерото е разположено на дъното на най-големия циркус в Пирин – Поповоезерния и е най-голямото от единадесетте Попови езера.
• Дълбоко е 29.5 м, с което се нарежда на второ място в България.
• Езерото е оградено от върховете Сиврия, Джано, Кралев двор, Момин двор и Джангал.

Как се стига до Попово езеро?

С кола: 
Хижа „Гоце Делчев“- 10 км от град Добринище

С лифт:
До хижа „Безбог“ – 20 минути

Пеша:
Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

За да стигнете до популярното Попово езеро тръгнете от хижа „Безбог“. Следвайте зелено – жълтата маркировка. Заобиколете по десния бряг на Безбожкото езеро, като вдясно може да видите основите на старата хижа „Безбог“ – построена през 1960-та година.

Хижата е била разрушена през 1971-ва година от лавина, която пада по улея от връх Безбог. За щастие няма пострадали. През следващата 1972-ра година започва строежа на новата хижа „Безбог“ вече на по-подходящо място, където се намира и до днес.

Продължете направо към най-трудната част от прехода – така наречената „душевадка“. Това е стръмна пътека, която още в началото ще ви остави без дъх. Минете ли този участък останалата част от маршрута е песен. Пътеката за малко преминава сред клекове, след което пред вас се откриват невероятни гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

В далечината ще видите и целта за деня – Поповото езеро. След около 20-30 минути ще стигнете до разклон, от който трябва да продължите направо. Надясно пътеката води към върховете Полежан и Безбог. Следват леки спускания и изкачвания по маршрута, като след около 10 минути преди да стигнете езерото ще се отзовете на второто и последно разклонение. Надясно с жълта маркировка е пътеката към хижа „Демяница“, а наляво по зелената маркировка продължава пътеката, която трябва да следвате.

Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. Не можете да го сбъркате. В средата му има малък остров покрит с клекове. Езерото е обградено от върховете Сиврия (2591 м, ляво), Джангал (2729 м, дясно), Джано (2657 м), които го пазят.
Оттук може да продължите за заслон „Тевно езеро“, да изкачите връх Джано, връх Джангал или да се върнете по обратния път към хижа „Безбог“.

Забележителности в близост до Поповото езеро

Връх Джано
Връх Джано се намира само на около 1 час и 10 минути от Поповото езеро. До него се стига по маршрута със синя маркировка. Върхът е висок 2668 м и е разположен на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал. Гледката, която се открива от него е невероятна – вдясно Кременските езера, вляво Попово езеро, а по средата връх Сиврия.

Самодивски езера
Самодивските езера са са малка група от три езера в Северен Пирин. Разположени са в малък циркус между върховете Джангал , Момин двор и Кралев двор на юг. Те се намират по маршрута от хижа „Безбог“ към Тевно езеро и са на около 40 минути от Поповото езеро. Името им идва от поверието, че нощем край тях идват планинските самодиви.

Тевно езеро
Тевно езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. То е разположено на 2512 метра надморска височина в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“. До езерото се стига за около 2 часа и 10 минути от Поповото езеро.

Любопитна информация за Лешнишкия водопад

• Намира се в планина Беласица
• Пътеката до него преминава през вековна букова гора
• Водния пад е 7 метра

Как се стига до Лешнишкия водопад?

С кола: 
Хижа „Беласица“ – 9 км от град Петрич

Пеша:
Хижа „Беласица“ – Лешнишкия водопад – 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Беласица“ – Лешнишкия водопад

Маршрутът до водопада не е труден, изминава се за около 40 минути в посока, няма стръмни участъци и изкачвания, само на места пътечката се стеснява.

Пътеката започва вляво от хижа „Беласица“ , преминавате през широко място и продължавате през гората. Маршрутът е много добре обозначен и има маркировка, няма вероятност да се изгубите. Есенно време е изключително красиво за посещение (сигурни сме, че и пролетта също, когато водопада е пълноводен) и да съберете плодовете на ядливия обикновен кестен.

На няколко места се преминава през поточета, където има изградени мостчета. Пътечката се вие от склон на склон като през цялото време се върви в много красива гора пълна с различни растения. Има габър, дъб и много кестенови дървета, различни мъхчета, папрат, малини, хмел и още много.

Пътеката на места става тясна, затова бъдете по-внимателни.  Малко преди спускането към водопада има табела, че района е свлачищен. Ако е валяло трябва да внимавате, защото е хлъзгаво. Като цяло пътеката е много приятна.

Често когато ходим по популярни пътеки наоколо да има много боклуци. Е, тук беше различно! Беше радост за очите – по пътеката не видяхме нито една изхвърлена опаковка или пластмасово шише. Беше толкова чисто и приятно, даже на много места имаше хубави табелки, които молят хората да пазят чисто.

След около 40-50 минути вървене ще стигнете до Лешнишки водопад. Самият водопад няма голям воден пад – около  7 м и все пак красив! Пролетта, когато е пълноводен, би бил много по-впечатляващ и мощен.

Други маршрути наоколо

• Хижа „Беласица“ – хижа „Конгур“- 1 час и 30 минути
• Хижа „Беласица“ – връх Конгур – 3 часа и 30 минути
• Хижа „Беласица“- връх Радомир – 4 часа и 30 минути
• Хижа „Беласица“- връх Тумба – 12 часа

Любопитна информация за Караджов камък

• Намира се в Западни Родопи, до Кръстова гора.
• Мястото е било светилище на древните траки.
• На много места в скалата са изсечени ями, които се смята, че са били с религиозно предназначение.
• Според една теория предназначението им е за жертвоприношение, според друга теория, че в тях се е наливало ритуално вино в почит на бог Дионис.

Как се стига до Караджов камък?

С кола: 
Кръстова гора – 1 час и 30 минути от град Пловдив

Пеша:
Кръстова гора – Караджов камък – 1 час и 20 минути

Описание на маршрута

Кръстова гора – Караджов камък

След като оставите колата на паркинга на Кръстова гора, тръгнете по асфалтовия път, в дясно от главния храм. След няколко метра вдясно има табела и черен път (зад пътните мантинели) към Очното аязмо, по който трябва да поемете. Следва спускане и табелка наляво за Айязмо “Очното”, а вие продължавате направо, където ви очаква леко изкачване. Пътеката е широка, на моменти има леки изкачвания, но нищо страшно и притеснително. Общата денивелация е 120 м.  След около 30 минути вървене ще стигнете поляна с ловджийско чакало. Тук има прекрасна гледка на изток към Белинташ и хотелските комплекси в близост до село Врата. Наоколо има много шипкови храсти, през есенните дни може да си наберете шипки. 

Пътят продължава направо. Скоро влизате в красива букова гора. Есента в Родопите е приказка, красота за душата. Не след дълго в далечината ще видите няколко къщурки – това са ловни хижи. Подминавате ги и продължавате през гората.

Караджов камък се намира в района на резерват Кормисош, където са и най-големите популации на кафява мечка, вълк и благороден елен. Затова ви съветваме да вдигате повече шум.

В един момент ще стигнете до разклонение, където трябва да тръгнете надясно (има табелка) и след още няколко минути вървене ще стигнете скалния феномен Караджов камък.

Гледайки големия надвиснал камък “заклещен” между две скали, имате усещането, че всеки един момент ще падне. То е само усещане – камъкът е тук от векове. Дотук беше лесната част. Изкачването отгоре на платото не е за всеки, особено ако имате страх от височини или не сте с подходящи обувки. Изкачването с деца не е препоръчително. Процепът, през който се минава е с височина 20 метра – местните го наричат Боаза.

Слизането обратно е два пъти по-трудно. На самото място са сложени дървени стълбички, които не са много стабилни, както и метален парапет, който също е разхлабен. Последните метри се изкачват само благодарение на ниши (които са били издълбани от траките) – общо взето се минава на четири крака. Сами трябва да прецените дали можете да се изкачите на платото.

Когато се качите разбирате, че сте на скално платото. Пред вас се разкрива приказната красота на Родопа планина. В далечината на изток може да видите Белинташ, а на юг Стара планина.

От подножието на Караджов камък може да продължите до друга много мистична забележителност в Родопите – Белинташ.

Забележителности в Западни Родопи

Момина скала
Забележителността Момина скала е много подходяща за полудневна разходка в близост до Пловдив. Маршрута е много лек, и е за всеки, който обича равните пътеки без много изкачвания. 

Бачковски водопад
Бачковският водопад се намира на около 28 км от град Пловдив. Началото на пътеката започва от Бачковския манастир „Успение Богородично“. Пътеката до водопада е широка, има леки изкачвания и слизания, но като цяло е много приятна. Върви се предимно в гора. До водопада се стига за около 20 минути.

Устински водопад
Устинският водопад се намира в Родопите в близост до село Устина. Той не е пълноводен, но височината му от около 15 метра го прави впечатляващ.

Червената скала
Червената скала е идеално място за кратка разходка с красиви панорамни гледки. Намира се в близост до село Равногор, на около час от град Пловдив. Както много подобни места в България и Червената скала има своята легенда. Смята се, че по време на турското робство две млади девойки се хвърлили от скалата, за да запазят християнската си вяра.