Времетраене: 4ч-8ч

Любопитна информация за хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало

• Хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало се намират в Стара планина.
• Хижата е първата построена в Стара планина – през 1925 г.
• Тя е третата построена в България – след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша.
• Намира се в местността Голямата гюрля и е разположена на 1450 м н.в.
• Карловското пръскало е един от най-високо разположените водопади на територията на България.
• Намира се на около 1400 м н.в., а водите му падат от 30 метра височина.

Как се стига до хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало?

С кола:
До Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, град Карлово

Пеша:
1. Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – хижа „Хубавец“ – 2 часа
2. Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“ – 1 час
3. Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“ – 1 час и 30 минути
4. Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало – 10 минути

Описание на маршрута

Парк „Евлоги и Христо Георгиеви“, гр. Карлово – Хижа „Хубавец“

Маршрутът започва от края на парк „Евлоги и Христо Георгиеви“ в град Карлово. След като стигнете парка, тръгнете по главната му алея и продължете почти до края. Ще стигнете мост със зелени парапети. Направо алеята продължава към ВЕЦ Левски и водопад Сучурум. Вляво преди моста има леко скрита пътека и табели за хижите „Хубавец“, „Балкански рози“ и „Васил Левски“. Тръгнете нагоре по пътеката. Очаква ви леко стръмно изкачване. Има табели, по които да се ориентирате, както и сини и зелени стрелки.

След около 15 минути ще стигнете разклонение. Пътеката надясно със синя маркировка е към хижите „Балкански рози“ и „Васил Левски“, а наляво – към хижа „Добрила“. Малко след разклонението ще видите пейка и първата чешма по маршрута.

Продължавайки нагоре ще стигнете друга пейка с много красива гледка към Балкана. Зад вас остава град Карлово и Карловската котловина. Пътеката има изкачвания и слизания докато в един момент ще стигнете сграда и бараж, а малко след него беседки за отдих, които се намират покрай реката.

До първата хижа – „Хубавец“ ви остават около 50 минути. Пътеката става все по-приятна като мостчетата ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

Малко преди хижата ще стигнете разклонение – наляво пътеката продължава към билото на Стара планина – връх Купена както и към хижа „Амбарица“, а надясно – към хижите „Балкански рози” и „Васил Левски“.

Хижа „Хубавец“ – хижа „Балкански рози“

Продължете по пътеката, която минава вдясно от хижа „Хубавец“. Тя все така се вие покрай реката, като я пресича през няколко бетонни мостчета. След около 30 минути ще стигнете гроба на баба Меца стръвница. Няма как да не го забележите, защото е реален гроб на мечка. До него има дърво с аптечка и пейка за отдих. Пътеката е почти равна и е много приятна за ходене.

Малко преди хижа „Балкански рози“ има два метални моста, така ще разберете, че почти сте стигнали. В хижата можете да хапнете, да си починете и да се насладите на спокойствието и тишината, преди да продължите към хижа „Васил Левски“ и Карловското пръскало. В хижата може да си направите кратка почивка, да си налеете вода и да продължите към следващата хижа – „Балкански рози“.

Хижа „Балкански рози“ – хижа „Васил Левски“

От хижа „Балкански рози“ продължете по пътеката със синя маркировка към хижа „Васил Левски“. По пътеката няма чешми, затова си налейте вода. Първо ще преминете един бетонен мост, след което пътеката става малко по-стръмна и вече се върви високо над реката. След кратко изкачване ще чуете бученето на Казаните, които представляват няколко вира. След тях за последен път ще минете от другата страна на реката. Следва тесен и скалист участък. Пътеката ще ви преведе през няколко дървени мостчета и покрай няколко малки водопада. Последните няколкостотин метра, преди да излезете на поляната пред хижата, са най-изморителни.

За около час и половина от хижа „Балкански рози“ ще стигнете до хижа „Васил Левски“. В хижата можете да пиете домашен чай с истински мед, нещо, което за съжаление все по-рядко срещаме по хижите. Имайте предвид, че не винаги има обяд, затова се обадете предварително.

Хижа „Васил Левски“ – Карловско пръскало

За да стигнете Карловското пръскало, тръгнете от хижата (ако сте с гръб) надолу и наляво. Ще видите насочваща табела. Първо ще минете през един дървен мост, а след това ще вървите успоредно на реката. Пътеката е ясна и няма как да се объркате.

За около 10 минути ще стигнете водопада. Карловското пръскало е много впечатляващо, препоръчваме ви да го посетите през пролетта или през ранното лято, за да се насладите на красотата му.

Основна информация за хижа „Васил Левски“

Хижа „Васил Левски“ е първата хижа, построена в Стара планина (1925 г.) и трета в България, след хижа „Скакавица“ в Рила и хижа „Алеко“ във Витоша. Разположена е на 1450 м н. в. в местността Голямата гюрля. Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 74 места, с вътрешни санитарни възли и бани.

Нашето последно посещение на хижата беше през септември 2021 година.

Информацията е обновена през май 2023 г.

Забележителности в близост до хижа „Васил Левски“

Райското пръскало
Водопадът Райско пръскало (1700 м н.в.) е най-високият постоянен водопад на Балканския полуостров. Височината му е 124,5 м. Водите му тръгват от вечните снежни преспи, скътани в южния склон на връх Ботев.

Връх Ботев
Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина и с неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин. Старото име на върха е Юмрукчал. През 1942 г. там е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.

Любопитна информация за Седемте рилски езера

• Седемте Рилски езера, Чанакгьолски езера и връх Харамията се намират в Северозападна Рила, в Дамгския дял, наречен така на най-високия връх в околността – връх Дамга (2669 м).
• Разположени са стъпаловидно между 2100 м и 2500 м надморска височина в голям циркус, обграден от върховете Сухи чал, Отовишки връх и връх Харамията.
• Седемте рилски езера имат ледников произход. Свързани са помежду си с малки поточета.
• Те дават начало на река Джерман. Всяко езеро има собствено име, възникнало от формата и особеностите му.

Как се стига до Чанакгьолски езера, връх Харамията и Седемте Рилски езера?

С кола: 
Лифт Седем Рилски езера, Местност Паничище – на 10 км от Сапарева баня

С лифт:
До хижа „Рилски езера“ – 20 минути

Пеша:
1. Хижа „Рилски езера“ – езеро Бъбрека – 1 час и 30 минути
2. Езеро Бъбрека – Езерен връх – 1 час и 10 минути
3. Езерен връх – Раздела – 40 минути
4. Раздела – Зелени рид – Горно Паничино езеро – 50 минути
5. Горно Паничино езеро – хижа „Седемте езера“ – хижа „Рилски езера“ – 1 час и 30 минути

Важно преди да тръгнете!

Обиколката на Седемте рилски езера е най-популярният маршрут в Рила. Лятото е най-благоприятното време за преходи в планината, но и най-посещавано, затова, ако искате да имате преживяване в планината без тълпи от хора, ви съветваме да посетите езерата късно на пролет или през есента. Ако посещавате езерата през есента не забравяйте, че се стъмва много по-рано и трябва да сте навреме.

Описание на маршрута

Хижа „Рилски езера“ – езеро Бъбрека

От хижа „Рилски езера“ тръгнете надясно по горната пътека на Големия рид към езеро Бъбрека. Обикновено има тълпи от хора, които можете да следвате, но ако ви се наложи – маркировката по пътя е червената. Следва 20-минутно изкачване по леко стръмен склон. След като се изкачите, започва водоравно ходене и леко слизане към езерото Бъбрека.

Можете да поседнете и да се насладите на първото езеро. Важно е да знаете, че къпането, плакненето и пиенето от езерата са забранени. Просто се наслаждавайте на красотата им.

Езеро Бъбрека – Езерен връх

Идва ред на по-сериозно изкачване към следващото езеро – Окото. То е най-дълбокото ледниково езеро на Балканския полуостров и се намира на възвишение вляво от Бъбрека. До него се стига за около 25 минути.

Маршрутът е ясен, но ако все пак имате затруднения – следвайте маркировката, тук тя е в зелено и жълто. Пътеката нагоре криволичи, а по някое време ще видите чучур, от който можете да си налеете вода и да утолите жаждата си. Малко след това ще стигнете до езерото.

За да стигнете до Езерния връх и езеро Сълзата трябва да тръгнете наляво (синята маркировка надясно води по пътя към Отовишки връх и хижа „Иван Вазов“ и да изкачите последния склон преди невероятно красивата гледка от Езерния връх.

Вариант 1
Езерен връх – хижа „Рилски езера“

Тези от вас, които се качват на езерата за първи път, могат да направят обиколката като се спуснат отново към езерото Бъбрека. От там поемете по пътеката надясно и следвайте отново маркировката в зелено и жълто. Като вървите по пътеката от дясната ви страна остава езерото Близнака, а от ляво е езеро Трилистника. Слезте към Рибното езеро, зад което е и хижа „Седемте езера“. Продължете след хижата по каменистия терен. Маркировката е в червено и жълто. Вдясно се пада и последното – Долното езеро. В края на пътеката ще се озовете зад хижа „Рилски езера“.

Вариант 2
Езерен връх – Раздела

Ако искате една по-различна обиколка на езерата, с още по-живописни гледки и по-малко туристи, подминете езерото Сълзата и продължете към Раздела. Раздела е седловина, в която се пресичат туристическите пътеки от Седемте рилски езера, хижа „Иван Вазов“, хижа „Мальовица“ и пътеката, минаваща по Водни рид. Имайте предвид, че маршрутът се увеличава с около 2 часа (до хижа „Седемте езера“).

Пътят до Раздела е стръмничък и понякога доста ветровит. Отляво се открива много интересна и красива гледка към връх Харамията (2465 м) и езерото Близнака.
Ще познаете, че сте стигнали Раздела, по табелите и камбаната. От там се ширва гледка към хижа „Иван Вазов“ – една от най-високо разположените хижи в България. Тя е на час път от Раздела.

Раздела – Зелени рид – Горно Паничино езеро

Стигнете ли Раздела, тръгнете по билото по пътя за хижа „Вада“. Вдясно се разкрива невероятна гледка към по-неизвестните Рилски езера – Урдините.

На разклона на пътеките за хижа „Вада“ и хижа „Иван Вазов“ (пътеката, от която идвате) се спуснете наляво по Зелени рид към Горното Паничино езеро (също познато като Горното Чанакгьолско езеро), като следвате зимната (колова) маркировка.

Внимавайте да не изпуснете разклонението. При езерото можете да направите кратка почивка.

Горно Паничино езеро – хижа „Седемте езера“ – хижа „Рилски езера“

Минете вляво от езерото, като следвате зимната маркировка. След като изкачите склона и минете премка Харамията ще се открие гледка към езерата Близнака и Трилистника, а отляво остава връх Харамията.

Следва спускане към Рибното езеро и хижа „Седемте езера“.

От там следвайте червено-жълтата маркировка по каменистия терен. В края на пътеката ще стигнете до хижа „Рилски езера“.

Забележителности в близост до Седемте Рилски езера

Водопад Рилска Скакавица
Водопадът е най-високият в Рила планина. Висок е 70 метра. Водопадът се намира на река Скакавица – на 1950 метра надморска височина.

Хижа „Ловна“
Хижа Ловна се намира на около 1600 м н.в., малко над левия бряг на река Джерман. Хижата работи целогодишно. До нея може да стигнете за около 1 час от долната станция на лифт Седемте Рилски езера

Връх Кабул
Връх Кабул (2531 м н.в.) се намира в Западния дял на Рила планина, в близост до Отовишки връх и Седемте рилски езера. Той няма типичната алпийска форма, а по-скоро е заоблен, което го прави да прилича повече на родопски връх. Името му от турски в превод означава “облог, бас”. Един от маршрутите, по които може да стигнете до върха е от хижа „Рилски езера“. Ще ви отнеме около 2 часа и 30 минути.

Любопитна информация за хижа „Ехо“ и връх Юмрука

• Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.).
• Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“.
• Хижата е част от международния маршрут Е-3.
• Връх Юмрука е висок 1818 м.
• Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече.

Преди да тръгнете

За да стигнете до хижата има няколко различни маршрута, най-популярните, от които са:
• Местност Беклемето – хижа „Козя Стена“ – хижа „Ехо“ – 5 часа (описания по-долу маршрут)
• Село Рибарица – хижа „Ехо“ – 3 часа и 30 минути
• Село Розино – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути
• Град Клисура – хижа „Ехо“ – 4 часа и 30 минути

Как се стига до хижа „Ехо“ и връх Юмрука?

С кола: 
Местност Беклемето

Пеша:
1. Проход Беклемето – хижа „Козя стена“ – 2 часа и 30 минути
2. Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“ – 2 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Проход Беклемето – хижа „Козя стена“

Маршрутът започва от прохода Беклемето. През целия преход се върви на открито и преминаването му не се препоръчва при лоши метеорологични условия, гръмотевични бури, силни ветрове и дъжд. Водоизточници няма, освен на хижа „Козя стена“ и на хижа „Ехо“, затова си вземете достатъчно вода.

В началото се върви по широк коларски път. След около 50 минути от началото на пътеката ще стигнете паметник на загинали съветски летци. Тук пътеката се разделя – зимният маршрут поема нагоре по билото към връх Козя стена, а летният маршрут го подсича от юг. Ако ви е страх от стръмни участъци ви препоръчваме да подсечете върха и да тръгнете по лятната пътека. Продължавайки по билото ще стигнете до връх Козя стена.

От там следва леко спускане, а след това преминаване през скали, обезопасени със стоманени въжета. При преминаването им бъдете внимателни и не разчитайте изцяло на въжетата.
След като преминете този по-екстремен участък, двете пътеки (зимна и лятна) се събират за малко. Летният маршрут продължава с кратко изкачване към седловината между върховете Боба (Баба) и Безименен. През целия маршрут се редуват стръмни и полегати участъци. След върха в далечината се вижда хижа „Козя стена“.

Маршрутът продължава по пътеката направо и след няколко завоя хижата ще се озове пред вас – все едно е кацнала на билото на Балкана.
В хижата можете да си починете, да хапнете и да се заредите с вода. Препоръчваме ви да опитате от домашния им сок от бъз.

Хижа „Козя стена“ – хижа „Ехо“

Подминете хижа „Козя стена“ и продължете по пътеката с червена маркировка към хижа „Ехо“. Малко след хижата пътеката се разделя на две – горната минава по билото, а долната е подсичаща. Вие преценете по коя искате да минете, но бихме казали, че и двете пътеки, са с еднаква трудност. Ако сте избрали билната, продължете по нея. Има леки изкачвания и слизания, през повечето време се върви на открито, но има и кратки гористи участъци. Билото се подсича ту от северния, ту от южния му склон.

След около 1 час и 40 минути от хижа „Козя стена“ ще стигнете до връх Ушите. В подножието му има разклонение – надясно към хижа „Хайдушка песен“, а вие продължете направо.
От тук до хижа „Ехо“ остава около 1 час. Пътеката вече не е толкова камениста, минава през няколко малинови полета и места с висока папрат.

В участъка с високата папрат е разклонението за село Рибарица. Малко преди да стигнете хижа „Ехо“ ви очаква и последното кратко изкачване, след което тя ще се открие пред очите ви. Пред нея има пейки, от които можете да наблюдавате красиви залези.

Препоръчваме ви на сутринта да посрещнете изгрева на връх Юмрука, който се намира на около 20-30 минути от хижата. При ясно време гледките са невероятни и стигат чак до връх Ботев. От хижа „Ехо“ можете да направите по-дълъг преход към връх Вежен и хижа „Вежен“.

Основна информация за хижа „Ехо“

Хижа „Ехо“ се намира на 1675 м н.в. между върховете Кавладан (1710 м н.в.) и Юмрука (1819 м н.в.). Разполага с 50 места, като повчето са с големи стаи с много легла. Има голяма столова, и доста често голям избор в храната. Тя е разположена на самото било на Стара планина, което я прави хижата с едни от най-красивите гледки в Балкана – от нея се виждат върховете Юмрука и Вежен, и долината на резерват „Царичина“. Хижата е част от международния маршрут Е-3. Интересно за хижата е, че е изградена от русенското туристическо дружество “Академик” през 1985 година.

Нашето последно посещение на хижата беше август 2021 година.

💡 Съвет: Препоръчваме ви да посрещенете изгрева на връх Юмрука.

Информацията е обновена през септември 2022 г.

Какво още трябва да знаете?

• Възможно е през летните месеци да няма достатъчно вода и банята да не работи.
• Обхват има само близо до параклиса, но не на всички мобилни оператори.
• Ако не успеете да се свържете по телефона с хижарите, пишете на вайбър на един от посочените номера.
• След ядене всеки сам си измива съдовете и приборите, които е използвал.
• Ако не сте достатъчно добре подготвени не ви препоръчваме да посещавате хижата през зимните месеци, защото има лавиноопасни места.

Забележителности в близост до хижа „Ехо“

Хижа „Козя Стена“
Хижа „Козя стена“ се намира на 1560 м н.в., в местността Хайдук чешма в Средна Стара планина. Представлява масивна триетажна сграда с капацитет 92 места, с етажни санитарни възли. До хижата се стига за около 2 часа и 30 минути от хижа „Ехо“.

Хижа „Вежен“
Хижа „Вежен“ се намира в местността Царичина, на 1640 м н.в. Представлява комплекс от две масивни сгради с вътрешни бани и тоалетни. Има кухня, столова, а отвън – поляна с люлки. Връх Вежен е висок 2198 м. Представлява обширно заравнено плато. В района на върха се намира единственият по-голям горски масив от бяла мура. Хижата се намира на около 5 часа и 15 минути от хижа „Ехо“.

Връх Юмрука
Връх Юмрука е висок 1818 м. Името му идва от неговата форма – той е силно разчленен на 5 части, което го прави да изглежда като свит юмрук, когато се погледне отдалече. От него се разкриват изключителни гледки към Балкана. Изгревите и залезите оттам са магични! До върха се стига за около 30 минути от хижа „Ехо“.

Любопитна информация за връх Ботев и Тарзановата пътека

• Връх Ботев е най-високият връх в Стара планина.
• С неговите 2375,9 м нарежда планината на 3-то място по височина в България, след Рила и Пирин.
• Старото име на върха е Юмрукчал.
• През 1942 г. е изградена третата в България и втора по височина високопланинска метеорологична наблюдателница.
• До върха може да се стигне по няколко маршрута, като най-краткият е по Тарзановата пътека.
• Пътеката носи името на метеоролога Тодор Божков с прякор „Тарзан“, който прокарва пътеката през 1944 г. По-късно загива точно на нея.

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Как се стига до връх Ботев?

Маршрутът, който ви споделяме е двудневен.
Първи ден
Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа
Втори ден
Хижа „Рай“ – връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 8 часа и 30 минути

Ден 1
Местност Паниците – хижа „Рай“

С кола: 
До местност Паниците – на 5.6 км от град Калофер

Пеша:
1. Местност Паниците – хижа „Рай“ – 4 часа

Описание на маршрута

Местност Паниците – хижа „Рай“

Началото на маршрута започва малко след хотел „Калоферските войводи“ – ще видите упътваща табела. След това пътеката пресича река Тунджа по мост, след което върви за кратко по левия бряг на реката. Маркировката, която трябва да следвате през целия маршрут е синя. Очаква ви много стръмен склон в гората докато не стигнете табела на НП „Централен Балкан“, където пътеката става сравнително равна. Маршрутът продължава през гориста местност, а веднага след нея се излиза на открито. Тук може да срещнете стада с добитък и кучета, които ги пазят. Съветваме ви да ги заобиколите отдалеч, за да не се впуснат кучетата.

Продължавайки по пътеката ще видите отклонение: пътеката вдясно и нагоре, отбелязана с жълта маркировка, води към заслон „Маринка“ и връх Ботев, а вляво друга пътека със зелена маркировка идва от екопътека „Бяла река“. Вие трябва да продължите по пътеката направо със синята маркировка. Само няколко минути след разклона пред вас ще се открият едни от най-красивите гледки – към Джендема и връх Ботев над него. Тук ще видите две пейки, на които да си починете и да се насладите на красотата на природата.

Изкачване в гората

Не след дълго маршрутът навлиза в гориста местност, а след 10-15 минути отново ще видите място за отдих с гледка към върха. Скоро ще стигнете до дървен мост и ще преминете река Малка Бъзовица, а малко след това ще видите първата чешма (Мечата глава) по пътя. Около нея има пейки за почивка. След около 10-тина минути има още една чешма. Малко след втората чешма ще преминете бетонен мост. Оттук започва постепенно изкачване.

Останалата част от маршрута до хижа ще вървите през гора, което е страхотно спасение в горещите дни. Преди най-трудното изкачване ще видите две пейки насред гората – починете си, защото следва най-стръмният участък. Пътеката започва да се вие на зиг-заг. Изкачването изглежда безкрайно, но с добро темпо продължава около 30-40 минути. Ще излезете на хребета и пред вас ще се открие панорамна гледка към хижа „Рай“, а зад нея – Райското пръскало се спуска по Джендема. До хижата ви остават около 5 минути.

През летния сезон и особено през уикендите около хижата е пълно с десетки хора и е доста шумно. Препоръчваме ви да си носите храна, защото се случва в хижата да не предлагат в определени часове. Ако ще преспивате се настройте, че нощта може да не толкова спокойна и тиха, защото често има музика и шум до рано сутринта. Важно е през летния сезон да си запазите места поне месец по-рано.

Ден 2
Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Пеша:
1. Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека) – 3 часа
2. Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците – 5 часа и 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Рай“ – връх Ботев (през Тарзановата пътека)

От хижата тръгнете по пътеката край параклиса. Маркировката за момента е синя и зелена. Не след дълго ще стигнете разклона за Райското пръскало, подминете го и продължете по пътеката. След още малко ще видите предупредителна табела за лавини, след нея е и разклонът. Главната пътека със синя маркировка продължава към хижа „Васил Левски“, докато Тарзановата пътеката е надясно и нагоре. Хванете ли пътеката, от тук до връх Ботев трудно бихте се объркали. От разклонението до първото метално въже е около 30 минути.

Тарзановата пътека

Тарзановата пътека на места е тясна и стръмна, но има поставени въжета, които да ви помогнат да преминавате. Тя е далеч по-лека от връх Купена в Стара планина или Кончето в Пирин. Все пак е важно да знаете, че при мокро време става хлъзгаво и опасно. Участъкът със стоманените въжета се минава за около 45 минути, след което ще излезете над Райските скали.

От тук се открива гледка към хижа „Рай“. Тук можете да тръгнете по билната пътека с колова маркировка наляво или да продължите по лятната, маркирана със зелен цвят.

Препоръчваме ви при лошо време с ниска видимост да използвате билната пътека. При ясно време продължете по лятната. Пътеката става с по-лек наклон и е очертана и широка. Пред вас ще се открие кулата на върха. В далечината ще видите и Вечната пряспа, която дава начало на водата, спускаща се към Райското пръскало. След около половин час пътят прави завой. Малко след него се оглеждайте вляво за маркировка. Пътят направо пак ще ви отведе до върха, но е по-заобиколен. Той е препоръчителен при мъгла и лошо време. Още малко изкачване и ще стигнете първенеца на Стара планина – връх Ботев. Тук можете да си направите почивка и да хапнете.

Важно е да знаете, че връх Ботев се смята за най-мъгливото и едно от най-ветровите места в България, затова бъдете добре подготвени за прехода и следете метеорологичната обстановка.

Връх Ботев – хижа „Рай“ – местност Паниците

Връщането към хижа „Рай“ и местност Паниците става по същия маршрут.

Любопитна информация за връх Джано и Кременски езера

• Връх Джано и Кременски езера се намират в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“
• Връх Джано е висок 2590 м.
• Кременски езера са езерна група в Северен Пирин.
• Те са девет на брой (седем постоянни и две пресъхващи).
• Разположен е на централното било между седловината Демиркапия и връх Ченгелчал.
• Наоколо се издигат върховете Сиврия (2590 м) на северозапад и връх Джано (2668 м).

Как се стига до връх Джано и Кременски езера?

С кола:
Хижа „Гоце Делчев“– 10 км от град Добринище

С лифт: 
Хижа „Безбог“

Пеша:
1.Хижа „Безбог“ – Попово езеро – 1 час и 20 минути
2.Попово езеро – връх Джано – 1 час и 10 минути
3.Връх Джано – Долно Кременско езеро- 1 час
4.Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“- 1 час и 30 минути
5.Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“ – 30 минути

Описание на маршрута

Хижа „Безбог“ – Попово езеро

От хижа „Безбог“ тръгнете покрай десния бряг на Безбожкото езеро. Следвайте зелено – жълтата маркировка. Не след дълго ще стигнете така наречената „душевадка“. Това е стръмна пътека, която още в началото ще ви остави без дъх. Пътеката преминва през клекове и скоро пред вас се откриват невероятни гледки към връх Сиврия и връх Джангал.

След около 30 минути ще стигнете до разклон, пътеката направо е към Поповото езеро, а тази надясно към връх Безбог и връх Полежан. Преходът продължава с леки спускания и изкачвания, като около 10 минути преди да стигнете езерото ще се отзовете на второто разклонение. Надясно с жълта маркировка е пътеката към хижа „Демяница“, а наляво по зелената маркировка продължава пътеката, която трябва да следвате. Очаква ви един последен склон преди пред вас да се открие красивото Попово езеро. 

Попово езеро – връх Джано

Заобиколете Поповото езеро отдясно. Това отнема 15-20 минути. Ще излезете на широка поляна, откъдето продължете направо. Следва разклонение – надясно към Самодивските езера и заслон „Тевно езеро“, а направо към връх Джано. Ако се притеснявате, че можете да се объркате, просто се придържайте към реката и зелено-синята маркировка.

Започва леко и постепенно изкачване като зад гърба ви може да видите Поповото езеро и връх Джангал.
Следва още едно разклонение – направо (зелената маркировка) е пътеката към Демиркапия, а наляво (синята маркировка) е вашият маршрут към връх Джано.

Не след дълго ще видите върха и предстои последно изкачване към него. То е плавно, по мека пътека. Колкото повече се изкачвате толкова по-красив става пейзажът зад вас.

След около 30 минутно изкачване ще стигнете върха. Гледките без преувеличение са невероятни. Пред вас се откриват Кременските езера, вляво е Поповото езеро, а между тях се издига връх Сиврия (2590 м). В далечината отляво се виждат връх Момини двори, връх Джангал и връх Полежан. Зад гърба ви остава връх Кадиев рид (Ченгелчал).

Връх Джано – Долно Кременско езеро

От върха езерата изглеждат много близо, но всъщност не е така.
Малко след каменистата част започва спускането към Кременските езера. Вдясно ще видите много стръмна пътека, по която трябва да тръгнете. Бъдете много внимателни, защото на моменти е малко хлъзгаво. Хубавото е, че дори и да паднете по дупе докато сте на земята може да си наберете боровинки. Пътят е осеян с тях и през лятото, когато са узрели може да си похапнете.

В тази част на пътеката няма маркировка, на места има пирамидки, но като цяло няма място за притеснение, защото целта е пред очите ви.
Първото езеро, покрай което ще минете е Леденото езеро. Нарича се така, защото винаги има останал сняг в него.

Следва едно малко езерце, а после Горно Кременското езеро. След като го заобиколите ще забележите жълта маркировка, която трябва да следвате.

Трудно бихте преминали покрай езерата без да се огледате в кристално чистите им води и да видите отраженията на извисяващите се зад тях върхове.

При Долно Кременско езеро може да си починете за кратко. Тук е по-спокойно, защото тези езера не са толкова популярни и няма много хора.

Долно Кременско езеро – заслон „Шутина мандра“

Оттук започва частта с клекове, слизане, изкачване, преминаване на реки и навлизане в красива гора.
Когато подминете Долно Кременско езеро се открива гледка към местността, която трябва да преминете, а в далечината се вижда връх Безбог.

Следва малко по-стръмно спускане по камъни и преминаване през гъста растителност. Маркировката продължава да е жълта. Пътеката пресича малка рекичка, минава през клекове, но се вижда ясно.

Не след дълго се навлиза в гората. По пътя има много боровинки, на които е много трудно да устоите.

Ще стигнете до разклонение – надясно към село Кремен, а наляво към хижа „Безбог“. Трябва да поемете наляво като тук маркировката се сменя на червена.
След като излезете от гората трябва да преминете през река Ретиже. Бъдете внимателни, защото реката може да е пълноводна и да се наложи да я прекосите боси.

Продължете нагоре, като следвате червената маркировка и не след дълго пак ще се озовете на разклонение. Наляво са Рибните езера, а надясно е вашата пътека към хижа „Безбог“.
Отново следва изкачване и заобикаляне на голямо възвишение. След като преминете тази част излизате на сравнително равно място с много растителност, като на моменти в зависимост от сезона пътеката може да се губи, затова следете червената маркировка.

От това място също се разкрива красива панорама. Ще видите връх Сиврия и връх Джангал от друг ъгъл. Още малко изкачване и най-накрая ще стигнете овчарника Шутина мандра, който се ползва и като заслон.

Заслон „Шутина мандра“ – хижа „Безбог“

Последната част от маршрута се минава за около 30 минути. През цялото време се върви през клекове. Маркировката е червена, а пътеката е ясна и няма къде да се отклоните. Тази част е приятна, но ако бързате може да ви се стори безкрайна и малко досадна.

Най-накрая след последния завой измежду клековете пред вас е Безбожкото езеро.
Тук ще завършите пешеходната част на кръговия маршрут. Този поход е със средна трудност, по-продължителен е, но е много разнообразен и с много и различни природни забележителности.

Забележителности в близост до връх Джано и Кременски езера

Връх Безбог
Намира се в Северен Пирин в близост до хижа „Безбог“. Висок е 2645 метра. Разположен на Полежанското странично било. До него се стига за около 1 час и 40 минути от хижа „Безбог“.

Тевно езеро
Тевното езеро е най-голямото от 30-те езера в циркуса Белемето. Разположено е в подножието на върховете Момин двор и Валявишки чукар, на 2512 метра надморска височина. На източния бряг на езерото се намира заслон „Тевно езеро“. До езерото се стига по маркирана пътека от хижа „Безбог“ за 3 часа и 30 минути.

Любопитна информация за водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

• Водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“ се намират в Стара планина.
• Кадемлийското пръскало е един от най-красивите и впечатляващи водопади.
• Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.
• Хижа „Мандрата“ се намира в местността Смесите на 1472 м н.в.
• Представлява масивна двуетажна сграда с капацитет 22 места, като всяка стая има собствен санитарен възел и баня. Има туристическа кухня и столова.

Как се стига до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“?

С кола:
До северния край на село Тъжа

Пеша:
1. Село Тъжа – хижа „Русалка“ – 2 часа
2. Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало – 2 часа
3. Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“- 1 час и 15 минути

Описание на маршрута

Село Тъжа – хижа „Русалка“

След като стигнете последните къщи в северната част на село Тъжа, намерете удобно място и оставете колата там. Тръгнете по широкия път и след около 20 минути пешеходния маршрут завива надясно по стръмна пътека. Маркировката, която следвате, е синя, като трябва да внимавате, защото на места се разклонява.

На няколко пъти пътеката пресича черния път. След около 1 час и 20 минути вървене ще излезете окончателно на главния път. От тук до края на прехода вече няма подсичащи пътеки. Още 20 минути вървене и ще видите разклонение надясно за хижа „Русалка“. В хижата можете да си направите почивка и да хапнете, преди да продължите към Кадемлийското пръскало.

Хижа „Русалка“ – Кадемлийско пръскало

След почивката се върнете на главния път и продължете нагоре. По пътя се върви леко и няма резки и стръмни изкачвания. Ще стигнете до табела на Национален парк „Централен Балкан“. По-нагоре има няколко чешми и пейки за отдих. След 30-тина минути ще стигнете бариера и контролно-информационен пункт. Малко след пункта вляво има широко място с панорамни гледки. От него можете да видите в далечината Пенчовското пръскало и Петкановите водопади. Пътят продължава все нагоре, като навлиза в гора, което през лятото е много приятно. На един от завоите ще видите спускащите се води на река Бабска. След около 40 минути от пункта ще стигнете до разклонението за хижа „Триглав“. За Кадемлийското пръскало продължете направо. На един от завоите ще стигнете каменна чешма.

От чешмата до Кадемлийското пръскало остават около 30 минути, като в последната част се излиза на открито. Докато вървите и си мислите, че този път няма край, изведнъж след един от завоите пред вас ще се открие един от най-красивите водопади. Гледката е наистина спираща дъха! Кадемлийското пръскало е целогодишно пълноводен и е един от най-впечатляващите водопади у нас. Водопадът е висок 72 метра и е пълноводен през цялата година.

Кадемлийско пръскало – хижа „Мандрата“

След като се насладите на величието на водопада, можете да продължите към хижа „Мандрата“. Пътят е все така широк и все повече се приближава към река Тъжа. След около 1 час ще излезете в местността Смесите. Тя се нарича така, защото тук се събират (и се смесват) водите на пет реки, образувайки по-голямата река Тъжа.

Ще видите указателни табели – надясно е широк път, който води до почивна станция на МВР, както и пътеката към връх Голям Кадемлия. В далечината направо ще видите сграда. Тръгнете към нея и я подминете. След нея пред вас ще се открие и крайната точка – хижа „Мандрата“, до която се стига за още 15 минути. Мястото, на което се намира хижата, е изключително живописно и спокойно. Често се виждат стада крави и овце, пасящи кротко наоколо.

Хижата е много хубава, готвят вкусно и е чисто. Добре е да се обадите предварително. В случай, че е затворена, не се притеснявайте – само на 10 минути се намира хижа „Тъжа“.

Ако планирате да останете повече дни, от хижа „Мандрата“ можете да направите преход до върховете Голям Кадемлия, Марагидик или Ботев. Други интересни обекти наоколо са хижа „Мазалат“ и Пеещите скали.

Забележителности в близост до водопад Кадемлийско пръскало и хижа „Мандрата“

Връх Голям Кадемлия
Връх Голям Кадемлияе вторият по височина връх в Стара планина след връх Ботев. Намира се на 2276 м надморска височина. Той е част от масива Триглав. На върха има туристически заслон. Заслонът „Голям Кадемлия“ побира около 8-10 човека. От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 4 часа.

Връх Марагидик
Връх Марагидик е още познат като връх Русалка. Върхът е висок 1889 м надморска височина и се намира в Централна Стара планина, близо до град Априлци. От върха при ясно време, се откриват невероятни гледки към северното подножие на Балкана, както и върховете Ботев, Голям Кадемлия, Купена и други.
От хижа „Мандрата“ до върха може да стигнете за около 1 час и 30 минути.

Още интересни маршрути в Стара планина може да откриете в книгата ни.

Любопитна информация за връх Купена

• Връх Купена се намира в Централен Балкан.
• Висок е 2169 м надморска височина
• Смята за един от най-красивите и трудни за изкачване върхове в Стара планина.
• Има много остри форми и е алпийски тип.
• Част е от маршрута „Ком-Емине“.

Как се стига до връх Купена?

С кола:
Лифт „Сопот“ – на 1 км от град Сопот

С лифт:
До междинна станция на лифт „Сопот“ – 20 минути

Пеша:
1. Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица) – 2 часа и 20 минути
2. Връх Левски(Амбарица) – връх Купена – 1 час и 15 минути
3. Връх Купена – хижа „Хубавец“ – 2 часа и 40 минути
4. Хижа „Хубавец“ – град Карлово – 2 часа

Описание на маршрута

Лифт „Сопот“ – хижа „Добрила“- връх Левски (Амбарица)

Първият етап от маршрута е преминаването през хижа „Добрила“ и изкачването на връх Левски(Амбарица). До стигането на хижата ще ви е нужен около час, а до върха още час и 20 минути. Ако за първи път минавате маршрута може да прочетете цялото описание тук.

Връх Левски (Амбарица) – Купена

От върха тръгнете по билото на изток към връх Малка Амбарица. Може да подсечете върха от ляво.

След 15-20 минути от връх Левски (Амбарица) ще стигнете първото разклонение – наляво по коловата маркировка е пътят за хижа „Амбарица“.

Вие продължете направо по главната пътека. След 10 минути ще стигнете и до втория разклон към хижа „Амбарица“, който е маркиран със зелено. Отново продължете направо.

Пътеката е сравнително лека, няма резки изкачвания или слизания. След още 20 минути ще минете покрай връх Малък Купен и не след дълго ще стигнете подножието на връх Купена. Тук можете да си направите почивка преди изкачването на върха. Вдясно ще видите единственото високопланинско езеро в Стара планина – Локвата.

След кратка почивка ви очаква най-трудната част от маршрута – изкачването на върха. Ако до сега сте си помагали с щеки, време е да ги приберете. Изкачването върви по тясна и стръмна пътека, на места дори екстремна и трябва да се катерите на „четири крака“. Малко преди върха предстои най-сложната част – стеснение между скалите, което трябва да преминете, като се наберете и подпрете на съседната скала или някой ви издърпа. Доста е неудобно, ако сте с раница. Има стоманени въжета, но по-ниските хора трудно ги достигат. Минете ли тази част, другото е песен!

Стигнете ли върха, ще разберете защо си е заслужавало. Гледките са спиращи дъха!

Пред вас ще се разкрие така наречения алпийското било на Стара планина – върховете Кръстците, Костенурката, Жълтец, Млечен чал и в далечината първенецът на Стара планина – връх Ботев. Зад вас остават върховете Левски и Малка Амбарица. На югоизток ще забележите сгушена в гората хижа „Васил Левски“.

Връх Купена – хижа „Хубавец“

Този етап от маршрута е малко по-труден за ориентиране. Ако не се чувствате сигурни, се върнете по същия път към хижа „Добрила“.
След като сте си починали и сте се насладили на чудесните гледки, тръгнете по южния склон на връх Купена. Пътеката в началото е стръмна, като по-надолу става по-полегата. За ориентир може да използвате езерото Локвата.

Трябва да минете покрай него и да ви остане вдясно. След като подминете езерото трябва да достигнете хребет Хубавеца. Спуснете се право по хребета – в далечината леко вдясно от вас трябва да виждате пастирска колиба (Маркова колиба) и долината на Стара река.

Продължете все надолу, добре е, ако имате щеки, да ги използвате, за да си спестите болката в колената. От връх Купена до пастирската колиба ще ви отнеме около час и половина.

До Маркова колиба има чешмичка, от която можете да си налеете вода. Подминете колибата отляво и продължете по пътеката, която навлиза сред високи храсти.

Не след дълго храстите ще се сменят с дървета и вече ще се намирате в гората. Маркировка няма, но пътеката е ясна и се вие все надолу. Колкото по-надолу слизате, толкова по-стръмно става. Около 55 минути след пастирската колиба ще чуете шума на реката и ще излезете на главната пътека между хижите „Амбарица“ и „Хубавец“.

От тук поемете наляво, където пътеката върви покрай реката и след 15 минути ще стигнете до хижа „Хубавец“.

Хижа „Хубавец“ – град Карлово

От хижата тръгнете по синята маркировка към град Карлово. Пътеката в началото е почти равна и се движи покрай Стара река в приказна гора. Ще минете няколко мостчета, които ще ви прехвърлят ту от едната страна на реката, ту от другата.

След около 50 минути ще достигнете до бараж, а вляво от пътеката ще видите пейки за отдих. Маршрутът се движи ту нагоре, ту надолу. На 40 минути от баража ще стигнете пейка с гледка към град Карлово. От тук пътеката става все по-скалиста. След 30 минути от пейката ще достигнете и крайната точка – парка на град Карлово.

Забележителности в близост до връх Купена

Връх Ботев

Връх Ботев е първенецът на Стара планина. Намира се в централната част на планината на 2375,9 м. Старото име на върха е Юмрукчал. До него водят множество маршрути, като най-популярните са от хижа „Рай“ и хижа „Плевен“.

Хижа „Амбарица“

Хижата се намира на 1503 м н.в. в Средна Стара планина, под връх Момина могила (1590 м), в местността Дълги дял. Хижата представлява две двуетажни сгради – стара, която е необитаема (построена 1935 – 1936 г.) и нова (построена 1953 – 1960 г.). В новата сграда има вътрешни тоалетни, както и баня с топла вода на котелен бойлер. В края на юли там ежегодно се провежда фестивалът на боровинките, познат още като Боровинкови нощи.

Любопитна информация за връх Дено̀ и Саръгьолски езера

• Връх Дено̀ и Саръгьолски езера са разположени в Източна Рила, Мусаленския дял
• Върхът е висок 2790 м н.в.
• Той е четвъртият по височина връх в Рила.
• Гледан от селата в подножието на Рила, това е първият връх, огряван сутрин от слънцето, откъдето и името му – Дено̀ – начало на деня.
• Саръгьолските езера са скрити в подножието на връх Дено.
• Езерата са още познати като Жълтите езера.

Как се стига до връх Дено̀ и Саръгьолски езера?

С кола:
Лифт Ястребец, Боровец

С лифт: 
Лифт Ястребец – хижа „Ястребец“ – 20 минути

Пеша:
1. Хижа „Ястребец“ – хижа „Мусала“ – 1 час
2. Хижа „Мусала“ – Сфинкса – 1 час
3. Сфинкса – поглед към Тъмното езеро – Сфинкса – 20 минути
4. Сфинкса – връх Дено̀ – 15 минути
5. Връх Дено̀ – гледка към Саръгьолски езера – 40 минути
6. Гледка към Саръгьолски езера – лифт „Ситняково“ – 2 часа

Описание на маршрута

Хижа „Мусала“ – Сфинкса

Когато стигнете Долното Мусаленско езеро, погледнете леко вляво (на югоизток) и далеч в седловината между връх Иречек и връх Дено̀ ще видите скалното образувание Сфинкса – това е следващата цел. От хижа „Мусала“ тръгнете на югоизток, като заобиколите Долното Мусаленско езеро отляво (за връх Мусала се тръгва надясно). Първо ще пресечете река Мусаленска Бистрица по едно счупено мостче. След това трябва леко да се отклоните от тази пътека и да тръгнете надясно. Пътеката е предимно почвено-тревиста, като се минава на няколко места през клекове.

След около 10 минути ще стигнете до Каракашевото езеро, което се заобикаля отляво. По пътеката няма маркировка, но има пирамидки, които трябва да следвате. След още 20 минути пътеката леко завива наляво и ще ви отведе до подножието на Сфинкса.

Следва най-трудното изкачване от целия преход. До Сфинкса има ясна пътека, но може да я подсичате и да си намерите по-кратък път.

Докато си правите почивки непременно се обръщайте назад, за да се насладите на красотата. Зад вас се откриват гледки към хижа „Мусала“, Долното Мусаленско езеро, Каракашевото езеро и Горното Мусаленско езеро. След като стигнете Сфинка, можете да си направите кратка почивка. Надясно е към връх Иречек, а наляво – към връх Дено̀.

Сфинкса – поглед към Тъмното езеро – Сфинкса

Преди да се запътите към връх Дено̀ ви препоръчваме да се отклоните за малко по пътеката към връх Иречек и да видите Тъмното езеро, както и гледка към връх Мусала. Ще ви отнеме 20 минути отиване и връщане, но гледките си заслужават. От Сфинкса тръгнете надясно (ако той ви остава зад гърба) към Премката (седловината между връх Иречек и връх Студения чал). След около 10 минути плавно изкачване по тревистия терен ще стигнете

Премката, а пред очите ви ще се открие зашеметяващата гледка към Тъмното езеро. Надясно пътеката продължава за връх Иречек, до който може да стигнете за около 50 минути, ако имате достатъчно време и сили.

След като се насладите на гледките се спуснете обратно към Сфинкса.

Сфинкса – връх Дено̀

Продължете към връх Дено̀, като тук има леко изкачване първо по тревист терен, който впоследствие става каменист. Този етап се минава за около 20 минути. Ще познаете върха по забитата дървена пръчка на него (ако все още е там). От върха се открива гледка към Мусаленския венец и първенеца на България – връх Мусала. В далечината се виждат върховете Алеко, Кабул, Отовишки връх, Кози връх.

Връх Дено̀ – гледка към Саръгьолски езера

От върха се спуснете към седловината между Дено̀ и Шатър. Вляво в далечината ще видите горната станция на лифт „Ястребец“. След около 10-20 минути спускане трябва да тръгнете по хребета отляво. За ориентир лифт „Ястребец“ вече трябва да е пред вас в далечината. Теренът е каменисто-тревист. След още 10-тина минути ще видите стълбова маркировка. От стълба трябва да завиете надясно и да поемете по пътеката, подсичаща връх Дено̀. Не след дълго ще минете покрай паметна плоча на полк. Стефан Разпопов.

Вляво от вас се открива долината Соленото дере – това е долината на потока Солената вода. В далечината пред вас ще видите връх Шатър – няма как да го сбъркате заради формата му на почти идеален конус.

Вървейки по пътеката се оглеждайте вдясно за отклонение и една по-голяма скала, от която има красива гледка към Саръгьолските езера, познати още като Жълтите езера.

Гледка към Саръгьолски езера – лифт „Ситняково“

Върнете се на главната пътека и продължете надолу. В този етап почти през цялото време ще вървите измежду големи клекове. Малко преди връх Шатър има разклонение за хижа „Чакър войвода“, но вие продължете по главната пътека. Заобикаляйки връх Шатър ще забележите, че целият е покрит с клекове и сипеи, което го прави не толкова приятен за изкачване. Колкото по-надолу слизате, толкова клековете ще стават по-големи. Хубавото е, че ако сте в подходящия сезон, по пътеката е пълно с боровинки и така можете да разнообразите монотонното слизане. В даден момент ще излезете за малко от клековете на обширна поляна – тук отново има разклонение към хижа „Чакър войвода“, но вие продължете по пътеката.

През последния половин час от прехода се върви през гора и така докато не стигнете до лифт „Ситняково“. Ако имате време, можете да си спестите лифта и да повървите още около 1 час и 15 минути до Боровец.

Забележителности в близост до връх Дено̀ и Саръгьолски езера

Връх Мусала
Връх Мусала е най-високият връх в България и на Балканския полуостров. Той се намира в Източна Рила, а височината му достига 2925 м. До него се стига за 3 часа по маркирана пътека от хижа „Ястребец“. От върха се разкрива гледка към Пирин, Витоша, Средна гора, Родопите и величествената Стара планина.

Връх Иречек
Връх Иречек се намира в Източна Рила съвсем близо до връх Мусала. Със своите 2852 метра се нарежда на трето място по височина в Рила и е сред топ 10 най-високи върхове на България.  Най-лесния начин да го изкачите е през Сфинкса. От хижа „Мусала“ до върха са около 3 часа.

Любопитна информация за Василашки езера

• Василашки езера са група от 10 ледникови езера.
• В тази група влизат и двете Тодорини езера.
• Василашките езера са едни от най-красивите и живописни в Пирин планина.
• Василашкият циркус се намира между връх Тодорка, Василашки чукар и един от Типицките върхове.

Как се стига до Василашки езера?

С кола: 
До хижа „Вихрен“, 10 км от град Банско

⚠️ВАЖНО – През летния сезон от местността „Шилигарника“ (първи паркинг) до хижа „Вихрен“ се забранява преминаването на МПС между 08:00 часа до 16:00 часа. Може да следите актуална информация в сайта на община Банско.

Пеша:
Хижа „Вихрен“ – Жабешкото езеро – 1 час и 15 минути
Жабешкото езеро – Премката – 45 минути
Премката – Рибно Василашко езеро – 1 час и 10 минути
Рибно Василашко езеро – хижа „Демяница“ – 45 минути
хижа „Демяница“ – местност Тодорова орница – 2 часа

Описание на маршрута

Хижа „Вихрен“ – Жабешкото езеро

Пътеката започва от хижа „Вихрен“, като се следва зелената маркировка. Вървете около 10-15 минути и ще стигнете до мостче, през което трябва да минете и да се озовете от другата страна на реката. Малко по нататък вляво има табела, която насочва към пътека за езерото Окото – най-малкото езеро (с размери 65/57 м) от Бъндеришките езера. Ако искате може да се отклоните, за да го видите.

Пътеката към Жабешкото езеро е успоредна на реката, като първоначално се върви по равен терен. Следва терен с клек като в един момент пътеката се разделя на две – надясно пътя води към Рибно- Бъндеришко езеро, а тази направо към Жабешкото езеро. Пътеката наляво се вие по склона нагоре и след около 40 минути отвежда до Жабешкото езеро.

Жабешкото езеро е най-високо разположеното езеро от групата на Бъндеришките езера. Водата е топла и в него се развъждат много попови лъжички, от където идва и името му.

Жабешкото езеро – Премката

От Жабешкото езеро продължете по маркираната със зелено пътека. В началото наклонът не е голям, но после следва по-трудно изкачване на зиг-заг по стръмен склон към Премката. За около 45 минути се достига седловината между Тодорин връх и Василашки чукар. Това е най-сериозното изкачване по този маршрут. От тази височина се разкрива завладяваща панорама към върховете Стражите, Полежан, Каменица, Джангал, Газей и Момини двори. Ако погледнете надолу ще видите как блестят бистрите води на Тодорините езера, а зад гърба ви остават върховете първенци – Вихрен и Кутело.

Премката – Рибно Василашко езеро

От Премката следва спускане към Тодорините езера, познати още като “Очите на Тодорка”. Пътеката подсича стръмните склонове на връх Малка Тодорка. Тук трябва да бъдете по-внимателни, защото пътеката е тясна.

Когато прехвърли северния ръб на върха се разкрива отново гледка към Тодорините езера, над които се извисява и едноименния връх. Маршрутът минава покрай езерата, но ако искате да достигнете до бреговете им, трябва да се отклоните.

Пътеката продължава да се спуска към Василашкия циркус. Езерата от този циркус не са много популярни, но са едни от най-красивите в Пирин планина. Те са разположени терасовидно, като най-високото е Тевно Василашко, а най-ниското е Рибно Василашко езеро, през което и минава пътеката. Гледките към езерата са невероятни, като от картичка. В далечината зад Рибно Василашко езеро се издигат Стражите.

Рибно Василашко езеро – хижа „Демяница“

След езерото пътеката навлиза за малко в участък с клекове. През летните месеци е пълно с боровинки и хапването им е неизбежно. Постепенно пътеката навлиза в гора. Следва полегат и много приятен участък, който стига до река Василашка, която трябва да прекосите. Оттук остава финално спускане до хижа „Демяница“.

Хижа „Демяница“ – местност Тодорова орница

От хижа „Демяница“ се тръгва към крайната точка местността Тодорова орница. Пътеката върви покрай река Демяница и няма как да се загубите, маркировката е синя на цвят и прехода трае 2 часа. Оттам с автомобил може да се придвижите до град Банско. Пеша прехода до гр. Банско е 4 часа.

Маршрутът от хижа „Вихрен“ до местността Тодорова орница е разнообразен, красив и приятен. Тръгвате от високо, изкачвате се в началото, когато имате сили и след това се спускате. Минавате покрай невероятни природни красоти- езера, върхове, гора, реки и водопади.

Забележителности в близост до Василашки езера

Муратово езеро
Муратово езеро е част от Бъндеришките езера. То е и най-популярното от Бъндеришкия циркус. До него се стига от хижа „Вихрен“ за около 45 минути.

Връх Тодорка
Връх Тодорка или Тодорин връх се издига на 2746 м надморска височина. Върхът се нарежда сред 11-те най-високи върхове в Пирин планина. Има формата на масивна пресечена пирамида с три върхови точки(Малка Средна и Голяма Тодорка). До върха се стига за около 4 часа от хижа „Вихрен“.