Етикет: 2/6 лесно

Любопитна информация за връх Тодорини кукли

• Тодорини кукли са четири скални върха с общо име, най-високият от които е 1785 м.
• От там се откриват гледки към връх Ком, град Монтана, Берковското поле и Врачанския балкан.
• Има различни легенди за името на върха, една от които е за мома Тодора, живяла по време на турското робство и намерила смъртта си хвърляйки се отгоре, за да не стане турска невеста.

Как се стига до връх Купена?

С кола:
Петрохански проход

Пеша:
Петрохански проход – връх Тодорини кукли – 2 часа

Описание на маршрута

Петрохански проход – връх Тодорини кукли

От Петроханския проход завийте надясно към хижа „Петрохан“ (в момента не работи). Преди да стигнете хижата има широко място за паркиране и чешмичка. От там тръгнете по пътеката зад чешмичката, като следвате червената маркировка. Минава се през букова гора за около 10 минути, след което се излиза на път. Пресечете пътя и продължете нагоре по пътеката, като ще минете покрай блато (може да има по-гъста растителност). Следете пътеката. Не след дълго се излиза на място с беседка и широк черен път, а пред вас се открива красива гора. От тук поемете наляво. По-нататък по пътеката ще стигнете до табели и сграда (хижа „Петрохан“), тук поемете по широката пътека наляво.

Около 10 минути ще се движите в красива гора, после 20 минути сред храсти и по-нарядко сред дървета, след което ще излезете на плато.

След около час вървене от началото на прехода ще видите първото разклонение, но не се притеснявайте – двете пътеки се сливат.

След още 10-15 минути ще излезете на следващия разклон, където се събират няколко пътеки. В далечината вляво ще видите връх Тодорини кукли.

Най-дясната (червената) маркировка е от маршрута Е3 „Ком-Емине“. Най-лявата подсича върха, а средната се качва на билото. Поемете по средната пътека със синя маркировка.

До първият връх ще стигнете за около 10 минути, ще го познаете по бетонната кула. От Тодорини кукли се виждат връх Ком, градовете Вършец, Берковица, Монтана както и Врачанския балкан.

Забележителности в близост до връх Тодорини кукли

Връх Ком
Връх Ком е най-високият връх на Берковската планина, дял от Западна Стара планина. Висок е 2015,8 м. Върхът е началото на маршрута „Ком – Емине“. До него се стига по маркирана пътека от хижа „Ком“ за около 1 час и 40 минути.

Любопитна информация за връх Ком

• Това е най-високият връх на Берковската планина, дял от Западна Стара планина.
• Надморската му височина е 2015,8 м.
• Върхът е началото на маршрута „Ком – Емине“ – българската отсечка на европейския туристически маршрут Е-3.
• Гледките от него са вдъхновили писателя Иван Вазов за написването на стихотворението „На Ком“.

Как се стига до връх Ком?

С кола:
Хижа „Ком“ (нова) – на 16 км от град Берковица

Пеша:
1. Хижа „Ком“ (нова) – хижа „Ком“ (стара) – 15 минути
2. Хижа „Ком“ (стара) – връх Ком – 1 час и 25 минути

Описание на маршрута

Хижа „Ком“ (стара) – връх Ком

От старата хижа „Ком“ оставете главния път и хванете пътеката вдясно от хижата (има табелки). Следва около 30 минути изкачване в иглолистна гора.

Това е и най-трудната част от прехода. Излезете ли от гората, пред вас ще се открият красиви гледки към връх Малък Ком. Малко по-нататък ще стигнете две пейки.

Тук пътеката се разклонява и трябва да поемете надясно към върха. Върви се 20 минути по равна мека пътека, преди да стигнете до подножието.

От тук е и последното изкачване, което не е толкова трудно. След около 20 минути трябва да достигнете връха.

На него има каменна плоча с лика на Иван Вазов и с гравирано стихотворението „На Ком“.

Забележителности в близост до връх Ком

Тодорини кукли
Тодорини кукли са четири скални върха с общо име, най-високият от които е 1785 м. От там се откриват гледки към връх Ком, град Монтана, Берковското поле и Врачанския балкан. До върха се стига от прохода Петрохан за около 2 часа.

Любопитна информация за хижа „Мечит“

• Хижа „Мечит“ се намира в Рила.
• Разположена е в местността Говедарника на 1751 метра надморска височина.
• Хижата се стои от две сгради – нова и стара.

Как се стига до хижа „Мечит“?

С кола: 
Писта „Говедарци“ ( 3 км от центъра на с. Говедарци)

Пеша:
Писта „Говедарци“ – хижа „Мечит“  – 1 час

Описание на маршрута

1. Да тръгнете по широкия коларски път, което ще ви удължи разходката или
2. Да тръгнете по преките и стръмни пътеки до хижа „Мечит“

Ако сте избрали втория вариант, тръгнете по пътеката пред паркинга, като ще минете покрай няколко бунгала (остават вдясно). Маркировката до хижата е зелена, но е много оскъдна, затова внимателно я следете. На няколко метра след паркинга има разклонение – надясно и наляво, тръгнете наляво и нагоре.

Колкото повече вървите, толкова по-стръмна става пътеката. Върви се в иглолистна гора. Стръмното изкачване продължава около 30 минути, докато не излезете на пистата. Тръгнете по пистата право нагоре и не след дълго ще пресечете главния черен път. Вие продължете по пистата нагоре. Лека-полека пътят става по-полегат. Скоро отново ще излезе на черен път с разклонение и табела. Поемете надясно към хижа „Мечит“, която ще стигнете след около 10 минути.

Основна информация за „Мечит“

Хижата се стои от две сгради – нова и стара. Има ресторант където може да хапнете вкусно. Хижата е с капацитет 80 места с по З, 4 и 6 легла и общи спални помещения на нари. Банята е обща за цялата сграда.

Нашето последно посещение на хижата беше в края на август 2021 година.

💡 Съвет: Обадете се предварително в хижата, за да сте сигурни, че работи.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• Единствената вода по пътя е на хижата.

Маршрути от хижа „Мечит“

• Връх Голям Мечит – 2 часа и 15 минути
• Заслон „Кобилино бранище“ – 4 часа
• Хижа „Вада“ (през м. Овнарско) – 4 часа и 45 минути
• Заслон „Страшното езеро“ – 5 часа 30 минути
• Хижа „Мальовица“ (през заслон „Страшното езеро“) – 7 часа и 30 минути

Какво да посетите още?
От хижата може да поемете към връх Мечит. В близост до село Говедарци може да направите преходи до хижа „Мальовица“, хижа „Вада“, хижа „Ловна“, връх Мальовица, Йончево и Страшното езеро. Ако искате приятна и лека разходка ви препоръчваме екопътека „Бели Искър“.

Любопитна информация за хижа „Демяница“

• Хижа „Демяница“ се намира в Северен Пирин.
• Хижата е разположена на 1891 метра надморска височина.

Как се стига до хижа „Демяница“?

С кола: 
Местност Тодорова Орница
От град Банско тръгнете с кола към хижа „Вихрен“. След 3 км ще видите път вляво, обозначен с табела за хижа „Демяница“. Отбивката към нея се намира точно след завой, така че трябва да внимавате да не я изпуснете. Не след дълго ще стигнете до широка поляна с беседки и параклис. Оттук започва пешеходният маршрут.

Пеша:
Местност Тодорова Орница – хижа „Демяница“- 1 час и 20 минути

Описание на маршрута

Местност Тодорова Орница – хижа „Демяница“

От местност Тодорова орница се тръгва нагоре по пътеката, като през цялото време трябва да вървите успоредно на река Демяница. Пътят е широк и приятен, предимно сенчест.

След около 20-30 минути от началото ще стигнете до първия водопад – Юленски скок. Водите му се спускат от 9 метра височина. До водопада не може да се слезе, но може да се насладите на красотата му отдалече.

Продължете нагоре по пътя до следващата отправна точка, която е заслон „Караманица“. Вдясно от пътеката има чучурче, от където можете да си налеете хубава планинска вода.

Малко по-нагоре ще стигнете до едно разклонение. Оттук може да продължите по главния път към хижата, който е по-дълъг и с повече завои или да тръгнете по горската пътека (следвайте синята маркировка), която съкращава пътя.

Нагоре няма други разклонения и няма как да се объркате. След около два часа преход ще стигнете хижа „Демяница“.

Тук може да хапнете вкусни гозби в ресторанта, да изпиете по бира и да прекарате няколко часа на чист въздух, след което да се върнете по обратния път. Хижата е и отправна точка за други хижи и за красиви пирински езера, до които също може да се разходите.

Основна информация за „Демяница“

Хижата се намира на 1891 метра надморска височина. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 175 места и 14 прилежащи бунгала с капацитет 42 места. В хижата има работещи ресторант и бюфет. 

Нашето последно посещение на хижата беше в края на август 2020 година.

💡 Съвет: Не ви препоръчваме да спите в бунгалата, защото са в лошо състояние.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• През зимата пътят до хижата е лавиноопасен.
• През зимата обикновено има хижар, но може да няма ток и вода.

Забележителности в близост до хижа „Демяница“

Василашки езера
Василашките езера са едни от най-живописните езера в Пирин планина. Те са са група от 10 ледникови езера, като в тях са включени и двете популярни езера – Тодорини очи.•Василашкият циркус се намира между връх Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове. До тях може да се стигне за около 1 час от хижата.

Газейски езера
Газейските езера са малка и не толкова популярна езерна група в Северен Пирин. Намират се на територията на резерват „Юлен“ между върховете Газей, Полежан и Ушиците. Най-високо разположеното езеро е Горното Газейско езеро на 2642 м н.в. и е известно още като “Дамата с кока”, защото когато се погледне отвисоко прилича на жена с прибрана на кок коса. До тях може да се стигне от хижа „Демяница“ за около 3 часа, но имайте предвид, че пътеките са немаркирани и трябва да сте или с водач или добре да познавате маршрута.

Любопитна информация за хижа „Яворов“

• Хижа „Яворов” се намира в Пирин планина на 1750 м надморска височина в  долината на Разложки Суходол.
• Хижата е наградена за хижа на годината за 2016 година.
• Основната сграда на хижата разполага със 70 места.
• Работи целогодишно.

Как се стига до хижа „Яворов“?

С кола: 
Местност Бетоловото – 12 км от град Банско

Пеша:
Местност Бетоловото – хижа „Яворов“ – 1 час и 30 минути

Описание на маршрута

Местност Бетоловото – хижа „Яворов“

След като оставите колата си на изходната точка, поемате по пътя към хижа „Яворов“.

Той е широк, неасфалтиран и проходим с джип. През цялото време се върви през гора, така че горещото слънце няма да ви притеснява през лятото.

На няколко места пътеката пресича пътя и го съкращава, но е по-стръмна. Носете си вода, защото по маршрута няма чешми.

След около 30 минути ще стигнете до панорамна площадка с красиви изгледи към Разложката котловина, Рила и Западните Родопи. Продължете по пътя нагоре и след 10 минути ще стигнете до разклонение, от където можете да продължите разходката си по по-стръмната пътека. Маркировката, която трябва да следвате е жълта.  Ако прецените може да продължите по главния път, който се вие и не е толкова стръмен, но пък оттам минават коли и не е много приятно.

След около час и половина от началото на прехода ще стигнете до хижа „Яворов“. Ако сте вървели по пътечките първо ще видите старата хижа „Яворов“, а ако сте предпочели главния път ще се озовете пред новата, която е наградена за хижа на годината за 2016 година.

Преходът е много приятен и не е натоварващ. Върнете се по обратния път. Отново може да изберете дали да хванете стръмната и по- кратка пътека или да вървите по пътя.

Основна информация за хижа „Яворов“

Хижата разполага със 70 места, като част от стаите са със собствена баня, тоалетна и сателитна телевизия. В хижата има ресторант, където приготвят и предлагат вкусни супи, салати и скара. Мястото е доста популярно и през летните уикенди често може да го видите пълно.

Нашето последно посещение на хижата беше в юли 2020 година.

Информацията е обновена през юни 2023 г.

Какво още трябва да знаете?

• Към хижата има голямо барбекю.
• Има кухня, в която туристите могат да приготвят собствена храна.

Забележителности в близост до хижа „Яворов“

Карстов ръб Кончето
Кончето е едно от най-популярните места в Пирин планина. Представлява седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 м. В най-тяснта си част достига до половин метър.

Любопитна информация за Смрадливото езеро

• Смрадливото езеро е най-голямото ледниково езеро на Балканите.
• Името му идва от легенда, която гласи, че един ден буря развълнувала много силно водите на езерото. Всичката риба била изхвърлена на бреговете му и след няколко дена предизвикала такава смрад, че районът не се измирисал три години.

Как се стига до Смрадливото езеро?

С кола: 
Местност Тиха Рила – на 8.5 км от местността Кирилова поляна

⚠️ВАЖНО преди да тръгнете
До местността Тиха Рила може да се стигне пеша за 2 часа или с кола за 1 час. Пътят от Кирилова поляна до там е в много лошо състояние, така че не препоръчваме минаването му с нисък автомобил. Някои участъци наистина са много каменисти, но колкото повече приближавате местността, толкова по-хубав става пътя. Ако тръгнете по маршрута пеша от Кирилова поляна, не забравяйте да прецените допълнителните 2 часа ходене в посока.

Пеша:
Местност Тиха Рила – Смрадливо езеро  – 1 час и 10 минути

Описание на маршрута

Местност Тиха Рила – Смрадливо езеро

От местността Тиха Рила тръгнете надясно покрай дървената ограда и продължете към гората. Скоро ще преминете по дървено мостче и ще навлезете между дърветата.

Маркировката през целия маршрут е жълта. В начало пътеката е стръмна, но колкото повече се изкачвате, толкова по-полегата става.

Изкачването трае около 40 минути, после пътеката навлиза в клек и става малко по-камениста. В тази част има много боровинки и малини, които могат да ви позабавят. Ще стигнете до едва забележима чешмичка със студена планинска вода.

Още няколко минути и сте на брега на Смрадливото езеро.

Гледките са прекрасни. Над езерото се извисяват върховете Рилец (2713 м) и Кьоравица (2612 м).

Оттук може да продължите към хижа „Рибни езера“ и да направите кръгов маршрут или да се върнете обратно към изходната точка и Кирилова поляна.

Забележителности в близост до Смрадливото езеро

Рибни езера и хижа „Рибни езера“
Рибните езера се намират в Централна Рила. Те са две големи и още няколко много малки и непостоянни езера. Горното Рибно езеро е по-голямото по площ от двете Рибни езера. Около него се извисяват върховете Канарата, Малък и Голям Мермер и Кьоравица. Над Долното Рибно езеро се извисява връх Йосифица. Между двете езера е разположена хижа хижа „Рибни езера“.

Кирилова поляна
Кирилова поляна е красива местност в Рила планина. Намира се на няколко километра след Рилски манастир. До нея се стига по асфалтов път. От поляната се разкриват красиви гледки към Рилските зъбери. От Кирилова поляна тръгват множество маршрути към красиви части на планината.

Черното езеро
Черното езеро е известно още като Карагьол или Черни гьол. Намира се в Централната част на Рила планина, западно от Смрадливите езера.  Езерото е едно от най-трудно достъпните в Рила.

Любопитна информация за екопътека и водопад Под Камико

• Екопътека Под Камико е изградена през 2012 година.
• Най-всиокия водопад по екопътеката е Под Камико.
• Водопад Под Камико е висок 40 метра.
• В ляво от него има друг висок и пълноводен водопад. 

Как се стига до екопътека и водопад Под Камико?

С кола: 
Село Гара Бов – на 50 км от град София

Пеша:
Село Гара Бов – Водопад Под Камико –  1 час

Описание на маршрута

Село Гара Бов – Екопътека и водопад Под Камико

Екопътека и водопад Под камико се намира в Западна Стара планина на около час от град София. Върви се предимно в прохладна гора по течението на река Старата река, покрай множество малки водопадчета.

Началото на екопътека „Под камико“ е край стадиона над село Гара Бов. Има обособен паркинг. Преминете през стадиона покрай пейките. Веднага след него трябва да прекосите реката и да минете на десния ѝ бряг. Следва плавно изкачване и навлизане в гора. На места може да видите зелена маркировка. В началото пътеката изглежда скучна, но след около 15 минути ще достигнете първите малки водопади.

В един момент пътеката прави остър завой на дясно и трябва да прекосите реката. Следва леко изкачване като ще се отдалечите от Старата река. Пътеката прави нещо като зиг-заг, след което следва спускане отново към реката.

Ще преминете малък дървен мост. След около 20 минути вървене по криволичеща пътека ще стигнете водопад Под Камико. Водопадът е висок около 40 метра. Може да отидете до подножието и да се насладите на пръските му.

Оттук пътеката продължава към село Бов, където може да минете над водопада.

Забележителности в близост Екопътека „Под камико“

Забележителности в близост до екопътека и водопад Под камико

Вазова екопътека
Екопътеката е една от най-посещаваните пътеки в близост до София. Разположена е в Искърското дефиле, като свързва селата Гара Бов и Заселе. Пътеката е много живописна. Изминава се за около час и 30 минути и е подходяща за деца.

Лакатнишки скали
Лакатнишките скали са защитена местност, част от Природен парк Врачански Балкан. Намират се в Западна Стара планина, разположени на левия склон на Искърското дефиле. В скалите са се формирали над 100 пещери и пропасти, най-дългата от които е Темната дупка – 9 км.
Това е едно от местата, на които се заражда българския алпинизъм.

Любопитна информация за хижа „Добрила“

• Хижа „Добрила“ се намира в Централен Балкан и е разположена на 1804 м надморска височина.
• През 2018 е отличена с „Най-добра туристическа хижа в България“
• Хижата е много посещавана.

Как се стига до хижа „Добрила“?

С кола: 
Лифт Сопот

С лифт: 
Долна станция лифт Сопот – Междинна станция на лифт Сопот – 20 минути

Пеша:
Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“ – 1 час

Описание на маршрута

Междинна станция на лифт Сопот – хижа „Добрила“

От междинната станция може да тръгнете по широкия песъчлив път или по пътеката вляво, която върви успоредно на пътя. Препоръчваме ви пътеката, защото е по-приятна за ходене, маркировката е жълта. Пътеките се сливат и след около 20 минути от началото ще стигнете до табели на Национален Парк „Централен Балкан“.

Продължете по главния път и малко след табелите ще видите разклонение: надясно – към хижа „Добрила“, направо – пътят продължава към хижа „Незабравка“(не работи).

Следва стръмно изкачване, след което ще се озовете на широка поляна с красиви гледки.

Продължете по пътеката, която минава покрай горната станция на лифт „Сопот“ (не работи). От тук пътеката става все по-лека, навлиза се в иглолистна гора и така, след около 20 минути ходене, ще стигнете хижа „Добрила“.

Основна информация за хижа „Добрила“

Хижата е разположена на 1804 м н.в., в седловината между върховете Добрила и Левски. Разполага с около 50 места, има кухня, бюфет и механа. Санитарните възли са вътрешни. Има нова част, която разполага с 15 двойни стаи, от които 8 стаи със собствени санитарни възли и бани и 7 стаи с общи. Има широка поляна както и катерушки за деца. Хижата е отличена с „Най-добра туристическа хижа в България“ за 2018 година и е предпочитано място за много туристи.

Нашето последно посещение на хижата беше в края на септември 2021 година.

💡 Съвет: През летния сезон е добре да си запазите места няколко седмици по-рано.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

При лошо време или при по-малко хора лифтът не работи. За повече информация се обадете на 087 950 7466. Преходът е подходящ и за малки деца, които издържат на ходене.

Забележителности в близост до хижа „Добрила“

Хижа „Хубавец“
Хижа „Хубавец“ се намира на 970 м н.в. при водослива на Малката и Голямата река. До нея се стига от град Карлово по маркирана пътека. Маршрутът отнема 2 часа и е много приятен, защото се върви в красива гора покрай реката.

Връх Левски (Амбарица)
Връх Левски (Амбарица) е връх в Средна Стара планина. Висок е 2166 м, което го прави един от високите върхове в Стара планина. До него се стига 1 час и 25 минути от хижа „Добрила“.

Хижа „Амбарица“
Хижата се намира на 1503 м н.в. в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Хижата представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В новата сграда има вътрешни тоалетни, както и баня с топла вода на котелен бойлер. В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи.

Любопитна информация за Мегалит Вратата на Богинята

• Мегалит Вратата на Богинята е композиция от няколко огромни камъка (някои се виждат как са отсечени), като по средата има оформен прозорец.
• Смята се, че Мегалитът е създаден преди повече от 4000 години от народ живял по българските земи, а след това е използван от траките.
• Изграден е така, че по време на лятното равноденствие на 21-ви юни по време на залеза слънчевите лъчи преминават през прозореца.
Тук идва и теория, че мястото е било нещо като портал между световете, защото траките вярвали, че залезът символизира светът на мъртвите. Гледайки този мегалит започват да изникват много въпроси – как точно са направили това съоръжение, какво точно представлява.

Как се стига до Екопътека “Пътека през вековете”?

С кола: 
Село Бузовград до Казанлък, Сърнена средна гора

Пеша:
Пътека през вековете – 2 часа кръгов

Как се стига до началото до Екопътека “Пътека през вековете”?

Началото на пътеката започва от края на село Бузовград и по-точно южната му част. Минавайки през центъра на селото ще видите няколко насочващи табелки. Ако идвате от Казанлък карате по главния път на селото и точно преди последните къщи се свива в ляво (колата може  да я оставите в дясно някъде по уличките) и след реката веднага в дясно. Ще видите началните табели на екопътеката.

Какво ще видите по “Пътеката през вековете”:

• Мегалит Вратата на Богинята
• Крепост Бузово кале
• Местност Черковищата
• Тракийска гробница Крепост Бузово кале
• Мъжкият камък  и Дяланият камък – за тях не ни остана време и не са описани. Те са малко по-встрани от кръговия маршрут и ако искате да ги видите трябва да се отклоните.

Описание на маршрута

Мегалит Вратата на Богинята

След като стигнете до началото на екопътеката започва леко изкачване в горичката. Самият преход е много приятен като на няколко места има пейки и беседки за почивка.

Върви се ту в широколистна гора, ту на открито. Когато стигнете до беседката с информационно табло продължавате на дясно. Трябва да следвате бяло-зелената маркировка или нарисуваните усмивки по дърветата (наистина). От началото на пътеката до първата забележителност Мегалит Вратата на Богинята се стига за около 40 минути.

От Мегалитът се открива невероятна гледка в към Долината на тракийските царе, град Казанлък, билото на Стара планина и язовир Копринка.

След като се насладите на прекрасните гледки, продължаваме с маршрута към следващото място. Върнете се на разклонението при беседката с информационното табло и вместо да тръгнете наляво (от където дойдохте), продължете направо.

Крепост Бузово кале

Не след дълго се стига до кръстопът с табелка, където поемете на ляво към Крепост Бузово кале.
След около 15 минути приятна разходка през горичката ще стигнете до крепостта, която е абсолютно автентична. Смята се, че крепостта е ранновизантийска от 5-6 в. Сл.Хр. Построена е, за да охранява северните подстъпи на Средна гора и да наблюдава Казанлъшкото поле.

Стените са почти разрушени, от крепостта са разкрити части от стени на наблюдателни кули и основи на сгради. Тук отново може да се насладите на прекрасни гледки към долината.

Черковището

Спускайки се надолу в гората, не след дълго – около 15 минути, се стига до местност Черковището, в която били изградени византийски базилики от 5-6-ти век.

Tракийска гробница

Продължете по пътеката, като тук има малко по-стръмно спускане и трябва да бъдете малко по-внимателни. През есенната може да се наберете шипки, а пролетта е пълно с люляк. След 15 минути ходене ще видите бяла сграда, зад която е скрита  тракийска гробница. Гробницата е  от IVв пр. Хр., но е ограбена още през древността. По форма и размери гробницата наподобява Голямата Косматка. За съжаление за момента е заключена и няма как да се види.

Наблизо има пейки за отдих, където може да поседнете и да се насладите на природата.

Връщайки се обратно на пътеката, се продължава на ляво. Тук вървите по почти равна пътека още около 30 минути докато не стигнете Бузовград.

Забележителности в близост до Пътека през вековете

Казанлъшка Тракийска гробница
Казанлъшката гробница е разположена в парк „Тюлбето” Тя е част от голям некропол, който е разположен до древната столица на Одриското царство Севтополис. Оригиналът е вграден в специална защитна постройка и достъпът път до него е ограничен, но има нейно абсолютно копие, което е достъпно за посетители.

Могила Голяма Косматка – Гробница Севт III
Голямата Косматка е едно от най-големите открития в долината на царете. Освен, че е голяма, тя е особена с това, че е една от малкото не ограбени гробници. Тя е открита през 2004г. Строена е е през втората половина на V в. пр. Хр. Предполага се, че повече от век е използвана като храм, в който са извършвани орфически практики. Състои се от дромос (дълъг 13м.) и три камери с различен план – правоъгълна, кръгла с куполно покритие и правоъгълна, изградена в монолитен блок.

Етнографски Комплекс “Дамасцена”
Етнографския комплекс разполага с малък музей, градина, ресторант и розоварна, където посетителите могат да наблюдават производството на розово масло и да научат различни факти, характерни за Роза Дамасцена и за произвежданото от нея масло.