Маршрут: Върхове

Любопитна информация за Kаньон и връх Цирикова Църква

• Kаньон и връх Цирикова е много интересно и мистично място в Родопите.
• За параклиса „Св. Дух“ на връх Цирикова църква се носи много мрачна легенда.
• От върха се откриват много красиви гледки към Родопите.

Как се стига доKаньон и връх Цирикова Църква?

С кола: 
Хижа „Скални мостове“ – 70 км от Пловдив

Пеша:
Хижа „Скални мостове“ – хижа „Кабата“ – 1 час и 15 минути
Хижа „Кабата“ – връх Цирикова църква и параклис „Св. Дух“ – 15 минути
връх Цирикова църква и параклис „Св. Дух“ – каньон Цирикова църква – 5 минути

Описание на маршрута до Kаньон и връх Цирикова Църква

Хижа „Скални мостове“ – хижа „Кабата“

Маршрутът започва от хижа „Скални мостове“, която се намира малко след по-популярната хижа „Чудни мостове“. Хижата е голяма и функционира(макар и да не изглежда така). Пред нея има широко място за паркиране на коли.

От тук започва и друг хубав маршрут – до хижа „Персенк“.
Гледайки хижата пред вас тръгнете на дясно покрай нея. Ще минете покрай чешма, а след това веднага се включвате в асфалтиран път. Продължете право по пътя. По този път ще видите вдясно една беседка, а малко след това вляво втората чешма.

Ако нямате достатъчно вода си напълнете, защото следващата чешма е на хижа „Кабата“. След около 10-15 минути асфалтирания път свършва и преминава в коларски такъв. Вървейки още 10 минути ще видите вляво изоставени вили.

Маркировката, която трябва да следите е синя.

Около 50 минути от началото на на маршрута ще стигнете разклонение. Пътят се разделя на две – надясно е основаната маркирана пътека, а вляво са коларски пътища.

Малко по-нататък отново има разклонения, затова следете внимателно табелите и маркировката.

Ако искате първо да отидете до връх Цирикова Цъкрва продължавайте направо по пътеката, където маркировката от синя ще премине в зелена. Ако сте с деца или предпочитате да отидете директно до хижата продължавайте да следвате синята маркировка, която се отклонява леко в ляво. И в двата случая не след дълго ще излезете от гората и вляво ще видите сгради – това е хижа „Кабата“. Ако прецените може да минете през нея сега или след като посетите връх Цирикова църква.

Хижа „Кабата“ – връх Цирикова църква и параклис „Св. Дух“
Ако сте вървели направо по пътеката със зелена маркировка към връх Цирикова църква след като сте минали покрай хижата продължете по широкия път направо (хижата ви остава за гърба). В началото пътеката е равна, но лека полека започва плавно изкачване. След като доближите подножието на върха трябва да се оглеждате вдясно за табела и пътека към самия връх, защото широката пътека свършва.

След като видите табелата продължете по тясната пътечка. След и най-стръмното изкачван до върха, което е задъхващо, но много кратко. Ще видите вляво параклисът „Св. Дух“, който е свързан с една много тъжна легенда. Параклисът е отворен и може да запалите свещичка.

Легендата за Цирикова църква

По време на турското робство, помохамеданчването не подминало и жителите на село Забърдо.

Според легендата пристигнал веднъж с еничарите си един турски военачалник Дели Софта и заобиколил селото. По това време хората се намирали в църквата нагоре в планината. Заловил ги Дели Софта и им казал “Или фесовете или главите”.
Българите, които отказали да приемат чуждата вяра били вкарани в черквата, където турците един по един изклали всички заедно с малките деца. Църквата се огласила от викове и писъци, които се чули в цялата планина. От този именно писък (цирикане) тя била наречена “Цирикова черква”.

Над параклиса има маса с пейки и панорамна гледка към “гънките” на Родопа планина. От тук може да видите връх Снежанка, както и Роженската обсерватория.

Връх Цирикова църква – каньон Цирикова църква
За да стигнете до каньона трябва да заобиколите параклиса отдясно и да продължите по пътечката. Тук трябва да бъдете много внимателни, защото следва много стръмно спускане. След спускането има съвсем кратко вървене, след което ще излезете над каньона.

Трябва да се оглеждате вдясно за “входа му”. За някакъв ориентир има две дървета и много корени на повърхността.

Спускането е стръмно, но има сложени въжета, с които да си помогнете. След като слезете тръгнете наляво (направо няма нищо интересно). Има няколко спускания и изкачвания.

Горе-долу за 5-10 минути ще го минете. За да излезете от каньона трябва да се върнете по същия път обратно.
Каньонът е някак скрит в гората и е впечатляващ, защото няма подобен в България. За да се върнете трябва да минете отново по същия път. В хижата може да си починете и да хапнете.

Забележителности в близост до каньон и връх Цирикова църква

Хижа „Персенк“
Хижата е разположена в местността Чадъра, Западни Родопи. Представлява комплекс от няколко сгради и бунгала. До хижата може да се стигне от село Орехово за около 2 часа по маркирани пътеки или от хижа „Скални мостове“ за около 1 час и 30 минути. На около 2 часа се намира и връх Голям Персенк, на който е най-високият в планинския дял Чернатица. 

Чудните мостове и хижа „Чудните мостове“
Природен феномен Чудните мостове и хижа „Чудните мостове“ се намират в Родопите. До тях се стига за около 1 час и 30 минути от град Пловдив. Природен феномен Чудните мостове е една от най-красивите природни забележителности, които може да видите в Родопите.

Любопитна информация за връх Безбог

• Връх Безбог се намира в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“.
• Висок е 2645 метра.
• Името на върха означава „злочест“, „който носи нещастие“.
• Разположен на Полежанското странично било.

Как се стига до връх Безбог?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт: 
Хижа „Безбог“

Пеша:
1. Хижа „Безбог“ – връх Безбог – 1 час
2. Връх Безбог – хижа „Безбог“ – 1 час и 40 минути

Връхът може да се изкачи по два маршрута. Най-популярният е като тръгнете към “душеватката” и Попово езеро, след което се изкачите на седловината между върховете Полежан и Безбог (вторият етап на прехода, който сме описали тук, но в обратна посока). Ние ще ви предложим малко по-различен кръгов маршрут.

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – връх Безбог

Маршрутът тръгва покрай десния бряг Безбожкото езеро, където вдясно ще видите изоставена постройка. Това са руините на старата хижа „Безбог“, която е разрушена от лавина през 1971 година. Пътеката към върха минава вляво на постройката. По тази пътека няма маркировка, но „пирамидките“ от камъни могат да ви водят.

Пътеката е доста стръмна и през по- голямата част е през клекове. Малко преди върха започва каменист участък, който също е стръмен. Внимавайте къде стъпвате между камъните.
На самия връх има кръст и веднага ще го познаете щом го видите.
Гледката оттук е много красива: на Изток част от Кременското езеро, до него върховете Севрия, Джано, Джангал както и част от Поповото езеро. В другата посока се виждат връх Полежан, Стражите и Десилица.

Връх Безбог – хижа „Безбог“

Вместо да се върнете по същия път, може да минете през основния маршрут, по който се изкачва връхът. От върха се спуснете по южния склон. За 10-15 минути ще слезете надолу към седловината между двата върха – връх Безбог и връх Полежан. Пътеката направо продължава към вр. Полежан, а наляво към хижа „Безбог“

Оттук маршрутът е предимно спускане. След около 20 минути има отново разклон – надясно към Поповото езеро, а наляво към хижа „Безбог“. От разклона до хижата пътеката е почти равна, освен в последните метри преди „душевадката“. След като превалите тази последна височина пред вас се открива вълшебството на синьото Безбожко езеро и кацналата близко до брега му хижа. Остава само да минете по каменистата пътека до брега и през един равен участък покрай езерото и сте там. Маршрутът е много лесен и сравнително кратък при изкачването на върха. Ще се поизпотите малко, но си заслужава. Наградата е невероятната гледка отвисоко.

Забележителности в близост до връх Безбог

Връх Полежан
Връх Полежан се намира в Северен Пирин на височина. Той е е най-високият гранитен връх и четвърти по височина в планината. Около него се намират двете най-високи езера в Пирин – Горното Полежанско, което е най-високо езеро и в България, и Горното Газейско, което е на второ място в Пирин. Старото име на връх Полежан е Мангър тепе. Думата мангър идва от турски и означава монета. Кръстен е така, защото върхът е покрит с каменни плочи, по които когато се върви се чува тракане като от монети. От хижа „Безбог“ до върха се стига за около 2 часа и 20 минути.

Любопитна информация за връх Ботев и Тарзановата пътека

• Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина.
• С неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин.
• Старото име на върха е Юмрукчал.
• През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
• До върха може да се стигне по няколко маршрута, като най-краткият е по Тарзановата пътека.
• Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор „Тарзан“, който прокарва пътеката през 1944 г. По-късно загива точно на нея.

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Ден 1
Местност Паниците – хижа „Рай“

С кола: 
До местност Паниците – на 5.6 км от град Калофер

Пеша:
1. Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа

Описание на маршрута

Местност Паниците – хижа „Рай“

Началото на маршрута започва малко след хотел „Калоферските войводи“ – ще видите упътваща табела. След това пътеката пресича река Тунджа по мост, след което върви за кратко по левия бряг на реката. Маркировката, която трябва да следвате през целия маршрут е синя. Очаква ви много стръмен склон в гората докато не стигнете табела на НП „Централен Балкан“, където пътеката става сравнително равна. Маршрутът продължава през гориста местност, а веднага след нея се излиза на открито. Тук може да срещнете стада с добитък и кучета, които ги пазят. Съветваме ви да ги заобиколите отдалеч, за да не се впуснат кучетата.

Продължавайки по пътеката ще видите отклонение: пътеката вдясно и нагоре, отбелязана с жълта маркировка, води към заслон „Маринка“ и връх Ботев, а вляво друга пътека със зелена маркировка идва от екопътека „Бяла река“. Вие трябва да продължите по пътеката направо със синята маркировка. Само няколко минути след разклона пред вас ще се открият едни от най-красивите гледки – към Джендема и връх Ботев над него. Тук ще видите две пейки, на които да си починете и да се насладите на красотата на природата.

Изкачване в гората

Не след дълго маршрутът навлиза в гориста местност, а след 10-15 минути отново ще видите място за отдих с гледка към върха. Скоро ще стигнете до дървен мост и ще преминете река Малка Бъзовица, а малко след това ще видите първата чешма (Мечата глава) по пътя. Около нея има пейки за почивка. След около 10-тина минути има още една чешма. Малко след втората чешма ще преминете бетонен мост. Оттук започва постепенно изкачване.

Останалата част от маршрута до хижа ще вървите през гора, което е страхотно спасение в горещите дни. Преди най-трудното изкачване ще видите две пейки насред гората – починете си, защото следва най-стръмният участък. Пътеката започва да се вие на зиг-заг. Изкачването изглежда безкрайно, но с добро темпо продължава около 30-40 минути. Ще излезете на хребета и пред вас ще се открие панорамна гледка към хижа „Рай“, а зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема. До хижата ви остават около 5 минути.

През летния сезон и особено през уикендите около хижата е пълно с десетки хора и е доста шумно. Препоръчваме ви да си носите храна, защото се случва в хижата да не предлагат в определени часове. Ако ще преспивате се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта. Важно е през летния сезон да си запазите места поне месец по-рано.

Ден 2
Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Пеша:
1. Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека) – 3 часа
2. Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 5 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

От хижата тръгнете по пътеката край параклиса. Маркировката за момента е синя и зелена. Не след дълго ще стигнете разклона за Райското пръскало, подминете го и продължете по пътеката. След още малко ще видите предупредителна табела за лавини, след нея е и разклонът. Главната пътека със синя маркировка продължава към хижа „Васил Левски“, докато Тарзановата пътеката е надясно и нагоре. Хванете ли пътеката, от тук до връх Ботев трудно бихте се объркали. От разклонението до първото метално въже е около 30 минути.

Тарзановата пътека

Тарзановата пътека на места е тясна и стръмна, но има поставени въжета, които да ви помогнат да преминавате. Тя е далеч по-лека от връх Купена в Стара планина или Кончето в Пирин. Все пак е важно да знаете, че при мокро време става хлъзгаво и опасно. Участъкът със стоманените въжета се минава за около 45 минути, след което ще излезете над Райските скали.

От тук се открива гледка към хижа „Рай“. Тук можете да тръгнете по билната пътека с колова маркировка наляво или да продължите по лятната, маркирана със зелен цвят.

Препоръчваме ви при лошо време с ниска видимост да използвате билната пътека. При ясно време продължете по лятната. Пътеката става с по-лек наклон и е очертана и широка. Пред вас ще се открие кулата на върха. В далечината ще видите и Вечната пряспа, която дава начало на водата, спускаща се към Райското пръскало. След около половин час пътят прави завой. Малко след него се оглеждайте вляво за маркировка. Пътят направо пак ще ви отведе до върха, но е по-заобиколен. Той е препоръчителен при мъгла и лошо време. Още малко изкачване и ще стигнете първенеца на Стара планина – връх Ботев. Тук можете да си направите почивка и да хапнете.

Важно е да знаете, че връх Ботев се смята за най-мъгливото и едно от най-ветровите места в България, затова бъдете добре подготвени за прехода и следете метеорологичната обстановка.

Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Връщането към хижа „Рай“ и местност Паниците става по същия маршрут.

Любопитна информация за връх Синаница

• Връх Синаница е един от най-красивите български върхове.
• Намира се в Северен Пирин.
• Издига се на 2516 м височина.
• Изграден е от розово-сив мрамор.
• Погледнато от югозапад има разцепен вид.
• Може да го срещнете още под името Разцепения връх, Сини връх, Чуката и други.

Преди да тръгнете

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:
• Хижа „Вихрен“ – връх Синаница през Момин връх – 3 часа и 50 минути
• Хижа „Вихрен“ – връх Синаница през хижа „Синаница“ – 3 часа и 50 минути (описания маршрут)
• Хижа „Яне Сандански“ – връх Синаница – 4 часа

Ако имате опит в планината може да направите маршрута от хижа „Вихрен“ и за ден по билото на върха. Има вариант да се качите до върха, а след това да отидете до заслон „Спано поле“. Този двудневен маршрут сме описали в книгата ни за Пирин планина.
Маршрутът, който ние ви предлагаме описан тук е през хижа „Синаница“, където да останете за една нощувка.

Първи ден
Хижа „Вихрен” – хижа „Синаница“ – 3 часа и 50 минути
Втори ден
Хижа „Синаница“ – връх Синаница – хижа „Вихрен“ – 5 часа и 40 минути

Как се стига до връх Синаница?

Ден 1
Хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
1. Хижа „Вихрен“ – Муратово езеро – 45 минути
2. Муратово езеро – Бъндеришка порта – 1 час и 5 минути
3. Бъндеришка порта – Синанишка порта – 1 час и 30 минути
4. Синанишка порта – Синанишко езеро и хижа „Синаница“ – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“

От хижа „Вихрен“ тръгвате по синьо-жълтата маркировка към Муратовото езеро. До езерото ще ви отнеме около 45-50 минути. Може да направите кратка пауза и да се насладите на езерото с гледка към връх Тодорка. От езерото продължавате по сипеите нагоре като следвате маркировката. Очаква ви кратък равен участък, а след това и най-голямото изкачване за деня, а именно Бъндеришката порта. Частта от Муратово езеро до Бъндеришка порта се минава за час и малко. След като стъпите на Бъндеришка порта пред вас се разкрива гледка към обширното Спано поле.
Следва и най-приятната част от прехода – вървите по почти равна и добре отъпкана пътека. Маркировката тук вече е в син цвят. Час и половина от Бъндеришката порта трябва да стигнете и Синанишката порта. От тук ще се разкрие гледка към кристалните води на Синанишкото езеро и стръмните бели склонове на връх Синаница. Слизането към хижата е бавно и на места по сипеи, но пък гледките са много красиви.
Пълно описание на тази част от прехода може да прочетете в основната ни статия за прехода хижа „Вихрен“ – хижа „Синаница“.

Ден 2
Хижа „Синаница“ – връх Вихрен – хижа „Вихрен“

Пеша:
Хижа „Синаница“ – връх Синаница – 1 час
Връх Синаница – Синанишка порта – 1 час
Синанишка порта – хижа „Вихрен“ – 3 часа и 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Синаница“ – връх Синаница

Изкачването от хижата към върха е доста стръмно и затова не се препоръчва за хора със страх от височини. На места пътеката е опасна.

Заобиколете Синанишкото езеро отляво. По пътя няма маркировка (на места може да видите зелени линии), затова следвайте „пирамидките“ от натрупани камъни.

Лека-полека започва изкачването по големите камъни, на места има сипеи и трябва да се внимава. Наклонът е голям и понякога се налага да се придвижвате на „четири крака“. Вървете на определено разстояние един от друг, тъй като някои камъни не са стабилни и може да се търколят надолу към другата част от групата. Колкото по-нагоре се изкачвате толкова по-красиви гледки се откриват зад вас. Спиранията зачестяват не толкова заради умората, колкото за да им се насладите.
Синанишкото езеро отвисоко изглежда невероятно.

В далечината зад него се виждат връх Вихрен, връх Кутело и връх Бански суходол.

След около час катерене ще стигнете върха. Чувството да гледаш отвисоко е уникално. Буквално забравяш за всичко и само се наслаждаваш на панорамата във всички посоки.

Връх Синаница – Синанишка порта

След изкачването на 2516 м височина следва слизане. Вместо да се връщате отново към хижа „Синаница“ продължете по билото от юг към Синанишката порта. Трябва да внимавате да не се хлъзнете по сипеите.

Пътеката не е маркирана, но е ясно различима и минава покрай съседния Момин връх, отделен от връх Синаница с голям процеп. Тази част от маршрута напомня на почти отвесната част на пътя към Кончето. Пътеката е тясна и трябва да вървите един по един.

На места по пътя има пролуки между скалите, откъдето може да видите хижа „Синаница“, Синанишкото езеро както и върха. И от тези места гледките са спиращи дъха.

През голяма част от пътя в далечината на юг се вижда заслон „Спано поле“. В зависимост от темпото ще стигнете до Синанишката порта за около час.
Ако искате да покорите връх Синаница без да минавате през хижата е удачно да минете по южния склон – пътеката, която минава през Момин връх . И този маршрут не е за хора, които имат проблем с височините, но няма много рязко изкачване и скали.

Синанишка порта – хижа „Вихрен“

От Синанишката порта поемете по пътя на обратно към хижа „Вихрен“. Ако имате достатъчно време може да изкачите Муратов връх.

Забележителности в близост до връх Синаница

Заслон „Спано поле“
Заслонът се намира в Северен Пирин на 2055 м надморска височина. Представлява основна сграда с кухня и туристическа столове, както и спално помещение. През основната сграда има 10 четири местни бунгала. Бунгалата са реновирани през 2020 година.

Връх Муратов
Върхът се намира в Северен Пирин на главното пиринско било. Висок е 2669 метра. и е изграден от гранит. На връщане от връх Синаница към хижа „Вихрен“ може да отделите малко време за да го изкачите. От Бъндеришка порта до върха е около 40 минути.

Любопитна информация за връх Джано и Кременски езера

• Връх Джано и Кременски езера се намират в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“
• Връх Джано е висок 2590 м.
• Кременски езера са езерна група в Северен Пирин.
• Те са девет на брой (седем постоянни и две пресъхващи).
• Разположен е на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал.
• Наоколо се издигат върховете Сиврия (2590 м) на северозапад и връх Джано (2668 м).

Как се стига до връх Джано и Кременски езера?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт: 
Хижа „Безбог“

Пеша:
1.Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути
2.Попово езеро – връх Джано – 1 час и 10 минути
3.Връх Джано – Долно Кременско езеро- 1 час
4.Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“- 1 час и 30 минути
5.Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“ – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

От хижа „Безбог“ тръгнете покрай десния бряг на Безбожкото езеро. Следвайте зелено – жълтата маркировка. Не след дълго ще стигнете така наречената „душевадка“. Това е стръмна пътека, която още в началото ще ви остави без дъх. Пътеката преминва през клекове и скоро пред вас се откриват невероятни гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

След около 30 минути ще стигнете до разклон, пътеката направо е към Поповото езеро, а тази надясно към връх Безбог и връх Полежан. Преходът продължава с леки спускания и изкачвания, като около 10 минути преди да стигнете езерото ще се отзовете на второто разклонение. Надясно с жълта маркировка е пътеката към хижа „Демяница“, а наляво по зелената маркировка продължава пътеката, която трябва да следвате. Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. 

Попово езеро – връх Джано

Заобиколете Поповото езеро отдясно. Това отнема 15-20 минути. Ще излезете на широка поляна, откъдето продължете направо. Следва разклонение – надясно към Самодивските езера и заслон „Тевно езеро“, а направо към връх Джано. Ако се притеснявате, че можете да се объркате, просто се придържайте към реката и зелено-синята маркировка.

Започва леко и постепенно изкачване като зад гърба ви може да видите Поповото езеро и връх Джангал.
Следва още едно разклонение – направо (зелената маркировка) е пътеката към Демиркапия, а наляво (синята маркировка) е вашият маршрут към връх Джано.

Не след дълго ще видите върха и предстои последно изкачване към него. То е плавно, по мека пътека. Колкото повече се изкачвате толкова по-красив става пейзажът зад вас.

След около 30 минутно изкачване ще стигнете върха. Гледките без преувеличение са невероятни. Пред вас се откриват Кременските езера, вляво е Поповото езеро, а между тях се издига връх Сиврия (2590 м). В далечината отляво се виждат връх Момини двори, връх Джангал и връх Полежан. Зад гърба ви остава връх Кадиев рид (Ченгелчал).

Връх Джано – Долно Кременско езеро

От върха езерата изглеждат много близо, но всъщност не е така.
Малко след каменистата част започва спускането към Кременските езера. Вдясно ще видите много стръмна пътека, по която трябва да тръгнете. Бъдете много внимателни, защото на моменти е малко хлъзгаво. Хубавото е, че дори и да паднете по дупе докато сте на земята може да си наберете боровинки. Пътят е осеян с тях и през лятото, когато са узрели може да си похапнете.

В тази част на пътеката няма маркировка, на места има пирамидки, но като цяло няма място за притеснение, защото целта е пред очите ви.
Първото езеро, покрай което ще минете е Леденото езеро. Нарича се така, защото винаги има останал сняг в него.

Следва едно малко езерце, а после Горно Кременското езеро. След като го заобиколите ще забележите жълта маркировка, която трябва да следвате.

Трудно бихте преминали покрай езерата без да се огледате в кристално чистите им води и да видите отраженията на извисяващите се зад тях върхове.

При Долно Кременско езеро може да си починете за кратко. Тук е по-спокойно, защото тези езера не са толкова популярни и няма много хора.

Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“

Оттук започва частта с клекове, слизане, изкачване, преминаване на реки и навлизане в красива гора.
Когато подминете Долно Кременско езеро се открива гледка към местността, която трябва да преминете, а в далечината се вижда връх Безбог.

Следва малко по-стръмно спускане по камъни и преминаване през гъста растителност. Маркировката продължава да е жълта. Пътеката пресича малка рекичка, минава през клекове, но се вижда ясно.

Не след дълго се навлиза в гората. По пътя има много боровинки, на които е много трудно да устоите.

Ще стигнете до разклонение – надясно към село Кремен, а наляво към хижа „Безбог“. Трябва да поемете наляво като тук маркировката се сменя на червена.
След като излезете от гората трябва да преминете през река Ретиже. Бъдете внимателни, защото реката може да е пълноводна и да се наложи да я прекосите боси.

Продължете нагоре, като следвате червената маркировка и не след дълго пак ще се озовете на разклонение. Наляво са Рибните езера, а надясно е вашата пътека към хижа „Безбог“.
Отново следва изкачване и заобикаляне на голямо възвишение. След като преминете тази част излизате на сравнително равно място с много растителност, като на моменти в зависимост от сезона пътеката може да се губи, затова следете червената маркировка.

От това място също се разкрива красива панорама. Ще видите връх Сиврия и връх Джангал от друг ъгъл. Още малко изкачване и най-накрая ще стигнете овчарника Шутина мандра, който се ползва и като заслон.

Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“

Последната част от маршрута се минава за около 30 минути. През цялото време се върви през клекове. Маркировката е червена, а пътеката е ясна и няма къде да се отклоните. Тази част е приятна, но ако бързате може да ви се стори безкрайна и малко досадна.

Най-накрая след последния завой измежду клековете пред вас е Безбожкото езеро.
Тук ще завършите пешеходната част на кръговия маршрут. Този поход е със средна трудност, по-продължителен е, но е много разнообразен и с много и различни природни забележителности.

Забележителности в близост до връх Джано и Кременски езера

Връх Безбог
Намира се в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“. Висок е 2645 метра. Разположен на Полежанското странично било. До него се стига за около 1 час и 40 минути от хижа „Безбог“.

Тевно езеро
Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар, на 2512 метра надморска височина. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“. До езерото се стига по маркирана пътека от хижа „Безбог“ за 3 часа и 30 минути.

Любопитна информация за връх Камен дел

• Връх Камен дел е един от най-лесно достъпните върхове във Витоша.
• Висок е 1862 м
• От него се открива гледка към град София.

Как се стига до връх Камен дел?

С кола: 
Град София – Хижа „Алеко“ – 27 км

Пеша:
Хижа „Алеко“ – връх Камен дел – 1 час и 15 минути

Описание на маршрута

Хижа „Алеко“ – връх Камен дел

Пътеката започва близо до билетната каса на кабинковия лифт от „Симеоново“. Ще видите метална ограда покрай която трябва да минете. Началото на прехода е обозначено с табели за Златните мостове, а маркировката е жълта. Малко след металната ограда пътеката се разделя на две. За върха трябва да тръгнете наляво. Пътеката върви само направо и се следват жалоните. След което ще излезете на платото и трябва да пресечете пътеката за Черни връх като продължавате да следите маркировката.

При нашето посещение се объркахме и тръгнахме по дясната пътека още в началото, която ни отведе до красиво мостче и морени. Тя е една идея по-заобиколна. Ще ви отведе до лифт Бай Кръстьо, откъдето трябва да поемете наляво и отново следвате табелите за Златните мостове.

След като вече сте на платото поемете към заслон Ушите като следвате жалонната маркировка. Пътеката е ясна и широка и не би трябвало да се объркате, освен ако не ви свари мъгла или буря. Зад заслон Ушите ще видите и едноименния връх Ушите (1906 м).

След около 5-10 минути от заслона ще стигнете върха. От него може да се насладите на гледката към София, софийското поле, Люлин планина дори и Стара планина.

Забележителности в близост до връх Камен дел

Връх Черни връх
Черни връх (2290 м н.в.) е най-високият във Витоша, както и едно от най-посещаваните места в планината. До Черни връх има множество маршрути, но най-популярният тръгва от хижа Алеко, където ще ви отнеме около ⏱ 1 час и 30 минути да достигнете върха, като следвате стълбовата(зимна) маркировка.
От върха се разкрива невероятна гледка към Рила, Стара планина, както и Софийска котловина. Важно е да знаете, че Черни връх е вторият най-ветровит връх в България е добре да се съобразите с метеорологичните условия, особено през зимата. Любопитен факт е, че първото зимно изкачване се е случило на 31-ви януари 1905 г.

Любопитна информация за връх Тодорини кукли

• Тодорини кукли са четири скални върха с общо име, най-високият от които е 1785 м.
• От там се откриват гледки към връх Ком, град Монтана, Берковското поле и Врачанския балкан.
• Има различни легенди за името на върха, една от които е за мома Тодора, живяла по време на турското робство и намерила смъртта си хвърляйки се отгоре, за да не стане турска невеста.

Как се стига до връх Купена?

С кола:
Петрохански проход

Пеша:
Петрохански проход – връх Тодорини кукли – 2 часа

Описание на маршрута

Петрохански проход – връх Тодорини кукли

От Петроханския проход завийте надясно към хижа „Петрохан“ (в момента не работи). Преди да стигнете хижата има широко място за паркиране и чешмичка. От там тръгнете по пътеката зад чешмичката, като следвате червената маркировка. Минава се през букова гора за около 10 минути, след което се излиза на път. Пресечете пътя и продължете нагоре по пътеката, като ще минете покрай блато (може да има по-гъста растителност). Следете пътеката. Не след дълго се излиза на място с беседка и широк черен път, а пред вас се открива красива гора. От тук поемете наляво. По-нататък по пътеката ще стигнете до табели и сграда (хижа „Петрохан“), тук поемете по широката пътека наляво.

Около 10 минути ще се движите в красива гора, после 20 минути сред храсти и по-нарядко сред дървета, след което ще излезете на плато.

След около час вървене от началото на прехода ще видите първото разклонение, но не се притеснявайте – двете пътеки се сливат.

След още 10-15 минути ще излезете на следващия разклон, където се събират няколко пътеки. В далечината вляво ще видите връх Тодорини кукли.

Най-дясната (червената) маркировка е от маршрута Е3 „Ком-Емине“. Най-лявата подсича върха, а средната се качва на билото. Поемете по средната пътека със синя маркировка.

До първият връх ще стигнете за около 10 минути, ще го познаете по бетонната кула. От Тодорини кукли се виждат връх Ком, градовете Вършец, Берковица, Монтана както и Врачанския балкан.

Забележителности в близост до връх Тодорини кукли

Връх Ком
Връх Ком е най-високият връх на Берковската планина, дял от Западна Стара планина. Висок е 2015,8 м. Върхът е началото на маршрута „Ком – Емине“. До него се стига по маркирана пътека от хижа „Ком“ за около 1 час и 40 минути.

Любопитна информация за връх Купена

• Връх Купена се намира в Централен Балкан.
• Висок е 2169 м надморска височина
• Смята за един от най-красивите и трудни за изкачване върхове в Стара планина.
• Има много остри форми и е алпийски тип.
• Част е от маршрута „Ком-Емине“.

Как се стига до връх Купена?

С кола:
Лифт „Сопот“ – на 1 км от град Сопот

С лифт:
До междинна станция на лифт „Сопот“ – 20 минути

Пеша:
1. Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица) – 2 часа и 20 минути
2. Връх Левски(Амбарица) – връх Купена – 1 час и 15 минути
3. Връх Купена – хижа „Хубавец“ – 2 часа и 40 минути
4. Хижа „Хубавец“ – град Карлово – 2 часа

Описание на маршрута

Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица)

Първият етап от маршрута е преминаването през хижа „Добрила“ и изкачването на връх Левски(Амбарица). До стигането на хижата ще ви е нужен около час, а до върха още час и 20 минути. Ако за първи път минавате маршрута може да прочетете цялото описание тук.

Връх Левски (Амбарица) – Купена

От върха тръгнете по билото на изток към връх Малка Амбарица. Може да подсечете върха от ляво.

След 15-20 минути от връх Левски (Амбарица) ще стигнете първото разклонение – наляво по коловата маркировка е пътят за хижа „Амбарица“.

Вие продължете направо по главната пътека. След 10 минути ще стигнете и до втория разклон към хижа „Амбарица“, който е маркиран със зелено. Отново продължете направо.

Пътеката е сравнително лека, няма резки изкачвания или слизания. След още 20 минути ще минете покрай връх Малък Купен и не след дълго ще стигнете подножието на връх Купена. Тук можете да си направите почивка преди изкачването на върха. Вдясно ще видите единственото високопланинско езеро в Стара планина – Локвата.

След кратка почивка ви очаква най-трудната част от маршрута – изкачването на върха. Ако до сега сте си помагали с щеки, време е да ги приберете. Изкачването върви по тясна и стръмна пътека, на места дори екстремна и трябва да се катерите на „четири крака“. Малко преди върха предстои най-сложната част – стеснение между скалите, което трябва да преминете, като се наберете и подпрете на съседната скала или някой ви издърпа. Доста е неудобно, ако сте с раница. Има стоманени въжета, но по-ниските хора трудно ги достигат. Минете ли тази част, другото е песен!

Стигнете ли върха, ще разберете защо си е заслужавало. Гледките са спиращи дъха!

Пред вас ще се разкрие така наречения алпийското било на Стара планина – върховете Кръстците, Костенурката, Жълтец, Млечен чал и в далечината първенецът на Стара планина – връх Ботев. Зад вас остават върховете Левски и Малка Амбарица. На югоизток ще забележите сгушена в гората хижа „Васил Левски“.

Връх Купена – хижа „Хубавец“

Този етап от маршрута е малко по-труден за ориентиране. Ако не се чувствате сигурни, се върнете по същия път към хижа „Добрила“.
След като сте си починали и сте се насладили на чудесните гледки, тръгнете по южния склон на връх Купена. Пътеката в началото е стръмна, като по-надолу става по-полегата. За ориентир може да използвате езерото Локвата.

Трябва да минете покрай него и да ви остане вдясно. След като подминете езерото трябва да достигнете хребет Хубавеца. Спуснете се право по хребета – в далечината леко вдясно от вас трябва да виждате пастирска колиба (Маркова колиба) и долината на Стара река.

Продължете все надолу, добре е, ако имате щеки, да ги използвате, за да си спестите болката в колената. От връх Купена до пастирската колиба ще ви отнеме около час и половина.

До Маркова колиба има чешмичка, от която можете да си налеете вода. Подминете колибата отляво и продължете по пътеката, която навлиза сред високи храсти.

Не след дълго храстите ще се сменят с дървета и вече ще се намирате в гората. Маркировка няма, но пътеката е ясна и се вие все надолу. Колкото по-надолу слизате, толкова по-стръмно става. Около 55 минути след пастирската колиба ще чуете шума на реката и ще излезете на главната пътека между хижите „Амбарица“ и „Хубавец“.

От тук поемете наляво, където пътеката върви покрай реката и след 15 минути ще стигнете до хижа „Хубавец“.

Хижа „Хубавец“ – град Карлово

От хижата тръгнете по синята маркировка към град Карлово. Пътеката в началото е почти равна и се движи покрай Стара река в приказна гора. Ще минете няколко мостчета, които ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

След около 50 минути ще достигнете до бараж, а вляво от пътеката ще видите пейки за отдих. Маршрутът се движи ту нагоре, ту надолу. На 40 минути от баража ще стигнете пейка с гледка към град Карлово. От тук пътеката става все по-скалиста. След 30 минути от пейката ще достигнете и крайната точка – парка на град Карлово.

Забележителности в близост до връх Купена

Връх Ботев

Връх Ботев е първенецът на Стара планина. Намира се в централната част на планината на 2375,9 м. Старото име на върха е Юмрукчал. До него водят множество маршрути, като най-популярните са от хижа „Рай“ и хижа „Плевен“.

Хижа „Амбарица“

Хижата се намира на 1503 м н.в. в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Хижата представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В новата сграда има вътрешни тоалетни, както и баня с топла вода на котелен бойлер. В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи.

Любопитна информация за връх Мусала

• Връх Мусала е гордостта на Рила със своите 2925 метра. Той е най-всиокият връх в България и на целия Балкански полуостров.
• Върхът издига снага в Мусаленския дял на планината, на едно от основните рилски била – Мусаленското.
• Върховете Малка Мусала (2902 м) на изток-североизток и Малък Близнак (2777 м) – на юг, са в съседство с връх Мусала, на същото било.
• От върха се разкрива гледка към Пирин, Витоша, Средна гора, Родопите и величествената Стара планина.

Как се стига до връх Мусала?

С кола:
Лифт Ястребец, Боровец

С лифт: 
Лифт Ястребец – хижа „Ястребец“ – 20 минути

Пеша:
1. Хижа „Ястребец“ – хижа „Мусала“ – 1 час
2. Хижа „Мусала“ – Ледено езеро – 1 час и 30 минути
3. Ледено езеро – връх Мусала – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Мусала“ – Ледено езеро

След като стигнете хижа „Мусала“ ви остават около 2 часа преход до върха. До хижата се намират първите три езера от езерната група Мусаленски езера. Тръгнете по дясната страна на езерото пред хижа „Мусала“. От тук започва постепенно изкачване, пътеката става все по-камениста и все по-често се върви по морени. По пътеката ще минете покрай две езера, първото от които е Алековото езеро. След около 30-35 минути ще достигнете до Леденото езеро.

Ледено езеро – връх Мусала

Сега е моментът да си отдъхнете преди последното изкачване. То е най-трудно и изморително заради голямата денивелация. Тук е и единствената чешма по пътя.

Има две пътеки – лятна и зимна. Зимната е камениста и стръмна, но има обезопасително метално въже.

За по-неопитните туристи е препоръчително да изберат лятната пътека. След около половин час нагоре ще стигнете най-високата точка на България.

Пред вас ще се открие уникална гледка към върхове и езера. На юг са Маричините езера, на север – Ледено езеро и местността, от която дойдохте, на изток – върховете Малка Мусала (2902 м) и Иречек (2852 м). При ясно време можете да видите в далечината на запад връх Мальовица.

Сградите на връх Мусала

Сигурно много от вас са изкачвали първенецът на Балканите връх Мусала и са забелязвали двете сгради на върха. Знаете ли обаче какви са те и за какво служат?

Първата от тях е метеорологична станция, изградена през 1932 г., на Националния институт по метеорология и хидрология. Тя е първата за България и най-високо разположената на Балканския полуостров метеорологична станция.

Втората сграда е Базовата екологична обсерватория „Мусала“ на Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН. В нея се извършват комплексен мониторинг на околната среда, глобалните промени в климата, физични и химични процеси в атмосферата и други изследвания.

Забележителности в близост до връх Мусала

Връх Иречек
Връх Иречек се намира в Източна Рила съвсем близо до връх Мусала. Той е висок 2852 метра и е на трето място по височина в Рила. До него може да се стигна от хижа „Мусала“ за около 3 часа.

Връх Дено̀ и Саръгьолски езера
Връх Дено̀ и Саръгьолски езера са разположени в Източна Рила, Мусаленския дял
Върхът е висок 2790 м н.в. и се нарежда на четвърто място по височина в Рила. Саръгьолските езера са скрити в подножието на връх Дено и са познати още като Жълтите езера. До върха се стига от хижа „Мусала“ за около 1 час и 15 минути, а до гледката към езерата за около 2 часа.

Маричини езера
Маричините езера са група от четири езера, разположени в Маричинския циркус, в Мусаленския дял на Рила. Циркусът е формиран между върховете Голям и Малък Близнак, връх Маришки чал и връх Манчо. От езерата извира река Тиха Марица, която се слива с река Права Марица и двете дават началото на най-дългата река, извираща от територията на България – Марица. Две от езерата пресъхват през лятото, а другите две са постоянни. Те са труднодостъпни, но може да ги видите от връх Мусала.