Етикет: 4/6 средно

Любопитна информация за хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало

• Хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало се намират в Стара планина.
• Хижата е първата построена в Стара планина – през 1925 г.
• Тя е третата построена в България – след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша.
• Намира се в местността Голямата гюрля и е разположена на 1450 м н.в.
• Карловското пръскало е един от най-високо разположените водопади на територията на България.
• Намира се на около 1400 м н.в., а водите му падат от 30 метра височина.

Как се стига до хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало?

С кола:
До Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, град Карлово

Пеша:
1. Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – хижа „Хубавец“ – 2 часа
2. Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“ – 1 час
3. Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“ – 1 час и 30 минути
4. Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало – 10 минути

Описание на маршрута

Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – Хижа „Хубавец“

Маршрутът започва от края на парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ в град Карлово. След като стигнете парка, тръгнете по главната му алея и продължете почти до края. Ще стигнете мост със зелени парапети. Направо алеята продължава към ВЕЦ Левски и водопад Сучурум. Вляво преди моста има леко скрита пътека и табели за хижите „Хубавец“, „Балкански рози“ и „Васил Левски“. Тръгнете нагоре по пътеката. Очаква ви леко стръмно изкачване. Има табели, по които да се ориентирате, както и сини и зелени стрелки.

След около 15 минути ще стигнете разклонение. Пътеката надясно със синя маркировка е към хижите „Балкански рози“ и „Васил Левски“, а наляво – към хижа „Добрила“. Малко след разклонението ще видите пейка и първата чешма по маршрута.

Продължавайки нагоре ще стигнете друга пейка с много красива гледка към Балкана. Зад вас остава град Карлово и Карловската котловина. Пътеката има изкачвания и слизания докато в един момент ще стигнете сграда и бараж, а малко след него беседки за отдих, които се намират покрай реката.

До първата хижа – „Хубавец“ ви остават около 50 минути. Пътеката става все по-приятна като мостчетата ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

Малко преди хижата ще стигнете разклонение – наляво пътеката продължава към билото на Стара планина – връх Купена както и към хижа „Амбарица“, а надясно – към хижите „Балкански рози” и „Васил Левски“.

Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“

Продължете по пътеката, която минава вдясно от хижа „Хубавец“. Тя все така се вие покрай реката, като я пресича през няколко бетонни мостчета. След около 30 минути ще стигнете гроба на баба Меца стръвница. Няма как да не го забележите, защото е реален гроб на мечка. До него има дърво с аптечка и пейка за отдих. Пътеката е почти равна и е много приятна за ходене.

Малко преди хижа „Балкански рози“ има два метални моста, така ще разберете, че почти сте стигнали. В хижата можете да хапнете, да си починете и да се насладите на спокойствието и тишината, преди да продължите към хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало. В хижата може да си направите кратка почивка, да си налеете вода и да продължите към следващата хижа – „Балкански рози“.

Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“

От хижа „Балкански рози“ продължете по пътеката със синя маркировка към хижа „Васил Левски“. По пътеката няма чешми, затова си налейте вода. Първо ще преминете един бетонен мост, след което пътеката става малко по-стръмна и вече се върви високо над реката. След кратко изкачване ще чуете бученето на Казаните, които представляват няколко вира. След тях за последен път ще минете от другата страна на реката. Следва тесен и скалист участък. Пътеката ще ви преведе през няколко дървени мостчета и покрай няколко малки водопада. Последните няколкостотин метра, преди да излезете на поляната пред хижата, са най-изморителни.

За около час и половина от хижа „Балкански рози“ ще стигнете до хижа „Васил Левски“. В хижата можете да пиете домашен чай с истински мед, нещо, което за съжаление все по-рядко срещаме по хижите. Имайте предвид, че не винаги има обяд, затова се обадете предварително.

Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало

За да стигнете Карловското пръскало, тръгнете от хижата (ако сте с гръб) надолу и наляво. Ще видите насочваща табела. Първо ще минете през един дървен мост, а след това ще вървите успоредно на реката. Пътеката е ясна и няма как да се объркате.

За около 10 минути ще стигнете водопада. Карловското пръскало е много впечатляващо, препоръчваме ви да го посетите през пролетта или през ранното лято, за да се насладите на красотата му.

Основна информация за хижа „Васил Левски“

Хижа „Васил Левски“ е първата хижа, построена в Стара планина (1925 г.) и трета в България, след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша. Разположена е на 1450 м н. в. в местността Голямата гюрля. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 74 места, с вътрешни санитарни възли и бани.

Нашето последно посещение на хижата беше през септември 2021 година.

Информацията е обновена през май 2023 г.

Забележителности в близост до хижа „Васил Левски“

Райското пръскало
Водопадът Райско пръскало (1700 м н.в.) е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Височината му е 124,5 м. Водите му тръгват от вечните снежни преспи, скътани в южния склон на връх Ботев.

Връх Ботев
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина и с неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин. Старото име на върха е Юмрукчал. През 1942 г. там е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Любопитна информация за Седемте рилски езера

• Седемте Рилски езера, Чанакгьолски езера и връх Харамията се намират в Северозападна Рила, в Дамгския дял, наречен така на най-високия връх в околността – връх Дамга (2669 м).
• Разположени са стъпаловидно между 2100 м и 2500 м надморска височина в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и връх Харамията.
• Седемте рилски езера имат ледников произход. Свързани са помежду си с малки поточета.
• Те дават начало на река Джерман. Всяко езеро има собствено име, възникнало от формата и особеностите му.

Как се стига до Чанакгьолски езера, връх Харамията и Седемте Рилски езера?

С кола: 
Лифт Седем Рилски езера, Местност Паничище – на 10 км от Сапарева баня

С лифт:
До хижа „Рилски езера“ – 20 минути

Пеша:
1. Хижа „Рилски езера“ – езеро Бъбрека – 1 час и 30 минути
2. Езеро Бъбрека – Езерен връх – 1 час и 10 минути
3. Езерен връх – Раздела – 40 минути
4. Раздела – Зелени рид – Горно Паничино езеро – 50 минути
5. Горно Паничино езеро – хижа „Седемте езера“ – хижа „Рилски езера“ – 1 час и 30 минути

Важно преди да тръгнете!

Обиколката на Седемте рилски езера е най-популярният маршрут в Рила. Лятото е най-благоприятното време за преходи в планината, но и най-посещавано, затова, ако искате да имате преживяване в планината без тълпи от хора, ви съветваме да посетите езерата късно на пролет или през есента. Ако посещавате езерата през есента не забравяйте, че се стъмва много по-рано и трябва да сте навреме.

Описание на маршрута

Хижа „Рилски езера“ – езеро Бъбрека

От хижа „Рилски езера“ тръгнете надясно по горната пътека на Големия рид към езеро Бъбрека. Обикновено има тълпи от хора, които можете да следвате, но ако ви се наложи – маркировката по пътя е червената. Следва 20-минутно изкачване по леко стръмен склон. След като се изкачите, започва водоравно ходене и леко слизане към езерото Бъбрека.

Можете да поседнете и да се насладите на първото езеро. Важно е да знаете, че къпането, плакненето и пиенето от езерата са забранени. Просто се наслаждавайте на красотата им.

Езеро Бъбрека – Езерен връх

Идва ред на по-сериозно изкачване към следващото езеро – Окото. То е най-дълбокото ледниково езеро на Балканския полуостров и се намира на възвишение вляво от Бъбрека. До него се стига за около 25 минути.

Маршрутът е ясен, но ако все пак имате затруднения – следвайте маркировката, тук тя е в зелено и жълто. Пътеката нагоре криволичи, а по някое време ще видите чучур, от който можете да си налеете вода и да утолите жаждата си. Малко след това ще стигнете до езерото.

За да стигнете до Езерния връх и езеро Сълзата трябва да тръгнете наляво (синята маркировка надясно води по пътя към Отовишки връх и хижа „Иван Вазов“ и да изкачите последния склон преди невероятно красивата гледка от Езерния връх.

Вариант 1
Езерен връх – хижа „Рилски езера“

Тези от вас, които се качват на езерата за първи път, могат да направят обиколката като се спуснат отново към езерото Бъбрека. От там поемете по пътеката надясно и следвайте отново маркировката в зелено и жълто. Като вървите по пътеката от дясната ви страна остава езерото Близнака, а от ляво е езеро Трилистника. Слезте към Рибното езеро, зад което е и хижа „Седемте езера“. Продължете след хижата по каменистия терен. Маркировката е в червено и жълто. Вдясно се пада и последното – Долното езеро. В края на пътеката ще се озовете зад хижа „Рилски езера“.

Вариант 2
Езерен връх – Раздела

Ако искате една по-различна обиколка на езерата, с още по-живописни гледки и по-малко туристи, подминете езерото Сълзата и продължете към Раздела. Раздела е седловина, в която се пресичат туристическите пътеки от Седемте рилски езера, хижа „Иван Вазов“, хижа „Мальовица“ и пътеката, минаваща по Водни рид. Имайте предвид, че маршрутът се увеличава с около 2 часа (до хижа „Седемте езера“).

Пътят до Раздела е стръмничък и понякога доста ветровит. Отляво се открива много интересна и красива гледка към връх Харамията (2465 м) и езерото Близнака.
Ще познаете, че сте стигнали Раздела, по табелите и камбаната. От там се ширва гледка към хижа „Иван Вазов“ – една от най-високо разположените хижи в България. Тя е на час път от Раздела.

Раздела – Зелени рид – Горно Паничино езеро

Стигнете ли Раздела, тръгнете по билото по пътя за хижа „Вада“. Вдясно се разкрива невероятна гледка към по-неизвестните Рилски езера – Урдините.

На разклона на пътеките за хижа „Вада“ и хижа „Иван Вазов“ (пътеката, от която идвате) се спуснете наляво по Зелени рид към Горното Паничино езеро (също познато като Горното Чанакгьолско езеро), като следвате зимната (колова) маркировка.

Внимавайте да не изпуснете разклонението. При езерото можете да направите кратка почивка.

Горно Паничино езеро – хижа „Седемте езера“ – хижа „Рилски езера“

Минете вляво от езерото, като следвате зимната маркировка. След като изкачите склона и минете премка Харамията ще се открие гледка към езерата Близнака и Трилистника, а отляво остава връх Харамията.

Следва спускане към Рибното езеро и хижа „Седемте езера“.

От там следвайте червено-жълтата маркировка по каменистия терен. В края на пътеката ще стигнете до хижа „Рилски езера“.

Забележителности в близост до Седемте Рилски езера

Водопад Рилска Скакавица
Водопадът е най-високият в Рила планина. Висок е 70 метра. Водопадът се намира на река Скакавица – на 1950 метра надморска височина.

Хижа „Ловна“
Хижа Ловна се намира на около 1600 м н.в., малко над левия бряг на река Джерман. Хижата работи целогодишно. До нея може да стигнете за около 1 час от долната станция на лифт Седемте Рилски езера

Връх Кабул
Връх Кабул (2531 м н.в.) се намира в Западния дял на Рила планина, в близост до Отовишки връх и Седемте рилски езера. Той няма типичната алпийска форма, а по-скоро е заоблен, което го прави да прилича повече на родопски връх. Името му от турски в превод означава “облог, бас”. Един от маршрутите, по които може да стигнете до върха е от хижа „Рилски езера“. Ще ви отнеме около 2 часа и 30 минути.

Любопитна информация за хижа „Ехо“ и връх Юмрука

• Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.).
• Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“.
• Хижата е част от международния маршрут Е-3.
• Връх Юмрука е висок 1818 м.
• Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече.

Преди да тръгнете

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:
• Местност Беклемето – хижа „Козя Стена“ – хижа „Ехо“ – 5 часа (описания по-долу маршрут)
• Село Рибарица – хижа „Ехо“ – 3 часа и 30 минути
• Село Розино – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути
• Град Клисура – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути

Как се стига до хижа „Ехо“ и връх Юмрука?

С кола: 
Местност Беклемето

Пеша:
1. Проход Беклемето – хижа „Козя стена“ – 2 часа и 30 минути
2. Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“ – 2 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Проход Беклемето – хижа „Козя стена“

Маршрутът започва от прохода Беклемето. През целия преход се върви на открито и преминаването му не се препоръчва при лоши метеорологични условия, гръмотевични бури, силни ветрове и дъжд. Водоизточници няма, освен на хижа „Козя стена“ и на хижа „Ехо“, затова си вземете достатъчно вода.

В началото се върви по широк коларски път. След около 50 минути от началото на пътеката ще стигнете паметник на загинали съветски летци. Тук пътеката се разделя – зимният маршрут поема нагоре по билото към връх Козя стена, а летният маршрут го подсича от юг. Ако ви е страх от стръмни участъци ви препоръчваме да подсечете върха и да тръгнете по лятната пътека. Продължавайки по билото ще стигнете до връх Козя стена.

От там следва леко спускане, а след това преминаване през скали, обезопасени със стоманени въжета. При преминаването им бъдете внимателни и не разчитайте изцяло на въжетата.
След като преминете този по-екстремен участък, двете пътеки (зимна и лятна) се събират за малко. Летният маршрут продължава с кратко изкачване към седловината между върховете Боба (Баба) и Безименен. През целия маршрут се редуват стръмни и полегати участъци. След върха в далечината се вижда хижа „Козя стена“.

Маршрутът продължава по пътеката направо и след няколко завоя хижата ще се озове пред вас – все едно е кацнала на билото на Балкана.
В хижата можете да си починете, да хапнете и да се заредите с вода. Препоръчваме ви да опитате от домашния им сок от бъз.

Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“

Подминете хижа „Козя стена“ и продължете по пътеката с червена маркировка към хижа „Ехо“. Малко след хижата пътеката се разделя на две – горната минава по билото, а долната е подсичаща. Вие преценете по коя искате да минете, но бихме казали, че и двете пътеки, са с еднаква трудност. Ако сте избрали билната, продължете по нея. Има леки изкачвания и слизания, през повечето време се върви на открито, но има и кратки гористи участъци. Билото се подсича ту от северния, ту от южния му склон.

След около 1 час и 40 минути от хижа „Козя стена“ ще стигнете до връх Ушите. В подножието му има разклонение – надясно към хижа „Хайдушка песен“, а вие продължете направо.
От тук до хижа „Ехо“ остава около 1 час. Пътеката вече не е толкова камениста, минава през няколко малинови полета и места с висока папрат.

В участъка с високата папрат е разклонението за село Рибарица. Малко преди да стигнете хижа „Ехо“ ви очаква и последното кратко изкачване, след което тя ще се открие пред очите ви. Пред нея има пейки, от които можете да наблюдавате красиви залези.

Препоръчваме ви на сутринта да посрещнете изгрева на връх Юмрука, който се намира на около 20-30 минути от хижата. При ясно време гледките са невероятни и стигат чак до връх Ботев. От хижа „Ехо“ можете да направите по-дълъг преход към връх Вежен и хижа „Вежен“.

Основна информация за хижа „Ехо“

Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.). Разполага с 50 места, като повчето са с големи стаи с много легла. Има голяма столова, и доста често голям избор в храната. Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“. Хижата е част от международния маршрут Е-3. Интересно за хижата е, че е изградена от русенското туристическо дружество “Академик” през 1985 година.

Нашето последно посещение на хижата беше август 2021 година.

💡 Съвет: Препоръчваме ви да посрещенете изгрева на връх Юмрука.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• Възможно е през летните месеци да няма достатъчно вода и банята да не работи.
• Обхват има само близо до параклиса, но не на всички мобилни оператори.
• Ако не успеете да се свържете по телефона с хижарите, пишете на вайбър на един от посочените номера.
• След ядене всеки сам си измива съдовете и приборите, които е използвал.
• Ако не сте достатъчно добре подготвени не ви препоръчваме да посещавате хижата през зимните месеци, защото има лавиноопасни места.

Забележителности в близост до хижа „Ехо“

Хижа „Козя Стена“
Хижа „Козя стена“ се намира на 1560 м н.в., в местността Хайдук чешма в Средна Стара планина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места, с етажни санитарни възли. До хижата се стига за около 2 часа и 30 минути от хижа „Ехо“.

Хижа „Вежен“
Хижа „Вежен“ се намира в местността Царичина, на 1640 м н.в. Представлява комплекс от две масивни сгради с вътрешни бани и тоалетни. Има кухня, столова, а отвън – поляна с люлки. Връх Вежен е висок 2198 м. Представлява обширно заравнено плато. В района на върха се намира единственият по-голям горски масив от бяла мура. Хижата се намира на около 5 часа и 15 минути от хижа „Ехо“.

Връх Юмрука
Връх Юмрука е висок 1818 м. Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече. От него се разкриват изключителни гледки към Балкана. Изгревите и залезите оттам са магични! До върха се стига за около 30 минути от хижа „Ехо“.

Любопитна информация за връх Джано и Кременски езера

• Връх Джано и Кременски езера се намират в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“
• Връх Джано е висок 2590 м.
• Кременски езера са езерна група в Северен Пирин.
• Те са девет на брой (седем постоянни и две пресъхващи).
• Разположен е на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал.
• Наоколо се издигат върховете Сиврия (2590 м) на северозапад и връх Джано (2668 м).

Как се стига до връх Джано и Кременски езера?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт: 
Хижа „Безбог“

Пеша:
1.Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути
2.Попово езеро – връх Джано – 1 час и 10 минути
3.Връх Джано – Долно Кременско езеро- 1 час
4.Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“- 1 час и 30 минути
5.Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“ – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

От хижа „Безбог“ тръгнете покрай десния бряг на Безбожкото езеро. Следвайте зелено – жълтата маркировка. Не след дълго ще стигнете така наречената „душевадка“. Това е стръмна пътека, която още в началото ще ви остави без дъх. Пътеката преминва през клекове и скоро пред вас се откриват невероятни гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

След около 30 минути ще стигнете до разклон, пътеката направо е към Поповото езеро, а тази надясно към връх Безбог и връх Полежан. Преходът продължава с леки спускания и изкачвания, като около 10 минути преди да стигнете езерото ще се отзовете на второто разклонение. Надясно с жълта маркировка е пътеката към хижа „Демяница“, а наляво по зелената маркировка продължава пътеката, която трябва да следвате. Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. 

Попово езеро – връх Джано

Заобиколете Поповото езеро отдясно. Това отнема 15-20 минути. Ще излезете на широка поляна, откъдето продължете направо. Следва разклонение – надясно към Самодивските езера и заслон „Тевно езеро“, а направо към връх Джано. Ако се притеснявате, че можете да се объркате, просто се придържайте към реката и зелено-синята маркировка.

Започва леко и постепенно изкачване като зад гърба ви може да видите Поповото езеро и връх Джангал.
Следва още едно разклонение – направо (зелената маркировка) е пътеката към Демиркапия, а наляво (синята маркировка) е вашият маршрут към връх Джано.

Не след дълго ще видите върха и предстои последно изкачване към него. То е плавно, по мека пътека. Колкото повече се изкачвате толкова по-красив става пейзажът зад вас.

След около 30 минутно изкачване ще стигнете върха. Гледките без преувеличение са невероятни. Пред вас се откриват Кременските езера, вляво е Поповото езеро, а между тях се издига връх Сиврия (2590 м). В далечината отляво се виждат връх Момини двори, връх Джангал и връх Полежан. Зад гърба ви остава връх Кадиев рид (Ченгелчал).

Връх Джано – Долно Кременско езеро

От върха езерата изглеждат много близо, но всъщност не е така.
Малко след каменистата част започва спускането към Кременските езера. Вдясно ще видите много стръмна пътека, по която трябва да тръгнете. Бъдете много внимателни, защото на моменти е малко хлъзгаво. Хубавото е, че дори и да паднете по дупе докато сте на земята може да си наберете боровинки. Пътят е осеян с тях и през лятото, когато са узрели може да си похапнете.

В тази част на пътеката няма маркировка, на места има пирамидки, но като цяло няма място за притеснение, защото целта е пред очите ви.
Първото езеро, покрай което ще минете е Леденото езеро. Нарича се така, защото винаги има останал сняг в него.

Следва едно малко езерце, а после Горно Кременското езеро. След като го заобиколите ще забележите жълта маркировка, която трябва да следвате.

Трудно бихте преминали покрай езерата без да се огледате в кристално чистите им води и да видите отраженията на извисяващите се зад тях върхове.

При Долно Кременско езеро може да си починете за кратко. Тук е по-спокойно, защото тези езера не са толкова популярни и няма много хора.

Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“

Оттук започва частта с клекове, слизане, изкачване, преминаване на реки и навлизане в красива гора.
Когато подминете Долно Кременско езеро се открива гледка към местността, която трябва да преминете, а в далечината се вижда връх Безбог.

Следва малко по-стръмно спускане по камъни и преминаване през гъста растителност. Маркировката продължава да е жълта. Пътеката пресича малка рекичка, минава през клекове, но се вижда ясно.

Не след дълго се навлиза в гората. По пътя има много боровинки, на които е много трудно да устоите.

Ще стигнете до разклонение – надясно към село Кремен, а наляво към хижа „Безбог“. Трябва да поемете наляво като тук маркировката се сменя на червена.
След като излезете от гората трябва да преминете през река Ретиже. Бъдете внимателни, защото реката може да е пълноводна и да се наложи да я прекосите боси.

Продължете нагоре, като следвате червената маркировка и не след дълго пак ще се озовете на разклонение. Наляво са Рибните езера, а надясно е вашата пътека към хижа „Безбог“.
Отново следва изкачване и заобикаляне на голямо възвишение. След като преминете тази част излизате на сравнително равно място с много растителност, като на моменти в зависимост от сезона пътеката може да се губи, затова следете червената маркировка.

От това място също се разкрива красива панорама. Ще видите връх Сиврия и връх Джангал от друг ъгъл. Още малко изкачване и най-накрая ще стигнете овчарника Шутина мандра, който се ползва и като заслон.

Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“

Последната част от маршрута се минава за около 30 минути. През цялото време се върви през клекове. Маркировката е червена, а пътеката е ясна и няма къде да се отклоните. Тази част е приятна, но ако бързате може да ви се стори безкрайна и малко досадна.

Най-накрая след последния завой измежду клековете пред вас е Безбожкото езеро.
Тук ще завършите пешеходната част на кръговия маршрут. Този поход е със средна трудност, по-продължителен е, но е много разнообразен и с много и различни природни забележителности.

Забележителности в близост до връх Джано и Кременски езера

Връх Безбог
Намира се в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“. Висок е 2645 метра. Разположен на Полежанското странично било. До него се стига за около 1 час и 40 минути от хижа „Безбог“.

Тевно езеро
Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар, на 2512 метра надморска височина. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“. До езерото се стига по маркирана пътека от хижа „Безбог“ за 3 часа и 30 минути.

Любопитна информация за водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

• Водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“ се намират в Стара планина.
• Кадемлийското пръскало е един от най-красивите и впечатляващи водопади.
• Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.
• Хижа „Мандрата“ се намира в местността Смесите на 1472 м н.в.
• Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места, като всяка стая има собствен санитарен възел и баня. Има туристическа кухня и столова.

Как се стига до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“?

С кола:
До северния край на село Тъжа

Пеша:
1. Село Тъжа – хижа „Русалка“ – 2 часа
2. Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало – 2 часа
3. Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“- 1 час и 15 минути

Описание на маршрута

Село Тъжа – хижа „Русалка“

След като стигнете последните къщи в северната част на село Тъжа, намерете удобно място и оставете колата там. Тръгнете по широкия път и след около 20 минути пешеходния маршрут завива надясно по стръмна пътека. Маркировката, която следвате, е синя, като трябва да внимавате, защото на места се разклонява.

На няколко пъти пътеката пресича черния път. След около 1 час и 20 минути вървене ще излезете окончателно на главния път. От тук до края на прехода вече няма подсичащи пътеки. Още 20 минути вървене и ще видите разклонение надясно за хижа „Русалка“. В хижата можете да си направите почивка и да хапнете, преди да продължите към Кадемлийското пръскало.

Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало

След почивката се върнете на главния път и продължете нагоре. По пътя се върви леко и няма резки и стръмни изкачвания. Ще стигнете до табела на Национален парк „Централен Балкан“. По-нагоре има няколко чешми и пейки за отдих. След 30-тина минути ще стигнете бариера и контролно-информационен пункт. Малко след пункта вляво има широко място с панорамни гледки. От него можете да видите в далечината Пенчовското пръскало и Петкановите водопади. Пътят продължава все нагоре, като навлиза в гора, което през лятото е много приятно. На един от завоите ще видите спускащите се води на река Бабска. След около 40 минути от пункта ще стигнете до разклонението за хижа „Триглав“. За Кадемлийското пръскало продължете направо. На един от завоите ще стигнете каменна чешма.

От чешмата до Кадемлийското пръскало остават около 30 минути, като в последната част се излиза на открито. Докато вървите и си мислите, че този път няма край, изведнъж след един от завоите пред вас ще се открие един от най-красивите водопади. Гледката е наистина спираща дъха! Кадемлийското пръскало е целогодишно пълноводен и е един от най-впечатляващите водопади у нас. Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.

Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“

След като се насладите на величието на водопада, можете да продължите към хижа „Мандрата“. Пътят е все така широк и все повече се приближава към река Тъжа. След около 1 час ще излезете в местността Смесите. Тя се нарича така, защото тук се събират (и се смесват) водите на пет реки, образувайки по-голямата река Тъжа.

Ще видите указателни табели – надясно е широк път, който води до почивна станция на МВР, както и пътеката към връх Голям Кадемлия. В далечината направо ще видите сграда. Тръгнете към нея и я подминете. След нея пред вас ще се открие и крайната точка – хижа „Мандрата“, до която се стига за още 15 минути. Мястото, на което се намира хижата, е изключително живописно и спокойно. Често се виждат стада крави и овце, пасящи кротко наоколо.

Хижата е много хубава, готвят вкусно и е чисто. Добре е да се обадите предварително. В случай, че е затворена, не се притеснявайте – само на 10 минути се намира хижа „Тъжа“.

Ако планирате да останете повече дни, от хижа „Мандрата“ можете да направите преход до върховете Голям Кадемлия, Марагидик или Ботев. Други интересни обекти наоколо са хижа „Мазалат“ и Пеещите скали.

Забележителности в близост до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлияе вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев. Намира се на 2276 м надморска височина. Той е част от масива Триглав. На върха има туристически заслон. Заслонът „Голям Кадемлия“ побира около 8-10 човека. От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 4 часа.

Връх Марагидик
Връх Марагидик е още познат като връх Русалка. Върхът е висок 1889 м надморска височина и се намира в Централна Стара планина, близо до град Априлци. От върха при ясно време, се откриват невероятни гледки към северното подножие на Балкана, както и върховете Ботев, Голям Кадемлия, Купена и други.
От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 1 час и 30 минути.

Още интересни маршрути в Стара планина може да откриете в книгата ни.

До заслона има няколко маршрута, като два от най-популярните са:

• ЦПШ „Мальовица“ – хижа „Мальовица“ – заслон „Страшно езеро“ – 3 часа и 30 минути
• ЦПШ „Мальовица“ – Йончево езеро – заслон „Страшно езеро“ – 3 часа

Основна информация за заслон „Страшно езеро“

Заслон „Страшно езеро“ се намира в Рила планина на брега на едноименното езеро. Представлява каменна постройка с предверие и общо помещение. Има маса, няколко стола и печка. В заслона могат да спят комфортно 7 души, но при нужда побира и 15. До заслона няма тоалетни, затова при нужда се отдалечете максимално от езерото.

Нашето последно посещение на заслона беше юли 2021 година.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Маршрути от заслон „Страшно езеро“

• Връх Попова капа – 30 минути
• Хижа „Мальовица“ – 1 час и 30 минути
• Заслон „Кобилино бранище“ – 2 часа
• Рилски манастир (през заслон „Кобилино бранище“) – 5 часа
• Хижа „Мечит“ (през Лопушки връх) – 5 часа и 30 минути
• Хижа „Рибни езера“ – 6 часа

Любопитна информация за връх Мечит и Кайзеровият път

• Връх Мечит (2567 м) се намира в Мальовишкия дял на Северозападна Рила.
• Кайзеровите (Фердинандови) пътища (два на брой) в Рила са построени през 1917 г. по идея на цар Фердинанд, който искал да впечатли немския кайзер Вилхелм Втори с красотите на българските планини. Единият път тръгва от село Говедарци през връх Голям Мечит и е построен до местността Кобилино бранище. По план е трябвало да стигне до Рилския манастир. Другият път е от Боровец до Белица, през хижите „Чакър войвода“ и „Заврачица“.

Как се стига до връх Мечит?

С кола: 
Писта „Говедарци“ ( 3 км от центъра на село Говедарци)

Пеша:
1. Писта „Говедарци“ – хижа „Мечит“  – 1 час
2. Хижа „Мечит“ – връх Мечит – 2 часа и 15 минути

Описание на маршрута

В хижата можете да направите кратка почивка и да се заредите с вода, защото по пътя нагоре няма.

Хижа „Мечит“ – връх Мечит

От хижата продължете нагоре по главната пътека. На места ще видите зелено-жълта маркировка, която трябва да следвате до върха. Ще подминете  обширна поляна с чакало. Малко след това ще видите информационна табела на Национален парк „Рила“ и една неработеща чешмичка.

Тук има разклонение с червена маркировка, което трябва да подминете, защото маршрутът продължава по главния широк път, който се вие измежду високи клекове.

От хижата до върха се върви само на открито, затова е важно да сте подготвени – шапка, очила, слънцезащитен крем.

През лятото има много вкусни узрели боровинки, на които можете да се насладите. След около час и 15 минути ще минете покрай връх Малък Мечит, който остава в дясно от вас.

Продължете по пътя нагоре. На няколко места пътеката пресича пътя, така че, ако искате да спестите малко време, минете по нея. Колкото повече височина набирате, толкова по-красиви гледки се откриват пред вас. На един от завоите в далечината можете да видите Лопушки връх.

След около 40 минути крайната цел вече се вижда. Когато стигнете подножието на върха, трябва да се оглеждате за каменно колче с жълта боя. Оттам поемате надясно и нагоре по камъните, за да стигнете върха.

От върха се виждат голяма част от Рилските върхове. В далечината можете да видите връх Мусала, леко вляво и малко зад него – връх Иречек.

Ако се загледате на югоизток се вижда скритото езеро Йозола.

След като слезете на главната пътека, може да продължите по Кайзеровия път, за видите върха от друга гледна точка.

Любопитна информация за връх Вихрен

• Връх Вихрен (2914 м) е първенецът на Пирин планина и втори по височина в България след връх Мусала (2925 м) в Рила.
• До 1942г. върхът се е наричал Ел тепе (връх на бурите).
• Мраморният връх има форма на пресечена пирамида.
• От него се разкриват смайващи гледки към много от пиринските върхове.

Как се стига до връх Вихрен?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Кабата – 2 часа и 15 минути
Кабата – връх Вихрен – 40 минути

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Кабата

Маршрутът към първенеца на Пирин започва от хижа „Вихрен“. Оттук следвайте червената маркировка. Нагоре по каменни сипеи пътеката се вие из иглолистни храсти и дръвчета.
Половин час по-късно ще стигнете до рекичка, където е и последното място, откъдето може да си напълните вода. Малко след нея пътеката се разклонява – надясно е към Казаните(откъдето ще се върнете), а леко в ляво към Кабата.

Продължете по пътеката нагоре и все нагоре. След още половин час ще излезете на обширна поляна, откъдето се разкрива гледка към връх Вихрен. Тук е подходящо място за кратка почивка. Върхът изглежда измамно близо, но все още остава почти толкова път, колкото е изминат до момента.

След като съберете сили продължете изкачването към седловина Кабата, която свързва връх Вихрен с Хвойнати връх. Малко преди да стигнете седловината пред вас ще се открие прекрасна гледка към едно от Влахините езера, връх Гредаро и Муратов връх. Прекрасна, прекрасна панорама.

Кабата – връх Вихрен

Тук отново може да направите малко по-дълга почивка, и да съберете сили за същинското изкачване. Тръгнете направо и нагоре към върха. Започва изморително изкачване по мраморните камъни и сипеи.

Внимавайте къде и как стъпвате. Маркировка няма, пътеката също се губи, затова следвайте каменните пирамидки. След около 40-60 минути (в зависимост от крачката) се стига до първенеца на Пирин – връх Вихрен.

Видите ли веднъж гледките от върха, ще забравите цялата умора. При ясно време се виждат Разложката котловина и Рила планина, отсреща връх Кутело и Мраморното било. Виждат се също върховете Тодорка, Хвойнати връх, Муратов връх. Долу в равнината се вижда град Банско както и хижа „Вихрен“.

Когато се насладите на гледките и си починете, решете накъде ще тръгнете. Имате няколко варианта: да се върнете по същия път обратно към хижа „Вихрен“, да слезете през Казаните или да продължите към Кончето.

Ако сте решили да минете по пътеката през Казаните, слезте по северния склон на върха.

Забележителности в близост до връх Вихрен

Карстов ръб Кончето
Кончето е труднодостъпна седловина, намираща се между върховете Бански суходол и Кутело, на около 2810 метра надморска височина. Мястото е едно от най-популярните в Пирин. То е едно от най-красивите и опасни в планината. В най-тясната си част скалният ръб е широк половин метър. Дължината на ръба е около 400 м. По-популярните изходни точки са от хижа „Вихрен“ и хижа „Бъндерица“

Връх Муратов
Муратов връх е един от върховете в Пирин, с най-панорамните планински гледки. Намира се над Муратово езеро на 2669 м. От езерото до върха отнема около 1 час и 45 минути.

Любопитна информация за Василашки езера

• Василашки езера са група от 10 ледникови езера.
• В тази група влизат и двете Тодорини езера.
• Василашките езера са едни от най-красивите и живописни в Пирин планина.
• Василашкият циркус се намира между връх Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове.

Как се стига до Василашки езера?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Жабешкото езеро – 1 час и 15 минути
Жабешкото езеро – Премката – 45 минути
Премката – Рибно Василашко езеро – 1 час и 10 минути
Рибно Василашко езеро – хижа „Демяница“ – 45 минути
хижа „Демяница“ – местност Тодорова орница – 2 часа

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Жабешкото езеро

Пътеката започва от хижа „Вихрен“, като се следва зелената маркировка. Вървете около 10-15 минути и ще стигнете до мостче, през което трябва да минете и да се озовете от другата страна на реката. Малко по нататък вляво има табела, която насочва към пътека за езерото Окото – най-малкото езеро (с размери 65/57 м) от Бъндеришките езера. Ако искате може да се отклоните, за да го видите.

Пътеката към Жабешкото езеро е успоредна на реката, като първоначално се върви по равен терен. Следва терен с клек като в един момент пътеката се разделя на две – надясно пътя води към Рибно- Бъндеришко езеро, а тази направо към Жабешкото езеро. Пътеката наляво се вие по склона нагоре и след около 40 минути отвежда до Жабешкото езеро.

Жабешкото езеро е най-високо разположеното езеро от групата на Бъндеришките езера. Водата е топла и в него се развъждат много попови лъжички, от където идва и името му.

Жабешкото езеро – Премката

От Жабешкото езеро продължете по маркираната със зелено пътека. В началото наклонът не е голям, но после следва по-трудно изкачване на зиг-заг по стръмен склон към Премката. За около 45 минути се достига седловината между Тодорин връх и Василашки чукар. Това е най-сериозното изкачване по този маршрут. От тази височина се разкрива завладяваща панорама към върховете Стражите, Полежан, Каменица, Джангал, Газей и Момини двори. Ако погледнете надолу ще видите как блестят бистрите води на Тодорините езера, а зад гърба ви остават върховете първенци – Вихрен и Кутело.

Премката – Рибно Василашко езеро

От Премката следва спускане към Тодорините езера, познати още като “Очите на Тодорка”. Пътеката подсича стръмните склонове на връх Малка Тодорка. Тук трябва да бъдете по-внимателни, защото пътеката е тясна.

Когато прехвърли северния ръб на върха се разкрива отново гледка към Тодорините езера, над които се извисява и едноименния връх. Маршрутът минава покрай езерата, но ако искате да достигнете до бреговете им, трябва да се отклоните.

Пътеката продължава да се спуска към Василашкия циркус. Езерата от този циркус не са много популярни, но са едни от най-красивите в Пирин планина. Те са разположени терасовидно, като най-високото е Тевно Василашко, а най-ниското е Рибно Василашко езеро, през което и минава пътеката. Гледките към езерата са невероятни, като от картичка. В далечината зад Рибно Василашко езеро се издигат Стражите.

Рибно Василашко езеро – хижа „Демяница“

След езерото пътеката навлиза за малко в участък с клекове. През летните месеци е пълно с боровинки и хапването им е неизбежно. Постепенно пътеката навлиза в гора. Следва полегат и много приятен участък, който стига до река Василашка, която трябва да прекосите. Оттук остава финално спускане до хижа „Демяница“.

Хижа „Демяница“ – местност Тодорова орница

От хижа „Демяница“ се тръгва към крайната точка местността Тодорова орница. Пътеката върви покрай река Демяница и няма как да се загубите, маркировката е синя на цвят и прехода трае 2 часа. Оттам с автомобил може да се придвижите до град Банско. Пеша прехода до гр. Банско е 4 часа.

Маршрутът от хижа „Вихрен“ до местността Тодорова орница е разнообразен, красив и приятен. Тръгвате от високо, изкачвате се в началото, когато имате сили и след това се спускате. Минавате покрай невероятни природни красоти- езера, върхове, гора, реки и водопади.

Забележителности в близост до Василашки езера

Муратово езеро
Муратово езеро е част от Бъндеришките езера. То е и най-популярното от Бъндеришкия циркус. До него се стига от хижа „Вихрен“ за около 45 минути.

Връх Тодорка
Връх Тодорка или Тодорин връх се издига на 2746 м надморска височина. Върхът се нарежда сред 11-те най-високи върхове в Пирин планина. Има формата на масивна пресечена пирамида с три върхови точки(Малка Средна и Голяма Тодорка). До върха се стига за около 4 часа от хижа „Вихрен“.